Аз съм голям препрочитател принципно
При мен винаги е идвало от това, че аз чета книгите "за момента" - дори ужасно да ме е разтърсила или впечатлила някоя книга, след няколко месеца вече не я помня. И с филмите съм така. Затова винаги съм обожавала да препрочитам книги, които са ме грабнали - щото просто не ги помня
Голяма част от информацията в тях ми попада в раздела "временна памет" и изфирясва скоропостижно. Като прибавим и това, че винаги съм чела книга-след-книга-след-книга, понякога и по две паралелно, нещата съвсем ми се уплитат в мозъка
Остава ми само общото усещане от книгата, което и ме кара след време да препрочета - да си припомня какво пък толкова ме кефеше
А ако нещо толкоз пък много ме грабне, го препрочитам от кеф отново и отново
Напоследък нещата се промениха - едва имам време да чета, поради което предпочитам да е нещо ново, за да не цикля.
Препрочитала съм поне по веднъж всичко, което съм чела и ми е харесало
Неща като Карл Май (всичките съм ги препрочитала поне по два пъти, включително Ориента-поредицата, а Винету-тата са полуразпаднали се); Синовете на Великата Мечка; повечето на Дюма (включително цялата поредица с намсиколкото продължения на Тримата мускетари); Пратчетките; Колелото... абе всичко, всичко
Сега като се замисля, много по-малко са книгите, които НЕ съм препрочитала >.>
Аз затуй и имам толкова огромни пропуски и не съм чела хиляди неща, които е могло да съм прочела. Но не съжалявам - наслаждавам се на всеки един момент, в който чета нещо хубаво, независимо дали съм го чела преди
