Върколашки метаморфози (Hail Random!)

[B. Delvig]

Тая тема я пускам по няколко причини.
Щото ревюто на Рандъм ми хареса, а (за сега) няма директен линк за коментиране и всякакъв трибют към ревютатата от списанието. Хенс - тема. Бравос Рандъм!

Щото това е ревю на писател, когото аз лично никога не съм могъл да ревюирам. Пелевин е тайнствен, хлъзгав психопат и не става.

Щото незнайно как и с какъв талант са объркали превода дори на ТОВА заглавие. Нека да поясня. Заглавието на руски е "Священная Книга Оборотня" Което ако спазваме връзката заглавие-история и се придържаме към идеята, че колкото по-малко разлики има между превода и оригинала толкова по-добре - става Свещената Книга на Върколака (Въколаците, Въплъщенците, Вампирите) общо взето всичко става! С излкючение на 'Върколашки метаморфози' Това не става ама 'ич! Дееешш...

[Scourge]

заглавието е сменено очевидно с цел залъгване на заблудени читатели. и е най-малкият проблем.
за съдържанието има да се ронят сълзи. като се почне с гаврата с името на главната героиня (A Хули в оригинала = А Лисицата от китайски + алюзия с "ну а хули", А Хуй в превода), мине се през една идея по-вулгарен език в превода ("задник" консистентно превеждано като "гъз", етц) и се стигне до бисери от типа Коломбо (столицата на Шри Ланка) преведено като Колумбия, или "невеста" като "девица" ( ). за разни общокултурни елементи като традиционното спелуване на български на преподобния Баркли или Вонг Кар Вай, как да е.

иначе много добра книга, една от най-добрите му.
но ако вдявате от езика, по-добре в оригинал.
и с втория минус в ревюто не съм съгласен. цялата идея е смисълът да се ражда в главата на читателя индивидуално.

[Moridin]

Само да вметна, че принципно за коментар на ревюто си е темата за броя. Не сме на кеф от сто и осем празни теми за по всеки материал, за сметка на това ПРАЩИМ от кеф, когато се пълни темата за броя, та я пълнете ;р

ако ще се говори за самата КНИГА, по-добре тема тук индийд

[Random]

Делвиг, благодарско

Пелевин наистина не е лесен за ревюиране автор. Най-малко заради това, което спомена Scourge - че смисълът се ражда индивидуално във всеки и няма как да уловиш тия тънки откровения, раждащи се от алхимичните процеси на романа в читателската глава. Така че на ревюиращия, поне според мен, му остава единствено да се пробва опише методите на Пелевин, също съвсем нелека задача.

Жалко, че има грешки в превода, аз нямам познанията по руски, за да ги забележа. Но въпреки това книгата е много четивна и върви леко, така че не мисля, че е чак такава загуба да се чете на български. Да се радваме, че продължават да го издават. Съдейки по задната страна на корицата, изглежда предстои преиздаване на някои от по-старите му романи (едната със сменено заглавие, втф...?!) и един доста неоткриваем сборник, който на мен ми е много интересен.

Scourge, за несъгласието ти с втория минус - ами аз всъщност нямам точно предвид, че това е лошо за конкретния роман. Пелевин съвсем целенасочено изгражда такава реалност и герои, преследва собствени цели, които при мен поне постига. Само че на някакво доколкото се може обективно ниво, в книгите му, които съм чел, няма истински герои. Твърде са еднопланови, макар и да му служат идеално за идеите и усещанията, които се опитва да събуди. Но е факт, че аз досега герой на Пелевин не съм запомнил наистина, до степен да е очертан ярко в съзнанието ми. И това е ограничение, което Пелевин сам си е наложил. Може би е способен да създаде страхотни герои, но докато пише по същия начин и се прицелва в същите мишени, не виждам как ще промени нещо по въпроса.

[Scourge]

определено по-добре на български, отколкото никак. просто се възползвах от случая да рантна. може би е полезно и да се отбележи, че тая книга е доста добра интродукция към "късния" (условно казано) пелевин. особено подходяща за хора, които не са чели нищо от него, щото не е отвлечена колкото "чапаев и пустота", и е с по-голяма концентрация на хумор от "generation п".


мисълта ми е, че не се целят идеи. ако читателят си събуди такива, то си е за него. в такава постановка, силният герой (като несилен, не значи неинтересен) е почти инвазия от страна на автора в интерпретацията на читателя, тъй като ще дърпа вниманието към себе си. докато "субектът" на постановката е всъщност еклектиката от попкултура, митология, религия, философия, изобилието от отпратки и цитати, и неочакваните връзки и паралели между тях. някои експлицитни, други плод на читателското въображение, бекграунд и "набор от мемета". (подозирам, че ти казваш същото, но от уточнение глава не боли.)
аз често ползвам термина "постмодернистичен" иронично [плод на верига inside jokes], но в случая подхожда напълно с отказа от характеризация, послания и "смисъл в изкуството", и извеждането на консуматора като активна страна.

