Брандън Сандерсън
Re: Брандън Сандерсън
За който няма време препоръчвам един сборник с разкази от Сандерсън през годините. Има ги пръснати и фрии на сайта.
Любимо.
https://brandonsanderson.com/i-hate-dra ... d-version/
Любимо.
https://brandonsanderson.com/i-hate-dra ... d-version/
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Брандън Сандерсън
Прочетох и ръкописа на White Sand - от тук май само @Xellos и евентуално @Lyanna Stark са го чели. Историята на тая творба е добре описана от Лиана в ревюто ѝ в списанието: http://www.shadowdance.info/magazine/comics/white-sand/
като е достатъчно да кажем, че е на светлинни години пред перверзията, която представлява т.нар. комикс
Ами, доста е як! Според мен по нищо не отстъпва на останалите му романи, като изключим че може би няма толкова уау-туистове накрая. Sand mastery-то е по-обикновен тип магия от повечето му системи, но пак е описана бая интересно и научно (ако човек си допълни с Арканум, цялата картинка става ясна), като по доста лежерен начин са загатнати и вариациите в Тъмната страна. Интересно споменаване там е някакъв безсмъртен император, за който не се знае как точно е постигнал това. Усеща се лек паралел между Тъмната страна и Елантрис в това отношение, като по много подобен начин родината на Крис - Елис - е една от малкото незавладени от всемогъща империя.
Кентън е много силен главен герой и сюжетът основно следва неговата борба да разреши всички предателства в редиците на Пясъчните повелители и да ги запази като общност. На моменти справянето му с поредната неприятна ситуация ми идваше нанагорно (подобно на Раоден от Елантрис), но от друга страна е с доста агресивен характер, което го прави по-уравновесен герой и не е чак толкова лайкабъл. Крисала за сметка на това е една от най-дразнещите героини при Сандерсън - нещо като по-празноглава бета-версия на Шалан. Цяло чудо е как от такова плямпало накрая излиза образът, който знаем от Secret History.
Двама от страничните герои - Аис и Ерик - са доста интересни. И двамата са с нещо като раздвоена самоличност, като единият иска да подтисне дивата си страна, а другият - обратното. За съжаление участието на Ерик е сравнително маргинално и така и не получаваме нищо за историята му в Тъмната страна, а финалът е сравнително незадоволителен. При Аис имаме доста по-силна арка, с която са свързани и основните туистове в сюжета. Между другото по неясни причини, Аис е от женски пол в комикса, което като цяло ми е интересно как е навързано с тия rage issues, но ще му метна око във втория том.
На края има и някакво бегло участие на Autonomy, който от втора ръка се появява на един от героите, но почти нищо интересно не се разбира. За мен този шард малко се обезцени с последните разкрития на Сандерсън:
Уърлдбилдингът е силен - много интересно е развита пустинята на Дневната страна, градовете са разнообразни, и политическите игри не доскучават. Особено култов е образът на Лорда Адмирал - пияница, който се налива единствено, за да прави сечено на гилдията си. Има богата фауна от крийчъри, а всички коментари за Тъмната страна, я правят да изглежда като тъмноелфския Калимдор.
В заключение - задължителен read за всеки фен на Космера - и тъгата ми, че каноничният му вид ще останат тия пробити комикси, не знае граници
като е достатъчно да кажем, че е на светлинни години пред перверзията, която представлява т.нар. комикс
Ами, доста е як! Според мен по нищо не отстъпва на останалите му романи, като изключим че може би няма толкова уау-туистове накрая. Sand mastery-то е по-обикновен тип магия от повечето му системи, но пак е описана бая интересно и научно (ако човек си допълни с Арканум, цялата картинка става ясна), като по доста лежерен начин са загатнати и вариациите в Тъмната страна. Интересно споменаване там е някакъв безсмъртен император, за който не се знае как точно е постигнал това. Усеща се лек паралел между Тъмната страна и Елантрис в това отношение, като по много подобен начин родината на Крис - Елис - е една от малкото незавладени от всемогъща империя.
