Официалният Стефани Майер топик
Преди три дни зачетох, малко на шега, The Host... и сега продължавам да я чета, и тя продължава да ме стиска за гърлото, и въобще такова нещо не ми се беше случвало от... както се помня.
А са 600 страници това. Въх.
А са 600 страници това. Въх.
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Хора, вие сериозно ли? Прочетох ревютата за Twilight, после се оказа, че Майер е и автор на броя. По едно време реших, че за нещо друго става дума. Книгата е неописуемо слаба, не, тя направо е смешна. Заради искреното вълнение от гимназиалните драми на Бела почнах да чета по диагонал след 50 страница и я довърших от чист инат. Сюжетът и героите са направо втф. Древни вампири в гимназия? Не са ли малко попорастнали за училище? Всеки път като се сещах, че всъщност става дума за любовна история между 100-годишен и тийнейджър, се чувствах леко неудобно. Не че някой се държеше като за възрастта си впрочем. Върколаци вс вампири? Това не беше ли вече веднъж крадено от WоD? Бела наистина ли е толкова зле или е проекция на неосъществените гимназиални фантазии на Майер? А краят? Омг, той я заведе на бала. Имаше ли въобще нещо оригинално или свежо като идея или развитие сред хилядите описания на манджи, дрехи и коли? И цялата тази липса на сексуалност, супер нереалистична предвид възрастта на Бела - наистина една от трактовките на вампиризма е страхът от секса и загубата на девствеността, но тук е докарана до абсурд. Проблемът не е в аудиторията на романа, защото това не е YA или както там се казва, героите не са нито младежи, нито възрастни, а типични клишета от розов роман. Книга, в която героинята се заглежда по „съвършено изваяната гръд” на героя, нон стоп я побиват тръпки в присъствието му и бива спасяване от него н-пъти е точно в този жанр при все вампири и други свръхестествени глупости.
И сравненията с Ан Райс? Майер е много, много назад с материала. Вярно, че при Райс обикновено след двайсетина страница човек все едно е преял със захар и аз съм последният човек, който би си затворил очите за слабостите й, но поне има стил и въображение, вампирите й също. Тук няма нищо подобно, но глупостите са на кило – фенфикшъни от 15-годишни са по-реалистични и дълбоки.
Между другото, ако става въпрос за наистина chilling вампирска любовна история, препоръчвам горещо филма Let the right one in.
И сравненията с Ан Райс? Майер е много, много назад с материала. Вярно, че при Райс обикновено след двайсетина страница човек все едно е преял със захар и аз съм последният човек, който би си затворил очите за слабостите й, но поне има стил и въображение, вампирите й също. Тук няма нищо подобно, но глупостите са на кило – фенфикшъни от 15-годишни са по-реалистични и дълбоки.
Между другото, ако става въпрос за наистина chilling вампирска любовна история, препоръчвам горещо филма Let the right one in.
Недей така, има си й силни страни книгата. А като стил е доста над Ан Райс, откъм сюжет наистина е доста слабо да се разглежда, но вземи под внимание все пак, че това е встъпителна книга в поредицата.
novembre
la città si accende in un istante
il mio corpo non si veste più di voglie
e tu non sembri neanche più così forte
come ti credevo un anno fa
novembre.
la città si accende in un istante
il mio corpo non si veste più di voglie
e tu non sembri neanche più così forte
come ti credevo un anno fa
novembre.
Thorn, и аз съм на мнение, че героите са толкова зле откъм character development, че чак боли. Книжките са много четивни и леки, но това е всичко. Аз си признавам, че си падам по евтини любовни истории, но книгите не са нищо повече от това.
П.С. Не съм съгласна че втора книга бруталее, вместо да розовее. Порядъчно розова си е и има евтин тийн ангст.
- Spoiler: show
П.С. Не съм съгласна че втора книга бруталее, вместо да розовее. Порядъчно розова си е и има евтин тийн ангст.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Торн, част от възмущенията ти имат своя идеално обоснован отговор в книгата. Номерът е не да четеш по диагонала и да коментираш разпалено после, а просто да спреш, като до такава степен не ти влиза нещо. Или ако ще четеш, за да коментираш разпалено, да четеш внимателно.
В затворено общество, където всеки познава всеки, колко време ще отнеме преди семейство, в което ПЕТИМА младежи в гимназиална възраст не посещават местното училище, да стане силно подозрително за без друго подозрително настроените провинциалисти?
В затворено общество, където всеки познава всеки, колко време ще отнеме преди семейство, в което ПЕТИМА младежи в гимназиална възраст не посещават местното училище, да стане силно подозрително за без друго подозрително настроените провинциалисти?
And you can't dance with a devil on your back...
Книгата я четох толкова внимателно, колкото заслужава, тoва да не е Шекспир, че да разсъждавам върху всяко изречение. Освен това повечето от възмущенията ми няма да намерят отговор в нея, колкото и пъти да я прочета, защото некадърността няма оправдание. Не ми се спори излишно върху подобна книга. Просто ме изненада високата оценка, която сте й дали. В тоя смисъл мога да се съглася с Алексис, че романът става за запълване на времето (ако не те издразни дълбоко като при мен), но нищо повече.
Бтв, Едуард е най-младият от всички и е външно на 17, което означава, че спокойно може да мине за 19 или 20-годишен и да не му се налага да виси в гимназията. Същото важи още в по-голяма степен за останалите. А и група бледи, „неземно красиви” младежи, които не общуват с никого освен помежду си и не се хранят въобще, не биха ли привлекли доста повече внимание в училище, отколкото ако си стояха вкъщи или просто работят нещо като Карлайл? Не е ли тъпо след 100-годишно съществуване да ставаш само за гимназията?