[Random]

Точно мойта мисъл, това последното. Нямам нищо против такъв подход, всъщност много му се у кефя у Пелевин, защото той борави с него много добре. Идеята ми е, че забелязвам повтаряемост и го отдавам до някаква степен именно на този избор на разказвачество. Литературата, която успява да разхлаби поне малко връзките в главата на човек, да имплантира някоя друга благородна мема, да даде начало на верижна реакция, за мен е добра литература. Но в един момент, ако не успяваш винаги да си свръх оригинален и поне малко гениален и шокиращ, колкото и да е добра рецептата, започва да натежава. Та, притеснявам се дали Пелевин ще успее да продължи да е все така добър, без да ми става по-скучен. Пък и ми е любопитно как би боравил с по-сложни герои. Мисля, че би се справил добре, без да пострадат силните му страни, в моите очи е доказал безспорно, че владее писането като стар джедай силата. Той спокойно може и такива неща да е писал де, просто ги няма на български.

[B. Delvig]

@Random

Само че на някакво доколкото се може обективно ниво, в книгите му, които съм чел, няма истински герои. Твърде са еднопланови, макар и да му служат идеално за идеите и усещанията, които се опитва да събуди. Но е факт, че аз досега герой на Пелевин не съм запомнил наистина, до степен да е очертан ярко в съзнанието ми. И това е ограничение, което Пелевин сам си е наложил. Може би е способен да създаде страхотни герои, но докато пише по същия начин и се прицелва в същите мишени, не виждам как ще промени нещо по въпроса

.

Това от една страна е така, но от друга, много по-правилна страна..не е. В смисъл вярно е, че Пелевин е писател-егоист и героите му по-скоро изпълняват ролята на мулета, които теглят историята. Но не мога да си представя, че не си отбелязал герои като Вавилен Татарски, капитан Лебедкин, Петка, Чапаев и генерала Саша в СКВ.

@Scourge Веселото е че в 'Чапаев и Пустота' има най-много хумор (На практика цялата книга е изградена от взаимосвързани вицове + яка доза източен мистицизъм) и изобщо не е отвлечена. "generation п" си е отделен пациент. "Священная Книга Оборотня" за мен беше най-трудна за четене от всичко писано от Пелевин досега, защото е пълна със зашифровани..ъм..послания..да кажем.

Проблема който възстава пред нас е такъв. Творчеството на Пелевин се ръководи от един 'триединен съюз' - Борис Гребеншиков, Източната философия и Писателя Когото Няма Да Назовавам. Гребеншиков присъства навсякъде и за повечето читатели, частите повлияни от него остават абсолютно неразбираеми. И с право. Въпреки че Гребеншиков е най-великият текстописец на нашето време, той си остава гаден психопат! Източната философия повечето от нас (нормални люде) не познават, а ПКНДЗ е отделна тема. (да се свети Името Му!)

Така че Пелевин си остава писател подходящ само за 'напреднали читатели' , запознати с бекграунда на 'нещата' случващи се в книгите му. Макар че от друга страна съм чувал изключително позитивни отзиви и от хора съвсем далечни от въпросният бекграунд. Ще рече - таланта е хубаво нещо.

[Moridin]

Това пък ти дава възможност за поне двукратна преоценка

айде назови го, че някои не сме толкова умни да се сетим

[Scourge]

@Scourge Веселото е че в 'Чапаев и Пустота' има най-много хумор (На практика цялата книга е изградена от взаимосвързани вицове + яка доза източен мистицизъм) и изобщо не е отвлечена. "generation п" си е отделен пациент. "Священная Книга Оборотня" за мен беше най-трудна за четене от всичко писано от Пелевин досега, защото е пълна със зашифровани..ъм..послания..да кажем.

Проблема който възстава пред нас е такъв. Творчеството на Пелевин се ръководи от един 'триединен съюз' - Борис Гребеншиков, Източната философия и Писателя Когото Няма Да Назовавам. Гребеншиков присъства навсякъде и за повечето читатели, частите повлияни от него остават абсолютно неразбираеми. И с право. Въпреки че Гребеншиков е най-великият текстописец на нашето време, той си остава гаден психопат! Източната философия повечето от нас (нормални люде) не познават, а ПКНДЗ е отделна тема. (да се свети Името Му!)