Кентън е много силен главен герой и сюжетът основно следва неговата борба да разреши всички предателства в редиците на Пясъчните повелители и да ги запази като общност. На моменти справянето му с поредната неприятна ситуация ми идваше нанагорно (подобно на Раоден от Елантрис), но от друга страна е с доста агресивен характер, което го прави по-уравновесен герой и не е чак толкова лайкабъл. Крисала за сметка на това е една от най-дразнещите героини при Сандерсън - нещо като по-празноглава бета-версия на Шалан. Цяло чудо е как от такова плямпало накрая излиза образът, който знаем от Secret History.
Двама от страничните герои - Аис и Ерик - са доста интересни. И двамата са с нещо като раздвоена самоличност, като единият иска да подтисне дивата си страна, а другият - обратното. За съжаление участието на Ерик е сравнително маргинално и така и не получаваме нищо за историята му в Тъмната страна, а финалът е сравнително незадоволителен. При Аис имаме доста по-силна арка, с която са свързани и основните туистове в сюжета. Между другото по неясни причини, Аис е от женски пол в комикса, което като цяло ми е интересно как е навързано с тия rage issues, но ще му метна око във втория том.
На края има и някакво бегло участие на Autonomy, който от втора ръка се появява на един от героите, но почти нищо интересно не се разбира. За мен този шард малко се обезцени с последните разкрития на Сандерсън:
- Spoiler: show
Уърлдбилдингът е силен - много интересно е развита пустинята на Дневната страна, градовете са разнообразни, и политическите игри не доскучават. Особено култов е образът на Лорда Адмирал - пияница, който се налива единствено, за да прави сечено на гилдията си. Има богата фауна от крийчъри, а всички коментари за Тъмната страна, я правят да изглежда като тъмноелфския Калимдор.
В заключение - задължителен read за всеки фен на Космера - и тъгата ми, че каноничният му вид ще останат тия пробити комикси, не знае граници
This is it. Ground zero.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6464
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Брандън Сандерсън
Прочетох "Sixth of the Dusk":
https://www.goodreads.com/book/show/233 ... f-the-dusk
Ами, много е яко. Повлияно от полинезийската култура, с много готин главен герой. Хубав екшън. Птиците имат интересни способности. Дойде ми леко мрачновато по някаква причина. Не е нужно човек да е чел останалите неща от общата вселена на Сандерсън, за да разбере тази новела.
https://www.goodreads.com/book/show/233 ... f-the-dusk
Ами, много е яко. Повлияно от полинезийската култура, с много готин главен герой. Хубав екшън. Птиците имат интересни способности. Дойде ми леко мрачновато по някаква причина. Не е нужно човек да е чел останалите неща от общата вселена на Сандерсън, за да разбере тази новела.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Брандън Сандерсън
Страхотна е, но Shadows Silence Hell алабала е още по-яка скачай там!
This is it. Ground zero.
Re: Брандън Сандерсън
За който не го е слушал - як поглед върху процеса на писане на Way of Kings.
https://writingexcuses.com/2012/06/10/w ... -of-kings/
https://writingexcuses.com/2012/06/10/w ... -of-kings/
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Брандън Сандерсън
The truth shall make ye fret.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Брандън Сандерсън
Феновете бая се натъжиха от Брандън задето е писал тоя МтГ вместо четвъртия Мистборн
И аз в това число хаха. Но сигурно ще е яка книжката.
Някой да е захващал Skyward или да планира?
И аз в това число хаха. Но сигурно ще е яка книжката.
Някой да е захващал Skyward или да планира?
This is it. Ground zero.
Re: Брандън Сандерсън
МТГ не е ли само разказ? Иначе аз я взех Скайуорд, ама ще видим кога...
And you can't dance with a devil on your back...
