Upcoming Books
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Лично мен огромната популярност на Urban Fantasy жанра и конкретно стотиците клонирани вампирски поредици силно ме озадачават.
С удоволствие бих прочел една статия в списанието, макар да подозирам, че от екипа не са от най-запалените фенове на този тип. Интересно ми е какво изпускам и дали предубедеността ми към подобни книги е основателна.
С удоволствие бих прочел една статия в списанието, макар да подозирам, че от екипа не са от най-запалените фенове на този тип. Интересно ми е какво изпускам и дали предубедеността ми към подобни книги е основателна.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Какво във всеки жанр има силни и слаби неща. Статията е замислена от бая време, но върви бавно по обективни причини.
Jim Butcher и романите му за Хари Дрезден ги препоръчвам с две ръце. Всяка следваща е по-добра. Анита Блейк в първите 6-7 е добра, после стават едни ми ти оргии. Charles de Lint има много добри неща. Patricia Briggs и серията и за Мърси Томпсън са също прилични. Проблемът на жанра е в прекомерно дългите поредици...
Jim Butcher и романите му за Хари Дрезден ги препоръчвам с две ръце. Всяка следваща е по-добра. Анита Блейк в първите 6-7 е добра, после стават едни ми ти оргии. Charles de Lint има много добри неща. Patricia Briggs и серията и за Мърси Томпсън са също прилични. Проблемът на жанра е в прекомерно дългите поредици...
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Щото литературното наследство на един велик писател е по-важно от личните му желания. Ако беше обратното, нямаше да имаме Кафка въобще, както и нито една от пиесите на Шекспир. Романите на хора като Набоков не са само за да им се кефи средният читател все пак, те попадат и в общия световен културен фонд.
Еми да, ама обвинението в меркантилност винаги е твърде елементарно, освен ако не става въпрос за следсмъртните албуми на Майкъл Джексън примерно. Набоков никога не е бил бестселър. Дмитрий се е трепал над тоя роман (както и над преводите на разказите на баща си), само за да спечели някаква мизерна сума пари, без която определено може? В смисъл, Дмитрий е една твърде по-интересна личност от баща си (освен в литературно отношение естествено) и от млад е бил напълно финансово независим. Да положи толкова труд буквално за няколко лева повече ми се струва малко тъпо. В семейство Набокови подобни неща винаги са били въпрос на чест, а не на пари, доколкото съм запознат с историята им. Ако беше въпрос на пари, щяха да спастрят нещо полуиздаваемо от тоя роман още веднага след смъртта на Набоков, със сигурност щеше да е по-успешно.
А може да чувства и някакъв дълг към почитателите на баща си, както семейството на Голдинг, което публикува "Двойният език" без да е завършена.
А може да чувства и някакъв дълг към почитателите на баща си, както семейството на Голдинг, което публикува "Двойният език" без да е завършена.
Нямам лични впечатления от семейство Набокови. Не смятам обаче, че романът няма да е печеливш, още повече заради драмите ще го издам ли, няма ли да го издам. Набоков не ли доста популярен автор всъщност? Романът не се издава дълго време, защото съпругата на Набоков въпреки нежеланието си да го унищожи, все пак донякъде се е съобразила с волята на мъжа си. Може естествено синът му да има съвсем благородни подбуди, де да знам. Казвам само как на мен ми изглеждат нещата.
Ето нещо интересно - българска фентъзи трилогия ( или за момента така и се надяват хората ), мисля че основно насочена към young adult-а, и силно напомняща ми една великолепна и недовършена трилогия на Весела Фламбурари - Мина и магиите...
Страната на сънищата - от Юлия Спиридонова
http://www.helikon.bg/books/11/643827_s ... techo.html
Книга първа от българската фентъзи трилогия "Страната на сънищата"
Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря – млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо.
Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега – малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика й до лодката:
– Попътечо, любими попътечо!
– Попътечо! – повтори след нея Иво и ... се събуди.
Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.
Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.
Страната на сънищата - от Юлия Спиридонова
http://www.helikon.bg/books/11/643827_s ... techo.html
Книга първа от българската фентъзи трилогия "Страната на сънищата"
Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря – млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо.
Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега – малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика й до лодката:
– Попътечо, любими попътечо!
– Попътечо! – повтори след нея Иво и ... се събуди.
Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.
Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Звучи ми като някой, който много пътува, броди по разни пътеки, може би и в абстрактен смисъл.
Ама от този откъс не става недвусмислено ясно, факт. Може би го обясняват по-нататък.
Ама от този откъс не става недвусмислено ясно, факт. Може би го обясняват по-нататък.
Last edited by passer-by on Fri Nov 27, 2009 10:19 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 92 guests