ShadowDance

От известно време ме занимаваше въпросът с издателскишт бизнес като цяло в България. Някъде бях чел (май в друга тема тук) че Бард не се спускали да издават български автори защото работата с тях била комплексна и затова те издавали предимно чуждестранна литература. Интересно ми е как изобщо авторите тук биват издавани и дали са толкова добре заплатени (и как изобщо им се плаща) колкото западните писатели. Знам че имаме досатъчно кадърни писатели и ми е интересно какъв е изобщо издателският бизнес в нашата родина. Ако има запознати с материята нека да споделят знанието си.

Това е от българска авторка. Малко встрани от темата (или може би точно по нея), за разпространението.

http://www.leeneeann.info/blog/?p=1013

благодаря за инфото беше наистина полезно.

Май не е точно това целта на тая тема, но все пак няколко неща за „Project Достоевски”, която прочетох тези дни.

Много приятно съм изненадана. Отзад на корицата пише, че е антиутопия, но всъщност светът в Санта София – столицата на държавата Източна Европа, си е нашият свят, само малко по-високотехнологичен. Което може би и да е антиутопия, знам ли. Има алтернативни реалности, корпорации и корпоративни идиоти, малоумни медии, Санкт Петербург от 19ти век, едно безумно продължение на „Братя Карамазови”, а Достоевски може би е шпионин. Главният герой е пич. Малко объркан и нестабилен, ама симпатичен, сюжетът е свързан с кашите, в които се забърква, в желанието си да разгадае цялата странна работа с втория том на „Братя Карамазови”. Казва се Алексей (как иначе ).

Най-хубавото при Радослав Парушев е, че е доста далеч от дразнещото маниерничене на голяма част от бг-авторите. И героите му, ОМГ, нито преживяват Голямата постсоциалистическа- субсоциална-драма, нито дори са разпознаваеми личности от новата българска бандитска история. Има чудесно чувство за хумор и самоирония и изглежда като всичко да му се получава естествено. На места използва разни лейм похвати и клишета, обаче го прави толкова осъзнато и неприкрито (признания в смисъл: „Глейте ся, пичове, тук ще вкарам една Deus Еx Machina да ми оправи бакиите, може да ни ви харесва, ама това е положението.” ), че развеселява, вместо да дразни.
Същевременно много добре променя звученето на романа, според ситуацията, като на места копира трескавия описателен стил на руската класика по забележителен начин. А и използва доста фини препратки. Личи си, че е добре запознат с Достоевски.

Вярно, разни дребни неща ме дразнеха тук-там, а и цялостно като че ли историята е малко ръшната, но това се компенсира от всички останали добри страни.
(Това, последното, нямах предвид да прозвучи като журито на Мюзик айдъл „Малко фалшиво беше, но пък вкара тооолкова емоция". )

Jen wrote:Най-хубавото при Радослав Парушев е, че е доста далеч от дразнещото маниерничене на голяма част от бг-авторите.

Хъм, това може да е вярно за книгата (която ще взема да прочета, че ми се стори интересна), но, ако се съди по коментарите му на страницата на Капитал Лайт, самият Радослав Парушев е доста дразнещо маниерничеща личност .

О, ами как не - той е юрист по образование и професия и лайфстайл журналист по съвместителство. Можеш ли да си представиш по-екстремно благоприятни условия?

Всъщност, аз нямам особена представа от писанията му по медиите, а „Егоист” спрях да го чета много отдавна, по времето, когато все още беше четим, та подходих доста непреднамерено. В писателството си според мен е успял добре да се предпази от литературна маниерност и не съвсем от журналистическата, откъдето идваха и някои от по-слабите моменти. Като цяло иронията и самоиронията много му помагат. Това е един от добрите случаи, в които е добре творбата да е независима от автора си. Макар че, сега се замислям – пак не е съвсем така, защото сатирата в посока медии и корпорации е някак вътрешна, предизвикана, и нещата придобиват по-ясни очертания, ако знаеш, че авторът е инсайдър.

Itilon wrote: самият Радослав Парушев е доста дразнещо маниерничеща личност .

x2
Чела съм му разкази, чела съм му "Project Gigamono" и грам не мога да разбера какво толкова му харесват, какво толкова го хвалят. Но трябва да призная, че последната му книга не съм проверявала.