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6464
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Брандън Сандерсън
Аз го започнах "Skyward" снощи, обаче съм прочел само пролога и първата глава. Засега е готино.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6464
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Брандън Сандерсън
Прочетох "Skyward". Определено си струва четенето, обаче, все пак, си е най-вече детска книжка за седемнайсетгодишни ученици в училище за пилоти, които спасяват света - или нещо такова. Главната героиня много ме кефи - израснала с историите за смели герои като Беоулф, Гилгамеш, Конан от Кимерия и така нататък, непрекъснато говори, като фенче на героичния пауър метъл, как ще реже глави, ще се къпе в кръвта на враговете и други такива. Изкривената представа за героизъм е водеща за цялото общество, смелостта, дори да избива в глупост, е най-важното, воините са с привилегии навсякъде, а страхливците и семействата им губят всякакви права просто така... Хубава история е, но тук не мога да я опиша както трябва. Даже романтичните тийнейджърски глупости почти не дразнят. Ако въздушните битки бъдат екранизирани както трябва, ще си сложат всякакви междузвездни войни, топ гъни и дресирани дракончета в малкото джобче. Героите в цялост са доста приятни. Препоръчвам.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Брандън Сандерсън
И аз прочетох Skyward преди седмица-две, много бързо я прочетох, приятна и лека. И свърши по такъв начин, че ми се иска да излиза скоро продължението Но сега Stormlight Archive е приоритет, за което не се оплаквам изобщо
Re: Брандън Сандерсън
И аз най-сетне прочетох Skyward. При все наглото плагиатстване от Gurren Lagann, това е най-доброто писане на Сандерсън към днешна дата, на всякакви нива - характеризация, драма, употреба на език. И не бих казал, че е “детска”, при все YA етикета. Супер впечатлен останах.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Oathbringer / Заклеващия [SPOILERS ALLOWED!]
Аз чак сега я започнах тая работа (Стормлайт) и я почнах на български, понеже и на мен не ми се щеше да мисля всичкото това на английски. И съм възмутена. От превода и редакцията. Наистина мисля, че трябва да се въведат физически наказания за такива безобразия. Белязаният е ту Скар, ту Белязан. Омръзна ми да чета за кафЕви очи, кафЕви гащи, кафЕви неща. Бахти, това се учи кога, във втори клас?! В първи??? И ако популацията масово пише незнам и кадейсанамира, може ли поне преводачи и редактори да имат базова грамотност, да го еба?! И масово е такова, пунктуация, членуване, тафтологии, глупости от сорта на Далинар слезе по хълма и понеже Далинар го болеше кракът, Далинар приседна. Примерно де, в този дух. А.Р.Г.Х.
Сега, самата история.
Ами, много бавно и тегаво бе, хора Пощурях, докато им изчета всички дрехи, пък наметалото на какви гънки точно падало, пък кафЕвите гащи точно колко кафЕви били, пък на тая роклята, на оная прическата, на третата не знам си което... А гледам да чета всичко, че да не вземе внезапно да се окаже нещо от съдбоносно значение начинът, по който точно се стеле зелената ѝ рокля или нещо такова. Да не говорим, че не мога да разбера мостоваците как точно успяват да прехвърлят моста през бездните, освен ако не носят някакъв крайно дълъг мост, което те не правят! Или бездните все пак не са чак толкова широки, не знам, но ако случаят е такъв, Далинар нямаше да се оправя с няколко взвода кранове и други такива инженерни устройства. А и самата война ми се вижда крайно странна - тия се бият не точно срещу паршендите, колкото изтребват ония гигантски чудовища, за да им вземат скъпоценните камъни... В смисъл, странно е на много нива. Например, цялата им цивилизация на тия се основава на скъпоценните камъни - всичките им машини, осветление, а бе, всичко. А тия камъни ги добиват от чудовищата (това дори няма да го коментирам). Но вместо да си ги развъждат или нещо там, те ги изтребват. Ко ше правят, като им свършат чудовищата? Това как да е. Обаче тая война, целяща да отмъсти Гавилар, не би ли трябвало да представлява алетската армия, която отива и смазва останалото непокорено паршендско племе, вместо да обикаля камънаците и да се бори с отделни паршендски отряди за някое чудовище и камъка му? Както и да го чета, в мен се създаде впечатлението, че тия са си опнали стана там насред пустите или какви бяха равнини, периодично отиват да требят какавида, сбиват се там с партизански отряд паршенди и после всички се оттеглят, като победител е тоя, дето е превзел какавидата.
