"Последният" том на Колелото разцепен на 3 части
Ами да нещо на корици не се получават рисунките му, иначе си има мн интересен стил и на мен ми харесва, а това че са изрязани ги загрозява повече.[/img]beliefcontrol wrote:Електронните издания са с рисунки на фенове и освен това е все тая какъв jpg ще прикачат към текстовия файл.
При печатните издания се стараят да подържат традицията и стила от предишните книги, което аз оправдавам.
Няма по-дразнещо нещо от рязка смяна на дизайн на кориците по средата на поредица, а в случая след 12-13 излезли книги.
Няма и по-дразнещ бездарник от Даръл Суийт в дизайна на фентъзи корици, но това е съвсем отделна тема.
Всъщност, най-вероятно има, но не ща да ровя из боклучиви фентъзи картинки.
При българските картинката е по-малка и не си личи чак толкоз, а понеже имам 11 от тях, ще си купя и последните 3 + прелюдията в превод, когато излязат всичките.
Нищо, че интересът ми да разбера края на историята отдавна клони към нулеви стойности.
То си личи кое го е писал Джордан и Сандерсън е на по-слабо ниво. Развлачването и страниците описания в повече са факт, но след 7-ма книга.Yan wrote:Сандерсън е в пъти по-добър писател от Джордан, така че дано Джорданизмите и безумните развлачвания са ограничени до минимум.Еск wrote:Поне е разцепен на 3, а не на 10, нямаше да се учудя да е на 10...
Дано наистина остане нещо от Робърт Джордан в тези книги.
Абе Джордан можеше и да ги развлачва нещата, но все пак щеше да е по добре ако той си беше завършил поредицата. Сандерсъм пише някакси по елементарно (макар и по-стегнато) , пък и не съм сигурен колко от развитието на героите в последната книга са това което било според Джордан, и това което Сандерсън е дописал.
Where I was
I had wings that couldn't fly
Where I was
I had tears I couldn't cry
I had wings that couldn't fly
Where I was
I had tears I couldn't cry
Всяка глава, която Джордън не е успял да напише, е било описано какво трябва да се случи лично от него. Така че не вярвам Сандерсън да си е измислял неща.sauron wrote:Абе Джордан можеше и да ги развлачва нещата, но все пак щеше да е по добре ако той си беше завършил поредицата. Сандерсъм пише някакси по елементарно (макар и по-стегнато) , пък и не съм сигурен колко от развитието на героите в последната книга са това което било според Джордан, и това което Сандерсън е дописал.
Като човек, чел 3 книги на Сандерсън и достатъчно части от Джордан (ако и не в контекст, но доколкото разбирам последните постове говорят за чисто словесни умения), само ще отбележа, че Джордан е безкрайно (не ползвам думата просто ей така) слаб стилист, докато Сандерсън е по-скоро занаятчия, отколкото артист конкретно в това отношение, но пък много добър.
Съвсем лека спам реклама от мен. Скоро излиза http://www.bard.bg/categories/?cid=140
Нямам търпение да прочета нещо лично на Сандерсън.
Нямам търпение да прочета нещо лично на Сандерсън.
По-елементарно (като стил) от Джордан е доста трудно да се пише и да си намериш издател.
И това го казвам с най-добри чувства към него. Дори когато бях хипер фенбой на Колелото, стилът никога не ми се е струвал особено добър.
И това го казвам с най-добри чувства към него. Дори когато бях хипер фенбой на Колелото, стилът никога не ми се е струвал особено добър.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
На мен стилът на Джордан като цяло доста ми харесва. Леко отнесен на моменти, но добре успява да те потопи в атмосферата, когато има такава. Някъде 7-8 том атмосферата и действието отстъпват място на... здравият пълнеж... за да се върнат отново нещата в релси чак към 10-11 том. Но като изключим няколкото слаби тома, на мен другите ми харесват как са написани. Когато нещо се случва, когато има действие, по-задълбоченият поглед върху детайлите поне на мен не ми пречи, явно за всеки е различно.
Колкото до стилът на Сандерсън - хареса ми. Доста страннен завой от монотонно развитие на нещата и много леко напрегнатата обстановка към в края на 11-ти том, към доста забързано, стегнат стил( както някой спомена) и атмосфера, наситена с напрежение. Очаквам с нетърпение другите два тома, живот и здраве. Според мен едва след техният край ще можем да правим съпоставки за това кой стил е по-добър за поредицата.
Колкото до стилът на Сандерсън - хареса ми. Доста страннен завой от монотонно развитие на нещата и много леко напрегнатата обстановка към в края на 11-ти том, към доста забързано, стегнат стил( както някой спомена) и атмосфера, наситена с напрежение. Очаквам с нетърпение другите два тома, живот и здраве. Според мен едва след техният край ще можем да правим съпоставки за това кой стил е по-добър за поредицата.
Пич, какъв поглед върху детайлите бе?! @_@ В смисъл, мога да приема да се говори политически коректно, да се използват по-меки думи за по-тежки прегрешения и да се търси положителното, но В ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА НЕ СЕ СЛУЧВА НИЩО! Практически и фактологически в нея НЯМА събития. НЯМА сюжет. Какви детайли изобщо?! Не можеш да напишеш книга от 800 страници и в нея да има САМО детайли, това е като да сипеш в една чаша брашно и мляко, да ги разбъркаш, да ги сложиш в камерата и да ги наречеш сладолед, ебаси!annorion wrote:На мен стилът на Джордан като цяло доста ми харесва. Леко отнесен на моменти, но добре успява да те потопи в атмосферата, когато има такава. Някъде 7-8 том атмосферата и действието отстъпват място на... здравият пълнеж... за да се върнат отново нещата в релси чак към 10-11 том. Но като изключим няколкото слаби тома, на мен другите ми харесват как са написани. Когато нещо се случва, когато има действие, по-задълбоченият поглед върху детайлите поне на мен не ми пречи, явно за всеки е различно.
And you can't dance with a devil on your back...
- armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Подозирам, че имаш предвид ДЕСЕТА книга, в която всички се оглеждаха към небесата и се чудеха какво ли значи огромното количество сила там и си приглаждаха полите/респ. брадите; защото единадесета си беше пълна със събития...Roland wrote: но В ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА НЕ СЕ СЛУЧВА НИЩО! Практически и фактологически в нея НЯМА събития. НЯМА сюжет. Какви детайли изобщо?
- Spoiler: show
Ъм, Zee, това бие на стокхолмски синдром направо. В смисъл, като си прекарал два месеца, в които всеки ден са те изнасилвали групово по пет часа, а после два са те смелвали от бой, чувстваш някаква небивала благодарност и обич, когато внезапно САМО те смелват от бой два часа. Тия работи, дето ги споменаваш, са неща за по една глава (те в толкова и стават), не за стотици страници книга. Въобще, как ще е една от добрите за бога?!
And you can't dance with a devil on your back...
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Много лесно отписахте романса между Тюон и Мат, съюзяването на Перин със сеанчанците и бавното набиране на съюзници сред Домовете и войски от Елейн, докато междувременно се бори с Черната Аджа и шпионите. А в единствената глава с Егвийн се вижда, че най-накрая е поела съдбата си в свои ръце. Тоест, въпреки всички хвалби за държанието й в 12 том, тя поумня една книга по-рано.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 19 guests