ShadowDance

От уики:

The Shepherd's Crown is a forthcoming comic fantasy novel, and the last novel to be written by Terry Pratchett (1948–2015), set on the Discworld. It will be the fifth novel within the Discworld series to be based on the character of Tiffany Aching. It is to be published in the UK on 10th September 2015.

Йей

В книжарницата имаше само Soul Music от тези издания, но поне нея успях да докопам. Взех си и The Long Earth, но не знам кога ще стигна до нея.

Впрочем, голямото ми препрочитане на Пратчет на английски стигна до под кривата круша. Още не съм свършила с Wyrd Sisters, а я започнах миналата година. Мисля днес да я дочета, след което ще ми останат още само... 34 книги. Ще е добре да ги изчета до септември, преди да излезе The Shepherd's Crown, но за тази цел трябва да спра да се разсейвам.

Има доста неща на Пратчет, които си заслужават прочита преди Дългата земя. На практика всички.

Всичко от Света на диска (с все четирилогията Science of Discworld), The Amazing Maurice and his Educated Rodents, Good Omens, трилогията за Джони Максуел (Only You Can Save Mankind / Johnny and the Dead / Johnny and the Bomb), трилогията на Бромелиадата (Truckers-Diggers-Wings, има ги и в един том) и Nation (най-добрата му късна книга за мен след Night Watch и Thud!), плюс четирите за Tiffany Aching (Короната на Овчаря е петата и дано не се впише в низходящата градация на качеството им).


А и бих ти предложил да не ги четеш на тъгъдък за норматив, а лека-полека, без да бързаш, че да се запази удоволствието живо.

Dante wrote:

moonlight wrote:Пуснали са нови издания на книгите от света на диска - в твърди корици, с отвратително безлични цветове и удивително грозни корици(поне според мен). За чий им е, като кориците на Кидби са перфектни?

Кориците сами по себе си всъщност са брутално яки. Но хич не са в стилистиката на Тери Пратчет и това, което сме свикнали да гледаме - затова и не можеш да ги приемеш. Ако се абстрахираме от това са по-добри от 90% от кориците, които съм виждал.

Ами не мога да ги възприема тия корици. Толкова са ми... соц. Навремето в училището имахме такава скулптура на Благоев - ръбата, "стилизирана", хард-соц архитектура. А в парка в същия стил се мъдреше Ленин, допреди 5-10 години. Книжките, дето ги четях едно време в библиотеката през комунизма, и те изглеждаха така. Сега да го гледам същия стил на Пратчет... бля. И наистина никак, ама НИКАК не му пасват на стила.

Добавено: Наистина много повече харесвам илюстрациите на Кидби, но ако трябва да съм честна, на чисто инстинктивно асоциативно ниво (тип кучето на Павлов) като ми кажат Пратчет, първото, което ми изниква в ума, са илюстрациите на Кирби

passer-by, аз ги чета бавно и внимателно (нали това е идеята да чета на английски - да хвана всичко, което може да съм изпуснала в превода), проблемът е, че междувременно чета други неща и се разсейвам. Така зарязах Wyrd Sisters за месеци наред, макар че ми оставаха само към 80 страници. Въпросът не е да препускам през текста, а просто да не спирам да чета.

А от книгите, които изброяваш, повечето съм чела (Good Omens, книгите за Тифани, две от тези за Джони, част от Nation), а останалите ще прочета. Имам намерение да (пре)прочета - и да си купя - абсолютно целия Пратчет на английски. Сега карам Света на Диска по ред на издаване, после ще взема и The Science of Discworld, след това нещата извън Диска.

moonlight, явно разликата е в някакви субективни усещания и асоциации. На мен кориците изобщо не ми изглеждат "соц". Изглеждат ми съвсем типични за по-луксозните западни издания. Напомнят ми на някаква смес от кориците на Vintage и Penguin Classics, но с малко изменен стил, за да пасва повече на Пратчет.

С риск да отегча всички, ще обясня какво имам предвид.

[Следва лирично отклонение за cover art-а като изкуство.]