И понеже сега приключих Пътя на кралете, ами... Нормално ли е това, дето всичкото действие на цялата гигантска книга да беше сбутано в последните няколко страници? Както и да е де, ще си го чета нататък, добре е, че пак ми се е дочело нещо епично, ама изпитвам мрачно дежа вю с оправяне на гънки на рокли и описание на манджи, за да може в края на книгата да се разгърне епиката. :/
Сега, самата история.
Ами, много бавно и тегаво бе, хора Пощурях, докато им изчета всички дрехи, пък наметалото на какви гънки точно падало, пък кафЕвите гащи точно колко кафЕви били, пък на тая роклята, на оная прическата, на третата не знам си което... А гледам да чета всичко, че да не вземе внезапно да се окаже нещо от съдбоносно значение начинът, по който точно се стеле зелената ѝ рокля или нещо такова. Да не говорим, че не мога да разбера мостоваците как точно успяват да прехвърлят моста през бездните, освен ако не носят някакъв крайно дълъг мост, което те не правят! Или бездните все пак не са чак толкова широки, не знам, но ако случаят е такъв, Далинар нямаше да се оправя с няколко взвода кранове и други такива инженерни устройства. А и самата война ми се вижда крайно странна - тия се бият не точно срещу паршендите, колкото изтребват ония гигантски чудовища, за да им вземат скъпоценните камъни... В смисъл, странно е на много нива. Например, цялата им цивилизация на тия се основава на скъпоценните камъни - всичките им машини, осветление, а бе, всичко. А тия камъни ги добиват от чудовищата (това дори няма да го коментирам). Но вместо да си ги развъждат или нещо там, те ги изтребват. Ко ше правят, като им свършат чудовищата? Това как да е. Обаче тая война, целяща да отмъсти Гавилар, не би ли трябвало да представлява алетската армия, която отива и смазва останалото непокорено паршендско племе, вместо да обикаля камънаците и да се бори с отделни паршендски отряди за някое чудовище и камъка му? Както и да го чета, в мен се създаде впечатлението, че тия са си опнали стана там насред пустите или какви бяха равнини, периодично отиват да требят какавида, сбиват се там с партизански отряд паршенди и после всички се оттеглят, като победител е тоя, дето е превзел какавидата.
И понеже сега приключих Пътя на кралете, ами... Нормално ли е това, дето всичкото действие на цялата гигантска книга да беше сбутано в последните няколко страници? Както и да е де, ще си го чета нататък, добре е, че пак ми се е дочело нещо епично, ама изпитвам мрачно дежа вю с оправяне на гънки на рокли и описание на манджи, за да може в края на книгата да се разгърне епиката. :/
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Брандън Сандерсън
Значи.. първо ;р
https://kaksepishe.com/tavtologia/
За мотивацията на алетите да седят там и да се бият, си е точно както го описваш, то и в книгата това беше някакво прозрение на някой от героите, че на никой не му пука да изринат паршендите и всички са там за камъните. Но все пак имаше и някакви "официални" причини да не могат да изринат основния им град, примерно беше много далеч за едно ходене или някви такива, позабравил съм.
Аз не съм имал впечатлението, че всичко се случва накрая, нито пък помня особено детайлни описания на дрехи, със сигурност нищо от ранга на Джордан. По-скоро досадни ми бяха 2/3 от романа, заети с псевдо-военна стратегия и депресията на Каладин. Но втора си е с далеч по-сериозно темпо де.
За по-бързо случващи се действия: Мистборн!
https://kaksepishe.com/tavtologia/
За мотивацията на алетите да седят там и да се бият, си е точно както го описваш, то и в книгата това беше някакво прозрение на някой от героите, че на никой не му пука да изринат паршендите и всички са там за камъните. Но все пак имаше и някакви "официални" причини да не могат да изринат основния им град, примерно беше много далеч за едно ходене или някви такива, позабравил съм.
Аз не съм имал впечатлението, че всичко се случва накрая, нито пък помня особено детайлни описания на дрехи, със сигурност нищо от ранга на Джордан. По-скоро досадни ми бяха 2/3 от романа, заети с псевдо-военна стратегия и депресията на Каладин. Но втора си е с далеч по-сериозно темпо де.
За по-бързо случващи се действия: Мистборн!
This is it. Ground zero.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests