Прочетох и втората книга. В някои отношения - основно развитие на сюжета - е по-силна от първата. В други е по-дразнеща
В детайли:
+ доста е яко развитието на Наюр (горе-долу единственият свестен герой в тая книга, макар и той да е доста повреден)
+ битките са убер култови, на мен ми бяха мънечко скучни, но не мога да не оценя гениалния им кинематографичен характер (както Емо е писал в ревюто си в ШД, "от гледна точка на цялата армия"), а като се има предвид, че аз битки изобщо не трая, това си е постижение.
+ сюжетът мърда яко и целият поход на войската към Карасканд е описан доста брилянтно.
+ повече Консултец и няква древна история
+ както и в първата, много добро и стегнато изложение, поетичен език, яки и премерени описания
за съжаление критиките ми са немалко:
- основната разбира се е Келхус. тук се съгласявам с критиките на всички умерено недоволни от тая поредица - неговото съвършенство е, (а) дразнещо, (б) силно нереалистично. Читателят автоматично (е, освен ако не е с комплекс за богоизбраност
) започва да вика за всеки друг, само не и за Келхус, по простата причина, че всички други ОЧЕВИДНО нямат никакъв шанс срещу него. Дори моментите, в които Келхус е на ръба на провала, изглеждат фалшиво, тъй като вече на всички ни е ясно, че няма случай да не му върже. Абсолютно прекалено е с описанията от гледни точки на други герои колко съвършен, богоизбран, красив, могъщ, умен и т.н. е Келхус. Докато в първата книга първо не му беше толкова голяма пишката и второ беше все още интересен, то в тази тук нещата придобиват силно нереалистична нотка.
- върхът на нереалистичността е финалът на книгата, където
- Spoiler: show
- почти умрялата армия на холиуора просто излиза и избива огромната армия на фанимите. ВТФ бе батка. Да, тайната на битката, да накараш врага да повярва, че ти ще спечелиш и т.н. шит, но все пак ВТФ БЕ БАТКА. Особено самия Келхус, който до вчера е бил буквално на ръба да умре, не е ял и пил нищо сигурно седмица и т.н., уби падираджаха. РАЙТ.
-въпросният финал е също така БЕЗОБРАЗНО ръшнат, вероятно за да оправдае нереалистичността си.
- твърде гадни неща се случват на героите. Ясно, че въпросните са путки и си го просят, но все пак. Изобщо войската като цяло преживява твърде много гняс и реалистичното в случая е просто мирно да измре.
- при все яките обещания и поетичните описания, магията доста ме поразочарова. В общи линии всички просто изгарят противника с някви енергийки тип магийките от Мортал Комбат. Единствената по-оригинална магия беше ходенете през сенките на Ака и Зин. Няяяяя.
- Езикът на Бакър започва да изпада в много сериозно повторения на фрази и словосъчетания, при все че още е много як.
This is it. Ground zero.
. Книгата е динамична, няма абсолютно нищо излишно и страниците просто летят без да ги усетиш. С две думи, великолепна книга, сега само се надявам че и втората ще е на същото ниво.
.