Ето няколко корици от Vintage Classics: на Джейн Остин, Вирджиния Улф, Мелвил, братя Грим и Поуп, и Иън Флеминг. Както виждате, всички тези корици имат някаква стилизирана илюстрация, свързана по някакъв начин с историята. Някои са много минималистични, като тези на Флеминг, други не чак толкова. А сега погледнете кориците на прекрасната серия Penguin Classics. Те имат твърди, релефни корици, с един повтарящ се мотив на всяка. Не знам доколко си личи на снимка, но кориците са покрити с плат, в който фигурите са един вид вдлъбнати и покрити с боя.

Кориците, които издателство Gollancz са направили за Пратчет, са направени по подобен начин на Penguin Classics, макар и с някои важни разлики - кориците на Gollancz не са от плат, а от релефна хартия, която само прилича на плат, "вдлъбнатите" части са по-малко и са запълнени с лъскава боя, а останалата част от илюстрациите е просто отпечатана. (Това със сигурност е и причината да струват по 20 лева, а не по 30 като тези на Penguin.)

Самите илюстрации обаче са много по-различни. Вместо повтарящите се фигури на Penguin, Gollancz са направили нещо, наподобяващо стилизираните илюстрации на Vintage Classics. Но ако се вгледате в едните и другите, ще видите една важна разлика. Изображенията на кориците на Vintage са много правилни, елегантни, изчистени, симетрични. Тези на Gollancz не са. Те са някак... изкривени, леко загрубени, на места направо окарикатурени. Те използват елементи от стила и техниката на класическите издания на Vintage и Penguin, но без да се взимат насериозно, защото са корици на Тери Пратчет, а не на Джейн Остин.

Ето това ми харесва в тези корици - начинът, по който са хванали типичния cover art на претенциозните западни издания и са се опитали да го пригодят към духа на Пратчет, вместо директно да наслагат стандартни Vintage корици на всичко.

Естествено, може да се спори доколко опитът е успешен. За мен общо взето е; за други хора може да изглежда прекалено винтидж, ако мога така да се изразя, и не достатъчно Пратчет.

[Край на лиричното отклонение.]

Впрочем, и аз веднага се сещам за илюстрациите на Кирби, като говоря за Пратчет, защото една от първите негови книги, която прочетох, беше Ерик в илюстрираното от Кирби издание. Не знам на колко години съм била, беше адски отдавна, но ми е останало трайно впечатление. Което не ми пречи да харесвам и по-късните илюстрации на Кидби, и новите корици.

Lyanna Stark wrote:passer-by, аз ги чета бавно и внимателно

Имах предвид тези твои думи от предишния ти пост:

Lyanna Stark wrote:ще ми останат още само... 34 книги. Ще е добре да ги изчета до септември, преди да излезе The Shepherd's Crown

Което би било по една на три дни нон-стоп в продължение на три месеца и половина. Ако ги четеш бавно, внимателно, пък и с паузи с превключване на други неща между пратчетките, за да не ти писнат 34 накуп, чудесно, само че тогава няма да ги приключиш до септември - което не е и нужно.

Повечето книги на Пратчет мога да прочета за по ден-два, четейки бавно и внимателно. В момента се мотая, защото за n-ти път препрочитам Зелазни, иначе щях да съм изчела Пирамиди, Стражите! Стражите! и Ерик от петък досега. Дори при най-бавното ми четене нямам нужда от повече от два дни за един Пратчет, стига да не спирам по средата на книгата, за да чета нещо друго, както правя в момента.

Но и ти си прав, никъде не пише, че трябва да прочета всичко до септември.

Впрочем, трябва да започна да си записвам любими цитати от книгите. Проблемът е, че са прекалено много и понякога са цели параграфи...

Пример:

Spoiler: show

“Have you any idea, father,” he began, employing that thin, razor-edged voice that accountants use to preface something unexpected and very expensive, “what calculus is?”
“You tell me,” said Ptaclusp, sagging onto a stool.
“It’s what I’ve had to invent to deal with the wages bill, father,” said another IIa.
“I thought that was algebra?” said Ptaclusp.
“We passed algebra last week,” said a third IIa. “It’s calculus now. I’ve had to loop myself another four times to work on it, and there’s three of me working on—” he glanced at his brothers—“quantum accountancy.”
“What’s that for?” said his father wearily.
“Next week.”

