ShadowDance

Изчетох най-сетне първия роман (courtesy of Corwin) и забелязвайки, че няма тема - собственоръчно прегледах - прецених, че заслужава такава. Надявам се, че доста хора са чели серията - или поне началото.

Предполагам, че основна част от култовостта на Черния отряд се дължи на съзнателното отдръпване от повечето фентъзи клишета. За мен обаче това не е достатъчно. Искам една книга да е добра сама по себе си и удовлетворителна по всички показатели (и най-вече Сюжет ), а не просто да изпъква на бледия жанров фон.

Мен ме спечели със стила си. Отдавна не бях срещал такъв лаконизъм. Хвана ме отначало и ме държа успешно до края. Въпреки тежките сюжетни проблеми в цялата средна част. Друго фентъзи вероятно щеше да ми скъса нервите с подобно безцелно размотаване, но когато всичко е поднесено толкова breezy, просто се оставяш на течението да те измъкне. В самия край почти всичко се навързва, но тогава вече е малко късно, от наративна гледна точка. Минималистичният сетинг напълно ме устройва, а и е доста по мойта част с всичката сурова природа и немъртви лордове. Героите бяха симпатични като цяло (далеч не толкова сиви/черни, колкото ги изкарват), но благодарение на сюжетната постановка за никого не ми пукаше грам. Освен за Знахаря, естествено, но той - бидейки разказвачът от първо лице - така или иначе е извън всякаква реална опасност.

Тва засега от мен, най-общо. Кажете, много моля, вашите впечатления от книгата/трилогията и ше доразтеглим локумя.

Точа им се, ама.

Оттук май не са много хората, дето са ги чели. Е, Рол е чел една, щото я превежда, ама иначе...

Прочел съм всичко излязло на български, демек трите книги на Севера, спин-оффът- Сребърния клин а.ка. The Silver Spike, и другите две книги на Юга. Все им се каня да дочета останалите, но нямам онова търпение, което се изисква да се звериш пред монитора в е-bookа. Една от любимите ми поредици, вкъщи стои на най-горния рафт.
Първата книга от хрониките най-много ме е впечатлила досега, предполагам защото съм я чел в по-крехка възраст. Радващото окото в случая е сюжетът и героите. Авторът е бивш морски пехотинец, така ,че вече не се чудя защо разговорите между наемниците и офицерите им не се ограничават с Дасър и Несър. Гарвана е голям плюс към сбирщината. По нататък идеята че(тука има малко спойлер)

Spoiler: show

На простите хора им е безразлично дали империята на Господарката ги управлява или Бунтовниците е priceless. В районите където има по-малко бунтовническа активност хората се по-щастливи и проспериращи. Ето един добър пример за преобръщане представите за добро и лошо.

Без съмнение едно от неклишираните фентъзита, в сравнение с бозата, която четем напоследък. Даже ме накара да потърся и други автори писали фентъзи в този периода на осемдесетте.

Доста благи бяха първите две. Готин сетинг точно по мой вкус, герои симпатяги и убийствени диалози чат-пат. Точа се да си ги поръчам в оригинал по някое време.