Бтв, Едуард е най-младият от всички и е външно на 17, което означава, че спокойно може да мине за 19 или 20-годишен и да не му се налага да виси в гимназията. Същото важи още в по-голяма степен за останалите. А и група бледи, „неземно красиви” младежи, които не общуват с никого освен помежду си и не се хранят въобще, не биха ли привлекли доста повече внимание в училище, отколкото ако си стояха вкъщи или просто работят нещо като Карлайл? Не е ли тъпо след 100-годишно съществуване да ставаш само за гимназията?
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
Виж кво, това са Щатите. Фъндита, които имат една сюрия деца и си ги хоумскуулват, за да не ги заразят с хомосексуализъм в държавните училища, не са нещо необичайно. Достатъчно е било да споменават достатъчно честичко името Б-жие, за да не се усети никой.Roland wrote:В затворено общество, където всеки познава всеки, колко време ще отнеме преди семейство, в което ПЕТИМА младежи в гимназиална възраст не посещават местното училище, да стане силно подозрително за без друго подозрително настроените провинциалисти?
(Това само в рамките на написаното в подписа ми.)
Дагърстаб. Точка.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
+infinitythorn wrote:Хора, вие сериозно ли? Прочетох ревютата за Twilight, после се оказа, че Майер е и автор на броя. По едно време реших, че за нещо друго става дума. Книгата е неописуемо слаба, не, тя направо е смешна. Заради искреното вълнение от гимназиалните драми на Бела почнах да чета по диагонал след 50 страница и я довърших от чист инат. Сюжетът и героите са направо втф. Древни вампири в гимназия? Не са ли малко попорастнали за училище? Всеки път като се сещах, че всъщност става дума за любовна история между 100-годишен и тийнейджър, се чувствах леко неудобно. Не че някой се държеше като за възрастта си впрочем. Върколаци вс вампири? Това не беше ли вече веднъж крадено от WоD? Бела наистина ли е толкова зле или е проекция на неосъществените гимназиални фантазии на Майер? А краят? Омг, той я заведе на бала. Имаше ли въобще нещо оригинално или свежо като идея или развитие сред хилядите описания на манджи, дрехи и коли? И цялата тази липса на сексуалност, супер нереалистична предвид възрастта на Бела - наистина една от трактовките на вампиризма е страхът от секса и загубата на девствеността, но тук е докарана до абсурд. Проблемът не е в аудиторията на романа, защото това не е YA или както там се казва, героите не са нито младежи, нито възрастни, а типични клишета от розов роман. Книга, в която героинята се заглежда по „съвършено изваяната гръд” на героя, нон стоп я побиват тръпки в присъствието му и бива спасяване от него н-пъти е точно в този жанр при все вампири и други свръхестествени глупости.
И сравненията с Ан Райс? Майер е много, много назад с материала. Вярно, че при Райс обикновено след двайсетина страница човек все едно е преял със захар и аз съм последният човек, който би си затворил очите за слабостите й, но поне има стил и въображение, вампирите й също. Тук няма нищо подобно, но глупостите са на кило – фенфикшъни от 15-годишни са по-реалистични и дълбоки.
Между другото, ако става въпрос за наистина chilling вампирска любовна история, препоръчвам горещо филма Let the right one in.
Няма да се въвличам в някакъв спор по темата, защото всеки има право да харесва каквото иска, но ДА, ДА, ДА, СЪГЛАСЕН СЪМ. Книгите се движат без никакви отклонения по американското гимназиално клише, където несигурната в себе си ревлива героиня се мята между двамата мъже на мечтите си, агонизира над облеклото и думите си, ходи да си купува дрехи, говори по телефона, яде шоколад, губи говорно-когнитивни функции пред мраморните перки на принца си, притеснява се за някакви балове и спортни събития, бива мачкана от всемогъщите мажоретки и т.н. ВСЕКИ ПЪТ, НАВСЯКЪДЕ, ВИНАГИ. Говорете за стил, увлекателност, уот-фъкинг-евър, обаче не намесвайте оригиналност в дискусията.
А пък ако вземем да четем какво пише в ревютата цена няма да имаме
Историята е повече от тривиална
Без да блести с впечатляващ стил и сложни езикови конструкции, авторката знае как да разкаже интересно една доста тривиална история и да изгради пълнокръвен свят.
С две ръце заставам зад твърдението, щото волю или неволю съм чел болшинството представители на ърбан фентъзито + леля Ан Райс и да вампиризмът при Майер бяга от клишето+ Оригинална концепция за вампиризма.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
"Сиела" са купили правата за The Host.Тъй като The Host надали скоро ще види бял свят...
Отивам да строша нещо...
EDIT: ...можеше да я издадем ние. Или поне някой, който ще я преведе... с уважение към оргинала.
Направо ми се реве, честно...
Last edited by kalein on Mon Jan 05, 2009 3:03 pm, edited 1 time in total.
От твоите уста в ушите Сиелови, Elayne...
(Само че... само че, само че - кой ще му плати на тоя кадърен преводач колкото трябва, че да не се спомине в пост и молитви, докато я преведе както трябва? Охх...)
Аз се поуспокоих малко, без да троша нищо. Намерих си нов любим цитат във "Време разделно"... и перспективата ми пак се смени.
Важните неща ще останат, все едно чрез кого и как.
(Само че... само че, само че - кой ще му плати на тоя кадърен преводач колкото трябва, че да не се спомине в пост и молитви, докато я преведе както трябва? Охх...)
Аз се поуспокоих малко, без да троша нищо. Намерих си нов любим цитат във "Време разделно"... и перспективата ми пак се смени.
Важните неща ще останат, все едно чрез кого и как.
Who is online
Users browsing this forum: Google [Bot] and 85 guests