The Short Form Topic

Post by **Roland** » Mon Jan 04, 2010 1:59 am

Alien Stones на Джийн Улф. Като всичко негово ме изкефи ужасно и ме остави с лекото усещане, че е имало втори пласт съвсем близо под повърхността, който изцяло ми е убягнал. Голям палавник е тоя Джийн Улф...

Post by **Roland** » Thu Jan 07, 2010 8:07 am

И продължавам с Джийн Улф - изчетох няколко разказа, като най-смазващ ми беше The Death of Doctor Island. МОНУМЕНТАЛЕН! В пъти по-як от първия, добре, че е бил дядо Айзък да омотае нещата, че да бъде написан!

Trip · Post by **Trip** » Thu Jan 07, 2010 1:10 pm

Aз го четох преди 3-4 години и не помня много от него, освен че имаше яко surrealistic mind-bending... в някакъв момент хлапето май се протегна напред и само се докосна по гърба....

Demandred · Post by **Demandred** » Thu Jan 07, 2010 1:33 pm

Смазващо як е, спор няма. Като всичко на Улф с дължина над 15-ина страници, както и преди съм писал, по-кратките далеч не ми въздейтват толкова силно.

Post by **Roland** » Thu Jan 07, 2010 3:49 pm

Trip wrote:Aз го четох преди 3-4 години и не помня много от него, освен че имаше яко surrealistic mind-bending... в някакъв момент хлапето май се протегна напред и само се докосна по гърба....

Всъщност почна да се души и това не беше майнд-бендинг, а риалити-бендинг и си беше обяснено технически в сетинга. Просто Д-р Остров е разделен като парчета пица и всички страни на парчето те препращат към отсрещната. Съответно като застанеш срещу вътрешния ръб, можеш да докоснеш себе си.

Иначе Дем има право. Прочетох и Hour of Trust и въпреки че не съм сигурен, че го схванах, имаше ебаси яката упадъчна атмосфера. Верно си е, че по-дългите му са страшно силни.

Demandred · Post by **Demandred** » Fri Jan 08, 2010 11:36 am

Прочетох вчера един от известните разкази на Деймън Найт и в края се оказа, че цялата развръзка и въобще разказът като цяло се крепи на една трудно преводима игра на думи. Сетих се, че съм го мяркал преведен в нета и реших да проверя как се е справил преводача с този сериозен проблем. Оказа се, че разказът е преведен до половината и така е бил заобиколен проблема. Разбира се, в този си вид целият разказ е тотално безсмислен, но какво да се прави...

За любопитните - разказът е:

Spoiler: show: To Serve Man

Vankata · Post by **Vankata** » Tue Jan 12, 2010 5:24 pm

Напоследък съм се хванал да чета лека-полека разказите на Робърт Хауърд за Соломон Кейн (докато чакам филмът да се появи в свястно качество). Днес погълнах на един дъх The Footfalls Within - най-добрият в цикъла досега. Кеффф!!! Атмосферата направо ме размаза! Може да се мери с най-качествените истории за Конан! Остават ми още три разказа, и то бая длъжки, плюс няколко фрагмента.

Освен това прочетох есето на Пол Андерсън On Thud and Blunder - любопитен поглед към най-често допусканите гафове във фентъзито.

Strelok · Post by **Strelok** » Thu Jan 14, 2010 9:49 pm

Последните 2-3 седмици чета разкази на Шекли от интернет и съм много впечатлен от идеите.

passer-by · Post by **passer-by** » Thu Jan 14, 2010 9:51 pm

Той май беше казал някъде, че много набляга на първото изречение, за да привлече максимално вниманието на читателя. При мен обикновено успява.

RAT400 · Post by **RAT400** » Fri Feb 05, 2010 11:12 pm

The Behold of the Eye на Хал Дънкан, има го онлайн. Доста готина идея: има феи, които трябва да живеят вътре в нечия глава, като притежателят на глават приютява не само феи, но и всичко друго, което му хареса (статуи, картини, при децата играчки, дори моменти). И, разбира се, феите също могат да променят картинката вътре.

Та се говори за една фея, която влиза в главата на едно мнооого малко дете, и за това какво се случва вътре от влизането нататък. Историята е готина и, както всичко от Дънкан, стилистично перфектна - наистина те пренася в обиталището на феята и предава емоции прекрасно, като за това последното може би помага и идеята, че пейзажът се променя според емоциите. Някои моменти особено...

Абе прочетете го.

RAT400 · Post by **RAT400** » Tue Feb 09, 2010 7:11 pm

Тъй като в някакъв по-ранен момент един модератор е написал три последователни поста, не се чувствам гузен.

Днес намерих в една забравена купчина книги един сборник от разкази, избрани от Маргарет Вайс. Свързващата нишка бяха драконите. Няма разказ без дракон, макар че в някои те са по-скоро страничен елемент.

Е, прочетох като начало разказите на Зелазни, Орсън Скот Кард и Джордж Мартин.

В тоя на Зелазни (The George Business) в началото един дракон на име Дарт се събужда, за да открие, че един човек на име Джордж е дошъл пред пещерата му, но не за да го предизвиква, напротив - предлага му голяма торба злато в замяна за една услуга... Доста приятна история за появата на легендата, мене лично ме разнебити от смях.

Тоя на Кард (A Plague of Butterflies) не съм съвсем убеден как е влязъл в сборника, понеже създанието само понякога бива наричано дракон, а всъщност си е просто извънземно... Не мога да кажа много за разказа, без да оспойля голяма част от сюжета, което при дължина тридесет страници не е желателно. Доста ми хареса все пак... емоцията в края е предадена невероятно добре.

А разказът на Мартин (The Ice Dragon) е просто съкровище и съм невероятно щастлив, че го прочетох. Главната героиня е едно малко момиче, родено през зимата, което през целия си живот си остава дете на студа: ръцете й винаги са хладни, може да държи ледени гущери в косата си (а те принципно пламват, ако ги държиш с ръце достатъчно дълго) и предпочита да стои часове наред навън в снега, вместо да яде гореща супа някъде под покрив. Първото изречение от текста е „Адара най-много обичаше зимата, защото леденият дракон идваше, когато светът изстинеше.“ И май казах достатъчно

Demandred · Post by **Demandred** » Wed Feb 10, 2010 8:00 pm

The Ice Dragon е наистина чудесен разказ, аз го четох миналата година. Въобще Мартин има доста наистина добри творби в късата форма, силно препоръчвам сборника му Dreamsongs.

thorn · Post by **thorn** » Mon Mar 01, 2010 8:02 pm

Thomas Ligotti - Teatro Grottesco. След ужасно силния първи разказ ми става все по-трудно да преценя дали го харесвам или не. При всички положения интересен автор.

Post by **Yan** » Fri Apr 23, 2010 12:17 pm

Tor продължават с публикуването на разкази в блога си.
Днешния е забавен
Four Horsemen, at Their Leisure от Ричард Паркс.

Какво правят четиримата конници след Апокалипсиса

Demandred · Post by **Demandred** » Fri Apr 30, 2010 4:10 pm

Исках да прочета за разнообразие нещо по-традиционно и акцентиращо на доброто старо sense of wonder, затова прочетох новелата на Артър Кларк A Meeting with Medusa. И получих точно каквото търсех - страхотни описания на атмосферата на Юпитер, мащабните и впечатляващи явления, ставащите там и грандиозните извънземни, населяващи я. Лекият сюжетен обрат в последните 2 страници ми се видя леко безсмислен, но това няма особено значение в случая.

The Short Form Topic

Who is online