http://www.velzevul.com/
eto i maluk excerpt from the book :
Сатанаил управлява Ада, а Велзевул е неговият началник на Тайните Адски Сили и много-много не си поплюва стане ли дума за заговори. И ето, че някой в Ада….
.....да, ама всичко това вече го пише на корицата, така че защо да се хабим да го повтаряме? По-добре да видим какво точно се случва в първата от четирите части на книгата - на Сатанаил му е необходим един негов познат, бивш грешник - Тк. Тк е във вечна неизвестност и дори Тайните Адски Сили не знаят къде е. Единственият, който винаги знае, е старият агент Билаял, който също е във вечна неизвестност. Билаял е демон и половина (ако не се гледат ръста и теглото му). Сатанаил и Велзевул тръгват из коридорите на Ада с надеждата да го срещнат и като по чудо го откриват почти веднага. В резултат недоспалият Билаял бива принуден да стане водач на Велзевул. След няколко препятствия в събуждащите се адски коридори (по-добър от Велзевул за спрaвяне с препядствия в Ада няма) накрая стигат и до Тк. По молба на Велзевул, Тк призовава от Рая Oтеца (непредвидимия и опасен шеф на Райските Тайни Сили) - уж на гости, а всъщност за параван на подозрителните разходки на Сатанаил. В компанията на Отеца могат да се придвижват спокойно, давайки си вид, че му показват адските забележителности.
Заключение на първа част - след срещата със Сатанаил в хотел Лоботомия цялата компания/група/отряд поема не се казва накъде, а за допълнително отвличане на вниманието печално известният агент на тайните сили Йеронимус Астарт бива пратен край централните Помийни Ями, не се казва защо. А ето и едно описание на част от тяхната разходка, което липсва в печатния вариант на Книгата:
Подът на залата бе от розов мрамор, а в стената през равни разстояния имаше големи, високи до тавана прозорци, през които влизаше светлината отвън. Чувството, което ги изпълваше докато крачеха към трона в центъра на тази абсолютно празна зала, бе, естествено, величествено.
Но, както ще разберат тези, които прочетат книгата, това описание е измислца. В Ада няма подобни зали. А ето и друга невярна информация за Ада:
Никой не се озовава случайно в Ада, а веднъж озовал се, никой не избягва случайно скарата, казана, и оттам нататък цялата гама от мъчения. Имаше ред и организация, измислени не от друг, а от самия Велзевул.
И така, представянето на книгата прилключва с един диалог, който също не се е състоял:
- Велзевул, я си гледай работата...
- Тк, я си гледай работата...
- Вие двамата, я си гледайте работата! - каза Сатанаил.
Честно казано, нито един от тримата не би могъл да изрече такива думи.
И разбира се, истинското действие, като при всяка фундаментална книга, почва чак от средата....
