Антиутопии
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Съгласен съм с доста от нещата, казани вече в темата, особено с това за тънката разлика между утопия и антиутопия. И аз не мисля, че „Градът на слънцето” би звучал особено утопично на днешните хора.
Но моят фаворит е “451 градуса по Фаренхайт”, която ми е доста по-любима от 1984. Може би защото виждам Градусите в доста по-голяма степен като книга за душата и душевността. Не че 1984 не е книга за душата, но тя е и за тялото. Хората в 1984 не просто страдат душевно, те изключително силно страдат и физически – живеят в ужасни сгради, хранят се с отвратителни неща, смазват се от къртовски труд. Хората в 451˚ F живеят доста по-добре, в едни наистина приятни условия, доста по-задоволени са, така да се каже. И именно в тези хубави къщички аз виждам като по-контрастна липсата на домове.
Но моят фаворит е “451 градуса по Фаренхайт”, която ми е доста по-любима от 1984. Може би защото виждам Градусите в доста по-голяма степен като книга за душата и душевността. Не че 1984 не е книга за душата, но тя е и за тялото. Хората в 1984 не просто страдат душевно, те изключително силно страдат и физически – живеят в ужасни сгради, хранят се с отвратителни неща, смазват се от къртовски труд. Хората в 451˚ F живеят доста по-добре, в едни наистина приятни условия, доста по-задоволени са, така да се каже. И именно в тези хубави къщички аз виждам като по-контрастна липсата на домове.
- Spoiler: show
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
1984_Оруел
Фермата_Оруел
451 градуса по Фаренхайт_Бредбъри
Прекрасен нов свят_Хъксли
Повелителят на мухите_Голдинг
Ние_Замятин
Р.У.Р_Чапек
Фабрика за Абсолют_Чапек
Война със саламандрите_Чапек
ако ги броим за антиутопии=>
Пътешествията на Гъливер_Суифт
Процесът_Кафка
Чевенгур_Платонов
друго май не съм чел...с.кинг имаше някакви заигравания
бтв замятин ми хареса най-много
пп в "Черно слънце" има интересен анализ по темата
Фермата_Оруел
451 градуса по Фаренхайт_Бредбъри
Прекрасен нов свят_Хъксли
Повелителят на мухите_Голдинг
Ние_Замятин
Р.У.Р_Чапек
Фабрика за Абсолют_Чапек
Война със саламандрите_Чапек
ако ги броим за антиутопии=>
Пътешествията на Гъливер_Суифт
Процесът_Кафка
Чевенгур_Платонов
друго май не съм чел...с.кинг имаше някакви заигравания
бтв замятин ми хареса най-много
пп в "Черно слънце" има интересен анализ по темата
Хайде и аз да се отбележа, и без това не поствам често.
В последните седмици за първи път се сблъсках с този жанр, доста ми допадна.
За сега съм прочел:
451 по Фаренхайт на Бредбъри- добра книга и първият ми досег до Бредбъри, хареса ми стилът и заложената идея. Края е доста оптимистичен, но за мен това не беше минус. ( между другото, бихте ли препоръчали нещо подобно от същия автор ? )
1984 на Оруел- най-много ми хареса. Абсолютната липса на надежда, изопачаването на любовта и истината, тоталното манипулиране на човека, ужасните идеали на партията, увлекателният стил и добре развитите герои. Единственото, което мога да кажа е- страхотна книга.
Прекрасният нов свят- от трите най-малко ми хареса. Оригинална и добра идея, интересна е, но стилово нещо не ми допадна. Освен това е най-малко отблъскващата и не вдъхна в мен чувството да искам, да умра по-скоро, отколкото да живея в този свят, както стана с останалите. Песента на Мейдън е доста по-въздействаща.
В последните седмици за първи път се сблъсках с този жанр, доста ми допадна.
За сега съм прочел:
451 по Фаренхайт на Бредбъри- добра книга и първият ми досег до Бредбъри, хареса ми стилът и заложената идея. Края е доста оптимистичен, но за мен това не беше минус. ( между другото, бихте ли препоръчали нещо подобно от същия автор ? )
1984 на Оруел- най-много ми хареса. Абсолютната липса на надежда, изопачаването на любовта и истината, тоталното манипулиране на човека, ужасните идеали на партията, увлекателният стил и добре развитите герои. Единственото, което мога да кажа е- страхотна книга.
Прекрасният нов свят- от трите най-малко ми хареса. Оригинална и добра идея, интересна е, но стилово нещо не ми допадна. Освен това е най-малко отблъскващата и не вдъхна в мен чувството да искам, да умра по-скоро, отколкото да живея в този свят, както стана с останалите. Песента на Мейдън е доста по-въздействаща.
"Пикник край пътя" е антиутопичен разбира се. След посещението, което променя света, хората имат нови източници на енергия, купища нови познания, даже и "златното кълбо", но в това модерно общество никой не е щастлив. Утопията на щастието, давано даром, е помрачена от Зоната завинаги.
Друга добра антиутопия е "Човека във високият замък" на Филип Дик. Едно чудесно построено общество в Америка, което страда от наложената им свобода от Япония. А Европа е "щастлива" под фашисткия режим, обезселил Африка.
Друга добра антиутопия е "Човека във високият замък" на Филип Дик. Едно чудесно построено общество в Америка, което страда от наложената им свобода от Япония. А Европа е "щастлива" под фашисткия режим, обезселил Африка.
За 1984 на Оруел мога смело да кажа, че изобщо не е преувеличена, каквото и да се е опитвал автора да хиперболизира. Моята баба, която е преподавала в 22-ро училище навремето е била отговорник по ентусиазма - да ви напомня за Министерство на Ентусиазма?
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Наскоро прочетох една, която май не са издали в България още: Unwind на Neal Shusterman. Става дума за свят, където абортите са забранени, но родителите могат да пращат проблемните деца между 13 и 18 в лагери, където ги разпарчетосват на удобни за трансплантации части. При условие, че целия материал се използва, се води че хлапето не е мъртво, а продължава живота си под друга форма.
Доста интересно четиво беше. Повдига интересни въпроси за душата без да става прекалено философска.
Доста интересно четиво беше. Повдига интересни въпроси за душата без да става прекалено философска.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 22 guests