ShadowDance

Излиза, че най-добрият продукт за износ на Канада, освен това да бъдат закачка в South Park са нейните големи писатели

Книгата е невероятна. Препоръчвам абсолютно на всеки.

Ако се беше научил да ме слушаш като препоръчвам нещо, щеше да си я прочел преди поне две години

Е аз не съм се съмнявал, че е яка, просто нямаше как да чета тогава.

В момента съм на около 2/3 от първа книга, но мога да изкажа следните възхищения.

* Безспорно най-зашеметяващото нещо, особено като за дебют, е всепомитащата точност с която се води повествованието. В тази книга няма нищо излишно и същевременно блика от стилови съвършенства. Това, което в началото ме спъваше като тромаво и неравно действие, веднъж свикнеш ли му, започваш да го оценяваш като изключително интелигентен минимализъм. Балансът между хроникьорство и навлизане в детайли и керъктър билдинг аха аха да се срути (огромни части от холиуор подготовката са директно скицирани, но точно там където не са важни) и се закрепя пак, оставяйки читателя буквално да се дразни, че не може да хване автора в грешка!

Пример, спойлерирам:

Spoiler: show

Обясняват в доста детайли и картинно как Мьоенгус или както се чете пичът, е завъртял главата на майката и на самия на Наюр. След което майндфъкът, който Келхус прави на жените на Наюр е скициран в няколко реда и косвено в една сцена между Наюр и любимата му жена. Ако пак беше тръгнал да го обяснява в детайли, щеше или да се повтори или вече да загуби кредибилност (принципно дунианският майндфък не е много достоверен, ако тръгнеш да го показваш в детайли, по-добре е да оставиш читателя да ти вярва). Той минава по перфектната линия на максимално допустимото - изящна сцена с жената и две изречения накрая когато си тръгва.

* Стиловото изящество и интелигентните метафори изобилстват (свободни цитати, че нямам текста)

".. the bard was saying, but tears fell only from his blind eye" - за който не го е схванал, да го схване ;р

" [жените на Наюр] didn't know for whom they really wept - for the one who had mastered them, or the one who had known them"

брилянтно двуслойно е тук - и двамата пасват и на двете описания

Spoiler: show

този, който беше завладял умовете им (Келхус), или този, който ги беше познавал/дори евентуално "познал" в любовен смисъл (Наюр). Или наобратно - този, който им беше господар (Наюр), или този, който ги беше разбрал (Келхус)

* Героите са до един много интересни и уникални (на теб говоря, Стивън Ериксън) и същевременно нито ама нито един не е симпатичен по никой начин. Гениално!

* Мащабът е доста голям, но го няма това губене в милиони плотлайни, което го има при Малазана. Същевременно разбира се го няма и бесният awe от този огромен свят, който е малазанският, но от друга страна цената е добра - отново Бакър знае къде да спре и знае какво е manageable.

* Древна история - винаги най-важният асет на една фентъзи поредица

* Не съм още стигнал до много магия, но определено обещава да е яко. Рандъм описания на песни и светлина от очите на злите кричъри не е лошо начало ;Р

* Изключително добре описана сексуалност - доста по-поетично от Мартин, същевременно без да се спестява нищо.

* Философия много и то релевантна! (земи пак тоя малазан) Героите не изглежда сякаш само те си знаят за какво става дума, а мислите им не са рандъм възстановки на едно и също, а следват потока на събитията.

и т.н. ;Р

А тъй! Това се искаше! Магията си изглежда така, който и да я практикува - Акамион описва усещането така: "очите и устата му станаха прозорци към слънцето". И песента, винаги. Кефи ме и как магьосниците не летят, но "ходят по спомена на въздуха за земята", което потенциално не значи нищо, но радва много. Иначе името е Моенгхус, също като Келхус.

Дочитай и налазвай втора, тя е точно двойно по-добра от първа. Не се занимавай с Малазан

Забавното е, че цялата история все пак си е доста... фентъзи. В смисъл рандъм класическа медиевалност с малко прикрит сайфай, но просто брилянтно изпълнена.

Сцената в която Акеймион пазаруваше зарзават и се успокояваше как те само щели да му се смеят, че било работа за жени, ама щели да видят колко е вкусно. КРАЯТ

Бе реално е доста по-неприкрит сай-фаят от рандъм "преди 2000 години колонисти от Земята паднали на тоя свят, открили магията и ся имаме рандъм медиевален сетинг, така че да няма никво значение, че преди 2000 години колонисти от Земята паднали на тоя свят" фентъзита като Дарковър, Реклуз или книгите на Фрийдман.

За който се вълнува - РЕВЮ НА ТРИЛОГИЯТА (spoiler-free) в блога ми.

Roland wrote:Вторият откъс представлява части от началния рикап от втора част - Пророкът-Войн

въпросният рикап е ОМФГ ФЪКИНГ ЕПИК ОУСЪМНЕС цяла сутрин си го чета на английски на глас и чак сълзи ми текат

а е просто рикап
im just that good at reading

Въодушевявайте се вие, гадове такива. А на мен ми върви толкова бавно на английски, та чак се псувам. И все пак... се боря. И сигурно ще го преборя някога... дочитайки последната глава пред гишето за пенсии.
Мне... не се оплаквам. Това трябва да се прочете в оригинал. Разкошен разказвач - нищо в повече и нищо по-малко.
Сигурно ще ми свикна в някакъв етап. И ще задобрея.

Еми и аз поразроввах в речника за някоя по епична дума... Към средата или ги бях научил или ме мързеше да ги търся, ама не ми наруши четенето сериозно.
Тъкмо за втората книга ще съм се усъвършенствал

Те епичните думи са ползвани по точно един път в цялата книга, та не знам при тая честота на употреба колко препрочитания ще ми трябват да ги науча.

Spoiler: show

Понеже съм тъп и упорит, ги записвах в един бележник докато четях и сега с pdf и речник преглеждам по 50-60 на ден в офиса. Бройката е малко стресираща (към 250), но както установих при търсене за контекстната употреба във файла, над 90% от тях се срещат само веднъж.

Основно исках да споделя, че и аз приключих с първата книга в неделя. А прочитането на сравнително тухлестия том за 10 дни при мен означава невероятно силно зарибяване.

Ревюто в списанието и мненията дотук прекрасно систематизират всички достойнства на книгата, няма смисъл да ги повтарям.

Най-много харесах:
- Света - изумително достоверен, прекрасно описан. Най-важното - описанието е през възприятията на героите, част от действието. Не си спомням нито едно от любимите на масата фентъзи писатели многословни, произволно лепнати описания. Древната историята и откъсите от философски и хроникьорски произведения допълват усещането за достовереност.
- Героите - почти без изключение (първата глава със Зериус едва я изтърпях, после стана по-поносим).
- Cishaurim - настръхнах при описанието на Малахет. Тръпна в очакване да ги видя в действие.

Всъщност, нямам търпения да видя истинската същност на магията - "When sorcerers sing, the saying went, men die", както и загатната мощ в битката при Киют са достатъчен тийзър.

Предполагам до два-три дни ще захвана сериозно втората книга.

Абе, хайде като се разправяме тука да пишем имената на латиница както са в книгата, че се обърквам кой кой е.
А и се оказва, че някои по различен начин съм ги чел.

Къде да търся фонетичните знаци за изчанчените букви и да проверявам кое с колко l, t и т.н. беше...

А и всеки е чел поне половината по различен начин, не мисля, че има значение.

Да де ама не мога разбера за кой говорите