Така че Пелевин си остава писател подходящ само за 'напреднали читатели' , запознати с бекграунда на 'нещата' случващи се в книгите му. Макар че от друга страна съм чувал изключително позитивни отзиви и от хора съвсем далечни от въпросният бекграунд. Ще рече - таланта е хубаво нещо.

несъгласен съм с почти всичко тук. което всъщност потвърждава теорията за читателя.
фактът, че "чапаев" е сюжетно/случково базирана върху поредица вицове, гарнирана с гребеншиков и ударна доза вътрешномонголски ( ) будизъм, по никакъв начин не я прави най-хумористична и неотвлечена.
всъщност, и "генерацията", и "оборотнята" имат напълно работещ повърхностен слой. разбира се, ако се консумира само той, тва не е нищо повече от забърсване на върха на айсберга, но пък си е все така работещо. същото не може да се каже за "чапаев". или туй, или като съм я чел преди 10-ина години съм бил с 10 години по-глупав. или и двете.
колкото до трудността, товарищ барон, знаете - сложният шифър за едни е простичък морз за други. а богатството на повърхностния слой тук прави книгата доста newb-friendly, доколкото е възможно туй при тоя автор.

триединството е ненужно опростяване. в края на краищата, дори само единият елемент от него - ПКНДНз може да се разшири до цяла глутница - като се почне с кастанеда, свърши се с веня ерофеев, а по средата се налива с черпак борхес, кафка, булгаков, набоков, щипка стругацки брос, и кво ли още не. ин еклектика уи тръст.

[B. Delvig]

Брех..дееш! Дъ форс ис стронг ин ю май френд.

Отзад напред - с това, че 'триединството е ненужно опростяване' съм напълно съгласен, макар че аз по-скоро визирах определен почерк на писане (или поне стремеж към такъв), нежели ресурси на вдъхновение. Но обективно погледнато коментара ти е точен.

несъгласен съм с почти всичко тук. което всъщност потвърждава теорията за читателя.

Това не го разбрах честно казано. В по-горния пост аз просто казвам, че за 'по-цялостно удоволствие' от Пелевин, е добре читателят да е запознат с музите на самия Пелевин, но без това да е задължително условие.

Колкото до това, коя то книгите му е най-хумористична, (не)отвлечена и лесна за консумация, смятам че едва ли можем да достигнем някакъв консенсус тъй като мненията ни са базирани изцяло на субективно възприятие. Грубо казано, Поколението П (а.к.а 'генарацията') се смята за най-юзър френдли (главно заради попкултурната постановка и благодатните образи с които читателя да релейт-ва). За мен обаче 'Чапаев' си остава най-приятна за четене, заради лекотата и свежата небрежност (заблуждение както се оказва по късно) с която автора разгръща действието и съдбите на героите си. За мен тя е най-хумористична и неотвлечена, защото явно отговаря на това което търся от Пелевин и литературата изобщо. А някъде по средата са творби като 'Числа' от ДПП и Живота на насекомите, които не изискват особено познание за бекграунд и тн., и са напълно смилаеми за всеки читател.

[Ghibli]

Така и не каза кой е този Писател

[Scourge]

несъгласен съм с почти всичко тук. което всъщност потвърждава теорията за читателя.

Това не го разбрах честно казано.

виж как хубаво си го разбрал:

смятам че едва ли можем да достигнем някакъв консенсус тъй като мненията ни са базирани изцяло на субективно възприятие.

иначе "числа" на мен ми е най-безинтересна, а "насекомите" ги отнасям към "ранния" период, някъде там с "омон ра", "принца" и т.н.
та лисичата история си остава за мен най-доброто интро към "късния" пелевин.

[B. Delvig]

виж как хубаво си го разбрал

Ми нали някой трябва да върши и тази неблагодарна работа....

За 'Числа' ..що бе много си е добро. Там 'джедай бизнес', това с дервишите...весело, весело. Освен това там е и Македонската критика на френската мисъл, което си е бисер само по себе си.

[fantasy_fan]

http://embec-pelevinpiratskiprevod.blogspot.com/

[Ghibli]

@ B. Delvig:

Проблема който възстава пред нас е такъв. Творчеството на Пелевин се ръководи от един 'триединен съюз' - Борис Гребеншиков, Източната философия и Писателя Когото Няма Да Назовавам. Гребеншиков присъства навсякъде и за повечето читатели, частите повлияни от него остават абсолютно неразбираеми. И с право. Въпреки че Гребеншиков е най-великият текстописец на нашето време, той си остава гаден психопат! Източната философия повечето от нас (нормални люде) не познават, а ПКНДЗ е отделна тема. (да се свети Името Му!)

Моля, кажи за кого говореше.