Upcoming Books

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
beliefcontrol
Paragon
Posts: 532
Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm

Post by beliefcontrol » Fri Nov 20, 2009 1:24 pm

Лично мен огромната популярност на Urban Fantasy жанра и конкретно стотиците клонирани вампирски поредици силно ме озадачават.

С удоволствие бих прочел една статия в списанието, макар да подозирам, че от екипа не са от най-запалените фенове на този тип. :wink: Интересно ми е какво изпускам и дали предубедеността ми към подобни книги е основателна.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.

User avatar
Yan
Site Admin
Posts: 6923
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:01 am
Location: Who cares...
Contact:

Post by Yan » Fri Nov 20, 2009 7:33 pm

Какво във всеки жанр има силни и слаби неща. Статията е замислена от бая време, но върви бавно по обективни причини.

Jim Butcher и романите му за Хари Дрезден ги препоръчвам с две ръце. Всяка следваща е по-добра. Анита Блейк в първите 6-7 е добра, после стават едни ми ти оргии. Charles de Lint има много добри неща. Patricia Briggs и серията и за Мърси Томпсън са също прилични. Проблемът на жанра е в прекомерно дългите поредици...
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 20, 2009 9:44 pm

Синът на Набоков издаде недовършения роман на баща си - The Original of Laura преди дни. Интересно ми е дали въобще става за четене.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Nov 20, 2009 10:26 pm

Е, Набоков е :) За четене поне ще става със сигурност. Дмитри Набоков се справя прекрасно с управлението на литературното наследство на баща си.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 20, 2009 10:40 pm

Доколкото разбрах, по-малко от 1/4 от него е реално написана, останалото е под формата на бележки.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Nov 20, 2009 10:42 pm

Еми, 1/4 Набоков си е 1/4 Набоков. Сюжетно сигурно някак я е вързал Дмитрий, баща му никога не е бил най-сюжетният автор. Но е факт, че кой знае дали е успял да наподоби стила на баща си - щото писанията на Набоков са 99% стил, тъй че...

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 20, 2009 10:46 pm

Не, не го е дописвал май. На мен лично ми е странно защо не се е съобразил с молбата на баща си да унищожат романа. Недовършената книга е гадно нещо.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Nov 20, 2009 10:50 pm

Щото литературното наследство на един велик писател е по-важно от личните му желания. Ако беше обратното, нямаше да имаме Кафка въобще, както и нито една от пиесите на Шекспир. Романите на хора като Набоков не са само за да им се кефи средният читател все пак, те попадат и в общия световен културен фонд.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 20, 2009 10:58 pm

Набоков не е искал да се унищожи всичко написано от него като Кафка, а само недовършените му неща. И е разбираемо, мисля. Доколко става дума за запазване на културно наследство и доколко за меркантилност е въпросът всъщност.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri Nov 20, 2009 11:11 pm

Еми да, ама обвинението в меркантилност винаги е твърде елементарно, освен ако не става въпрос за следсмъртните албуми на Майкъл Джексън примерно. Набоков никога не е бил бестселър. Дмитрий се е трепал над тоя роман (както и над преводите на разказите на баща си), само за да спечели някаква мизерна сума пари, без която определено може? В смисъл, Дмитрий е една твърде по-интересна личност от баща си (освен в литературно отношение естествено) и от млад е бил напълно финансово независим. Да положи толкова труд буквално за няколко лева повече ми се струва малко тъпо. В семейство Набокови подобни неща винаги са били въпрос на чест, а не на пари, доколкото съм запознат с историята им. Ако беше въпрос на пари, щяха да спастрят нещо полуиздаваемо от тоя роман още веднага след смъртта на Набоков, със сигурност щеше да е по-успешно.

А може да чувства и някакъв дълг към почитателите на баща си, както семейството на Голдинг, което публикува "Двойният език" без да е завършена.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri Nov 20, 2009 11:36 pm

Нямам лични впечатления от семейство Набокови. Не смятам обаче, че романът няма да е печеливш, още повече заради драмите ще го издам ли, няма ли да го издам. Набоков не ли доста популярен автор всъщност? Романът не се издава дълго време, защото съпругата на Набоков въпреки нежеланието си да го унищожи, все пак донякъде се е съобразила с волята на мъжа си. Може естествено синът му да има съвсем благородни подбуди, де да знам. Казвам само как на мен ми изглеждат нещата.

hellside
E'lir
Posts: 174
Joined: Mon May 14, 2007 2:51 pm
Location: Sofia
Contact:

Post by hellside » Fri Nov 27, 2009 1:12 pm

Ето нещо интересно - българска фентъзи трилогия ( или за момента така и се надяват хората ), мисля че основно насочена към young adult-а, и силно напомняща ми една великолепна и недовършена трилогия на Весела Фламбурари - Мина и магиите...

Страната на сънищата - от Юлия Спиридонова

http://www.helikon.bg/books/11/643827_s ... techo.html

Книга първа от българската фентъзи трилогия "Страната на сънищата"

Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря – млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо.

Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега – малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика й до лодката:

– Попътечо, любими попътечо!

– Попътечо! – повтори след нея Иво и ... се събуди.

Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.

Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.

User avatar
Delegat
Aes Sedai
Posts: 1583
Joined: Mon Dec 25, 2006 7:53 pm

Post by Delegat » Fri Nov 27, 2009 3:44 pm

WTF е попътечо? :lol:

User avatar
herairness
Jaghut Tyrant
Posts: 1983
Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
Location: varna

Post by herairness » Fri Nov 27, 2009 5:34 pm

Delegat wrote:WTF е попътечо? :lol:
И аз тъкмо това се чудех - на мен ми е почти непроизносимо :roll:
Image

User avatar
passer-by
Elder God
Posts: 8280
Joined: Thu Sep 20, 2007 5:42 pm

Post by passer-by » Fri Nov 27, 2009 5:35 pm

Звучи ми като някой, който много пътува, броди по разни пътеки, може би и в абстрактен смисъл.

Ама от този откъс не става недвусмислено ясно, факт. Може би го обясняват по-нататък.
Last edited by passer-by on Fri Nov 27, 2009 10:19 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля :)

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 92 guests