Напоследък се замислих върху следната странна или не толкова ситуация в БГ - издателствата не рискуват с БГ автори (или рискуват рядко, поради най-различни причини, като често не качеството е определящо) ; съответно БГ авторите не работят професионално, крадат от свободното си време, което често е кът ; масово БГ-авторите не работят с редактори или работят с такива, които само слагат запетайките по местата им; сигурно има още много за изброяване в същия дух, но основната идея на това, което искам да напиша е в следното:
Екипът на това списание е страхотен - ерудирани, четящи, интелигентни хора. Не сте ли си харесали БГ-автор (може би някой от вас), с който съвместно да осъществите проект. Някое фентъзи или научна фантастика, все едно, но нещо, което е качествено, а не съшито с бели конци. Което да е конкурентно дори на чуждия пазар. Знам, че звучи малко като комунизъм тая работа, но как да се появи добро бг-фентъзи като хората, които пишат, често се занимават с други неща за да се изхранват. В списанието прочетох много критики към тези хора, очаквания за световно ниво, но как да се получи? Да, то трябва да се гони, не трябва да си затваряме очите за слабите неща, но когато от дадена дейност не се изкарват пари... ясно е. Мисля, че е нужен екип, с настройката да твори професионално, а не самотно хвърчащи единици, подхранвани единствено от любовта си към фентъзито. Такъв един проект несъмнено би заинтересувал не едно или две бг-издателства, защото ще гарантира качество. Така си мисля, но бързам да уточня, че не разбирам нищо от книгоиздаване, та е възможно и да бъркам. А и финансовата полза от това начинание е съмнителна. Но съм сигурна, че ще е положително явление за родната литература.
Откакто ви чета си мечтая за фентъзи роман, написан с участието и под вещата редакция на Шадоуденс. Яко! Ако бях шеф на издателство направо вече щях да превеждам аванса
Ми сигурно с туй и ще си остана, с мечтите, ама да си го кажа все пак.

Стивън Кинг е работил в пералня и е учителствал, доколкото си спомням, по времето, когато пише първите си романи. В книгата си върху писателския занаят описва именно драмата на съвместната липса на време и пари. Според мен, ако човек е достатъчно отдаден на това с което се занимава, може да твори качествено, въпреки условията.
А колективната помощ... умряла работа Правени са такива опити и аз поне не знам за добри и трайни резултати, но може и да бъркам.

Не мога да не се съглася с Томек. И все пак, много бих се радвала, ако някой от екипа напише фентъзи, дори и да не е с колективна помощ. Лично аз отскоро съм фен на фентъзи жанра. И все не мога да се накарам да прочета нещо от български автор. Дори и на Николай Теллалов романите. Все ме спират ревютата, коментарите... не само тук, но и в други сайтове за бг авторите на фентъзи. Та затова се размечтах за фентъзи с марката Шадоуденс.
Но моя грешка, явно трябва да се престраша и да прочета нещо за да си създам свое мнение. Силно се съмнявам обаче да е по-различно от това на ревюиращите и коментиращите.
Хм, и все пак, дори Стивън Кинг има редактори, предполагам. Защо издаваните тук автори се радват на пълно отсъствие на такива? За това съдя от много ревюта в Шадоуденс? Дали щеше да имат толкова лоши отзиви, ако имаше качествена редакторска намеса? Дали злополучните автори нямаше да развият и самочувствие и качества след професионална редакторска намеса!? Говоря за тези с потенциал, не за графоманщините. А не да се свиват и червят след тристате мъки по издаването на мечтата си. Има нещо сбъркано, истината вероятно е някъде по средата.

Off topic:
Качествено българско приказно фентъзи - "Приказка за Стоедин", Никола Русев. Преди няколко години пуснаха ново издание с цветни илюстрации.

Ще го потърся, звучи интересно

някой може ли да каже 2 думи за издателство MBG Books...
Гледам са пуснали първата книга от 2рата четирилогия за Ървайн и ми е интересно дали издателството ще просъществува докато изкара и четирите книги

След едно кратко проучване с Гугъл узнах следното:

MBG Books е подразделение, сестринска фирма или нещо от тоя род на MBG Toys, които се занимават с продажба на детски играчки. Издателството е ориентирано изключително към фентъзито, защото собственикът Александър Даков е голям фен на този жанр. Досега са издали книги на Труди Канаван и Йън Ървайн, а в близките им планове влизат поредици на Ръсел Къркпатрик и Майкъл Дж. Съливан. Обещават, че ще завършат всяка започната поредица.

Моите коментари:

Изглежда, хората го правят най-вече за удоволствие, което може да е и добро, и лошо. Добро - защото главната им цел не е печалбата. Лошо - защото не се знае кога ще им се изчерпи ентусиазмът и/или средствата.
Подборът на автори и заглавия лично мен не ме впечатлява особено, но да речем, че просто не принадлежа към таргет-аудиторията им.
Лошо впечатление обаче прави започването на няколко поредици едновременно, което подозрително напомня за тактиката "дай да видим какво ще потръгне". Вярно, хората обещават, че ще ги завършат, но пък такива обещания сме слушали много...
Преводите... Ох, като видях това заглавие "Геомансър", направо ми прилоша... Дано да е случайна издънка.
Не искам да звуча твърде негативно, но засега наистина не виждам за какво да ги похваля, освен за смелостта да се захванат с издаване на фентъзи - браво за което. Дано оцелеят достатъчно дълго, за да оставят следа на българския книжен пазар.

мерси за инфото...
дано да си довършат сагата за 3те свята, не е кой знае какво но след като прочетох първата четирилогия някак си ми идва да почна и втората... Която, уви мисля, че няма да им тръгне добре понеже тръгват да издават от средата сага започната от друго издателство и спряна поради не голям интерес... освен това първата четирилогия на Ървайн е сравнително недодялана, особено първите 2 книги и се съмнявам че много хора ще са стигнали докрая, че и да почнат втората му четирилогия

но да видим, парите за геомансъра са вече приготвени и заложени