Проблемът с "жанровете" е, че тия разделения се правят много през пръсти, с оглед на това на какъв кръг читатели, в
общи линии, ще се хареса дадена книга. Това го решават някакви хора от издателството на базата на това кое им е
направило най-силно впечатление като съдържание в книгата.
If you marvel at the quality of writing in your novel above all else, then you’ve probably written a work of
literary fiction. Literary fiction explores inherent conflicts of the human condition through stellar writing.
Pacing, plot, and commercial appeal are secondary to the development of story through first-class prose.
Multi-layered themes, descriptive narration, and three-dimensional characterization distinguish this genre from all
others. Literary fiction often experiments with traditional structure, narrative voice, and storylines to achieve an
elevated sense of artistry.
Мога да се сетя за немалко научнофантастични произведения, които отговарят на тая дефиниция бтв. Високата литература
за мен е ниво, което достатъчно добрият автор може да постигне, а не вид литература, отделена от жанровата. Да не
говорим, че горното определение не ме кефи особено, защото набляга само на изпълнението, а не на съдържанието. Освен
това е доста общо и не особено съдържателно.
Може би Алекс има предвид тия "жанрове", в които най-често се срещат най-много общи типични елементи от сюжета,
сетинга и набора персонажи. В този смисъл всеки жанр е най-малкото общо кратно от елементите на всички книги,
съдържащи поне няколко от тия елементи.
Примерно, най-грубо казано, "фентъзи":
1. Сетинг -
+ псевдоисторичност (най-вече псевдомедиевалност с всичките й прилежащи крале, кралици, барони и баронетки, селяни и
търговци)
+ (квази-)реалистично третиране на митологични конвенции (дракони, джуджета и прочие най-вече западноевропейска
митологична сволоч, богове, говорещи си с хора, демони в човешки облик, размятащи пишки по улиците и т.н.)
+ флуидност на света (сиреч, светът може да бъде променен/променян до неузнаваемост, обикновено бива променен до
неузнаваемост, също така наличието на много светове, свързани един с друг, и естествено наличието на магия)
2. Сюжет -
+ завръзка (,развой) и кулминация, включващи велики събития, нарушаващи/възстановяващи реда във Вселената (войни,
Черен властелин, нашествие на свръхестествено стадо добитък)
+ мисия (смелият момък трябва да порасне, смелият отряд трябва да свърши това/онова/трето/четвърто)
3. Герои -
+ Героят (най-често идващ отникъде, или пък идващ отвисоко)
+ Помощници/приятели
+ Злодей/злодеи
А доколкото фентъзито е "сетинг" - не мисля, че е. Сетингът на фентъзито е сетинг, толкова. Там наистина може да се
развие всякаква история. Същото и с криминалния сетинг ("Седем" трилър със серийни убийци ли е само?), с
фантастичния сетинг (което всъщност е много повече "само сетинг", отколкото е фентъзито), с историческия сетинг
("Другата Болейн" (примерно) от една страна и книгите за Шарп на Бърнард Корнуел, от друга), с военния сетинг ("На
западния фронт..." от една страна, "Параграф 22", от друга).
Но така или иначе смятам, че класификацията на Алекс би била по-ясно и полезна, ако даде дефинициите си посредством
елементарните частици на структурата на всяко литературно произведение - сетинг, сюжет, герои.
Примерно - какво точно прави с всеки от тия елементи "Създателя" например, за да го счетем за Създател, а не за
някой от другите типове? Може да дробиш горните три елемента на по-дребни за целите на илюстрацията, ако искаш и ако
имаш конкретен пример наум.
Ediot: Въх, как са насра форматирането!