MBG Books аха да се превърнят в някакъв светъл лъч в издаването на фентъзи, и се осраха съвсем:
Тетрарх част 1 – втора книга
Не стига превода на заглавието на първата "Геомансър" и проблемната редакция на същата, калпавия превод на първата Ририя, в която хората "вземаха работата" вместо да я приемат и изречения от типа на "Ще го обезглавят преди коронацията, мога да си представя.", ами сега вече и взеха да цепят книгите на две...
Upcoming Books
-
Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
Принципно книгата не е тъпа, но е доста мудна и в този точно превод досадна за четене. Всъщност проблема не е точно в превода, а във факта, че редактор през книгата не е минал или ако е минал и са му платили сега трябва да го съдят...
След зачитане на английски нещата се пооправят, но за съжаление имаме поредният автор грандоман с идея събираща се в три абзаца, които тук са разтеглени до 10 книги общо.
Аз лично Взор през огледалото към края ги дочетох на вентилатор, а тук в края на Тетрарх се отказах.
След зачитане на английски нещата се пооправят, но за съжаление имаме поредният автор грандоман с идея събираща се в три абзаца, които тук са разтеглени до 10 книги общо.
Аз лично Взор през огледалото към края ги дочетох на вентилатор, а тук в края на Тетрарх се отказах.
Кир Буличов - Селцето http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=680
Много ми е странно защо непрекъснато когато се дава мнение относно дадена книга, тя трябва да се оплюва или обратното - да се въздига до небесата. Смятам, че хората, които четат в подобни форуми искат обективно мнение, а не смятам, че се дава такова, с изказвания от типа - редакторът трябва да бъде осъден.grigorp wrote:MBG Books аха да се превърнят в някакъв светъл лъч в издаването на фентъзи, и се осраха съвсем:
Тетрарх част 1 – втора книга
Не стига превода на заглавието на първата "Геомансър" и проблемната редакция на същата, калпавия превод на първата Ририя, в която хората "вземаха работата" вместо да я приемат и изречения от типа на "Ще го обезглавят преди коронацията, мога да си представя.", ами сега вече и взеха да цепят книгите на две...
Съгласна съм, че при Геомансър има проблеми с превода, въпреки което книгата ми беше изключително интересна, сега чета вече "Тетрарх" и забелязвам, че проблеми с превода вече няма.
Но за превода на Ририя не мога да се сълася. С истинско удоволстие я прочетох на един дъх и смело мога да заявя, че толкова добър превод отдавна не бях чела. Преводачът е използвал толкова широк набор от думи в българския език, които толкова рядко вече се употребяват, че повечето хора дори са забравили за съществуването им. Така умело е загатнат хумора и иронията на главните герои, толкова пъстро е пресъздал цялата картина, че четейки я, имах чувството, че се намирах в техния свят. Именно за това този преводач има моите адмирации и овации, а пък такива "знаещи" хора, които могат само да недоволстват винаги е имало и ще има
logen
Или поне ако съдя по синопсиса...или пък става дума за друга история в същия свят?
"Проходът" го имам, като част от един сборник - "Среща с медуза". Много хубаво четиво. То аз принципно си харесвам Кир Буличов. Жалко е, че толкова малко от "Гуслярските истории" или с Алиса са преведени на български.
Интересно защо са сменили заглавието.
ПП
Това го има преведено някъде през 80-те под името "Проходът".Кир Буличов - Селцето
Или поне ако съдя по синопсиса...или пък става дума за друга история в същия свят?
"Проходът" го имам, като част от един сборник - "Среща с медуза". Много хубаво четиво. То аз принципно си харесвам Кир Буличов. Жалко е, че толкова малко от "Гуслярските истории" или с Алиса са преведени на български.
Интересно защо са сменили заглавието.
ПП
Можеха да го напишат в анотацията. Всъщност "Селцето" е разширен романизиран вариант на "Проходът".Първоначалната идея, преди Кир Буличов да я доразвие в роман, се появява в повестта със заглавие „Проходът“, публикувана на български в сборника „Среща с медуза“ през 1983 г.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Всъщност си пише, че е базирано на и е продължение на "Проходът". Пак е в информацията за книгата в сайта.
На корицата на книгата също ще пише. А заглавието го е сменил Буличов.
Ето една детайлна статия от Lazy по темата : http://lazy-bg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
На корицата на книгата също ще пише. А заглавието го е сменил Буличов.
Ето една детайлна статия от Lazy по темата : http://lazy-bg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
logen, да ми беше прочел PS-а, що ли?
Това, което критикувам е, че не са написали тази информация в секцията "Анотация", а в секцията "За автора"...където не бих гледал, защото си знам кой е той (примерно как за благозвучие му е променен правописа на името или че всъщност е артистичен псевдоним и т.н. и т.н.)
Това, което критикувам е, че не са написали тази информация в секцията "Анотация", а в секцията "За автора"...където не бих гледал, защото си знам кой е той (примерно как за благозвучие му е променен правописа на името или че всъщност е артистичен псевдоним и т.н. и т.н.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
В случая са важни...защото някой ще вземе да го прегледа диагонално (като мен) и да си каже...ааа, това звучи познато, чел съм го...само дето не е.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
На 6 ноември излиза нова книга на Бюджолд - Captain Vorpatril's Alliance
ARC в е-формат е пуснато от Баен - http://www.baenebooks.com/p-1678-captai ... -earc.aspx.
Можете да прочетете и първите шест глави.
Аз съм малко скептична дали Иван ще се издигне до нивото на Майлс и как евентуално бих приела Иван за главен герой.
ARC в е-формат е пуснато от Баен - http://www.baenebooks.com/p-1678-captai ... -earc.aspx.
Можете да прочетете и първите шест глави.
Аз съм малко скептична дали Иван ще се издигне до нивото на Майлс и как евентуално бих приела Иван за главен герой.
The good face pain. But the great - they embrace it.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 75 guests