Най-добрите книги, които никой не е чел...

[Demandred]

Като стана дума за James Tiptree Jr. - не само биографията й е интересна. На запад я смятат за една от най-добрите авторки на разкази и новели в жанра. Аз прочетох една от новелите й - A momentary sense of being и бях много впечатлен. Невероятно вникване в психологията на героите, майсторски стил и много оригинални идеи. Все се каня да пробвам и някои от разказите й.

БТВ, с нея има една култова случка - янколко години преди да се разкрие, че под този псевдоним пише жена, Силвърбърг заявява категорично в предговора на един от сборниците й, че e невъзможно това да не е написано от мъж.

[Бобсън]

БТВ, с нея има една култова случка - янколко години преди да се разкрие, че под този псевдоним пише жена, Силвърбърг заявява категорично в предговора на един от сборниците й, че e невъзможно това да не е написано от мъж.

Култувите случки в биографията са доста повече от една. David Gerrold, на младини намерил домашния адрес на Tip, Който никой дотогава не бил виждал на живо и се замъкнал да го посети. Звъни на вратата и му отваря една Леля.
DJ: Извинете г-жо James Tiptree Jr.- писателят, дали е у дома?
ABS: Тук няма такъв младежо объркалли сте адреса.

От който момент нататък Али започва да ползва пощенска кутия за всичката кореспонденция на Тип.

Още за/ от Alli/Tip

[fantasy_fan]

Интересна тема; къде ли не издирвах "Ланарк", но не успях да я намеря никъде; е, сигурно я има по електронните книжарници, но родителите ми ще побеснеят, ако случайно куриерът ги засече при доставката - обещал съм да не купувам нови книги, че вече няма къде да си намери място да седне човек у нас. Може и един ден да си я поръчам от амазон-а...

По темата:
Плаващите чавки - Флан О’Брайън. Не е точно фентъзи, но е доста близо до нещо подобно. Една от най-забавните книги, които съм чел - при това на един дъх.

http://www.themodernword.com/scriptorium/obrien.html

Spoiler: show

"Плаващите чавки" от Флан О’Брайън излиза за първи път на български език. Дори нещо повече - Флан О’Брайън се издава за първи път у нас.

Само за справка – критиците причисляват Флан О’Брайън към "светата троица" на ирландската литература - заедно с Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. А най-известната му книга е именно "Плаващите чавки" - смесица от фарс, сатира, митология и абсурдизъм. Списание "Тайм" дори я нарежда в класацията сред 100-те най-значителни англоезични романа на XX век.

В комичния си шедьовър на Флан О’Брайън един млад начинаещ писател заявява, че романите по същество са деспотични, недемократични и че на всеки герой трябва да му бъде позволено да води личен живот, да може да се самоопределя и да има задоволителен стандарт. Следва хаос, когато невероятният микс от герои, вариращи от образи от ирландската митология до каубои, взима фабулата на абордаж.

"Плаващите чавки" вече е и на български в превод на Филипина Филипова. Издателството е "Фама". А познавачите на О’Брайън твърдят, че книгата трябва да се чете внимателно и се препоръчва се в комбинация с халба тъмно пиво.

[Random]

Флан О'Брайън съм си го харесал за по-нататъка Иначе Ланарк се намира тук-таме с малко късмет. Миналото лято примерно видях около 10на бройки накуп в една книжарница във Варна, което беше доста странно.

[alvinator]

Като стана дума за Том Робинс - Still Life With The Woodpecker и Even Cowgirls Get The Blues. Първата със сигурност е преведена на български (казва се Бърди Кълвача), но не мога да си представя, че много хора я притежават, тъй като, ако се съди по цените на Славейков, е библиографска рядкост. За втората не мога да кажа. Аз сега правя отчаяни опити да я до(про)чета на английски.

Каубойките също е издавана, в 2 части. Намира се на Славейков на същите безумни цени като Бърни. Засега съм пас, но след Вила Инкогнито съм изкушен, сериозно изкушен.

[Jen]

Тъкмо приключих The Handmaid’s Tale на Маргарет Атууд. Реших да напиша нещо тук, не в другата тема, защото може би не много хора са я чели. А на мен ми се струва, че това е важна книга. От една страна чисто социално, защото е нещо като пост-продукт на засилените процеси на еманципация през 70-те и целия шум около правата на жените по това време, но най-вече литературно. Защото е показателна, че все пак феминизмът и умното писане не се изключват взаимно . Не, че The Handmaid’s Tale е единственият пример за последното, но е доста значим, според мен. Книгата е номинирана за какви ли не награди, включително Небюла и Букър. Написана е много, много добре, има какви ли не символики и доста препратки към класически произведения и библейски текстове. Представя един дистопичен свят от наши дни, който не те блъска с чука по главата, но с всяка следваща страница някак тихомълком все повече ти настръхват косите. Изненадах се колко добра е цялостната характеризация - мъжете са точно толкова объркани и не знаят какво да правят и как да живеят в мъжкото-теократично-тоталитарно общество, което са създали, колкото са и жените, макар да не е толкова очевидно. Въобще, всичко е много наистина, няма го характерното за дистопичните романи усещане за нереалност, за нечия измислена представа за нещата, което не харесах в "1984" примерно. Имам книгата отдавна и не я бях чела заради инстиктивния си скептицизъм към темата /една от темите/, което се оказа грешка.

Има и филм, но не съм го гледала. http://www.imdb.com/title/tt0099731/