То си имаше някаква книга с цитати, ама аз ги предпочитам в контекст.

Е, много от тях изобщо не работят извън контекст. Примерно, "It's up to you to pull yourself together" в една сцена от Пирамиди ми беше супер смешно (колкото и очевидна и очаквана да е играта на думи), но извън контекст няма как да разбереш защо.

Пък и четенето на книгата някак ме поставя в подходящо настроение, иначе ако е само някакъв отделен цитат, дори да е самодостатъчна единица, ми идва малко изневиделица в лошия смисъл. Няма я предразполагащата атмосфера, която Пратчет гради страница след страница.

Wit and Wisdom of Discworld е това с избрани цитати, при това не най-яките, извън контекста пък съвсем.

Lyanna Stark wrote:Повечето книги на Пратчет мога да прочета за по ден-два, четейки бавно и внимателно. В момента се мотая, защото за n-ти път препрочитам Зелазни, иначе щях да съм изчела Пирамиди, Стражите! Стражите! и Ерик от петък досега. Дори при най-бавното ми четене нямам нужда от повече от два дни за един Пратчет, стига да не спирам по средата на книгата, за да чета нещо друго, както правя в момента.

Но и ти си прав, никъде не пише, че трябва да прочета всичко до септември.

Впрочем, трябва да започна да си записвам любими цитати от книгите. Проблемът е, че са прекалено много и понякога са цели параграфи...

Пример:

Spoiler: show

“Have you any idea, father,” he began, employing that thin, razor-edged voice that accountants use to preface something unexpected and very expensive, “what calculus is?”
“You tell me,” said Ptaclusp, sagging onto a stool.
“It’s what I’ve had to invent to deal with the wages bill, father,” said another IIa.
“I thought that was algebra?” said Ptaclusp.
“We passed algebra last week,” said a third IIa. “It’s calculus now. I’ve had to loop myself another four times to work on it, and there’s three of me working on—” he glanced at his brothers—“quantum accountancy.”
“What’s that for?” said his father wearily.
“Next week.”

Винаги ми е било интересно това "по ден-два" за книга от 400 страници при "много бавно темпо". С каква скорост на страници/час четеш и по колко време отделяш за четене на ден? Защото един средностатистически човек, който чете с максимум 50 страници на час и не може да отдели по повече от 2 часа на ден за четене (като мен) - не става за 2 дена. Напоследък много се комплексирам от книжните блогъри и групи като "Какво четеш?", в които хората гълтат по 200-300-400-500 книжки годишно... сякаш между другото, а книга-две за ден - не е никакъв проблем Сори за офтопика.

В действителност се четат за ден-два без да си даваш много зор. Вървят бързо и забавянията са само докато се смееш

Да бе, то и аз мога да ги опуквам за по ден-два всяка в зависимост от другите ангажименти. Мисълта ми беше, че 34 пратчетки една след друга би дошло малко байгън, или поне така ми се струва.

Dante wrote:Винаги ми е било интересно това "по ден-два" за книга от 400 страници при "много бавно темпо". С каква скорост на страници/час четеш и по колко време отделяш за четене на ден?

Пратчет наистина се чете за ден или максимум два. Виж за четири часа не знам, аз като хвана Пратчет не го пускам. Със скоростта на четене всичко е много индивидуално, няма нужда човек да се сравнява с някого. Аз съм от сравнително бързите, освен това ако ме е увлякла книгата, мога и да не спя цяла нощ, за да я довърша. Случвало се е да изгълтам 700 страници за ден, но после да се чувствам малко зле от претоварването с информация. Понякога, когато чета прекалено бързо, се чувствам все едно съм изгледала филм на забързана скорост - знам какво се случва, но не съм имала време да го преживея като хората. Така че в крайна сметка важно е какво ти остава от книгата, а не колко бързо си я прочел.