Именно. И ей това послание, което уж не съществува отделно може да бъде едно и също или подобно в десетки различни истории или да е същото независимо дали героят го казва на просташки жаргон или изискано и с хумор.
"Посланието"е обобщителна функция на мисленето ти. Част от митотворческия инстинкт на мозъка - Сашо да ме поправи, но са правени когнитивни изследвания по тоя въпрос.
Аналогията със сюжет/синопсис е стопроцентова. Има разлика от земята до небето между една синопсизирана история и една история, усетена в разработен вариант, сиреч осюжетена, дето се вика. Същата разлика я има и между обобщеното "послание", което ще изведеш, и начина, по който го усещаш въплътено в историята под формата на символна структура примерно.
Също така мога да ти гарантирам, че ще усетиш по различен начин "едно и също послание", изразено с различни строителни материали (Примерно, в кино и в литература). "Посланието" в литературата, освен в най-дидактичната (a и в нея един внимателен читател може да открие сума ти условности и противоречия), е всъщност много комплексно нещо, тъпкано с мини-противоречия, доуточнения и ситен шрифт, и просто няма как да е едно и също, а
разликите в "подобните" послания пък са тия, дето правят от литературата нещо важно.
Да, обаче не говорим за постструктуралистите, а за обикновените читатели. И да, субективно е, обаче ако текстът не е постструктуралистко философско есе, а просто текст с послание (защото може да е и без), обикновено то е ясно за 99% от читателите.
Не съм съгласен. Преобобщаваш.
Като начало в нещо по-кратко от голям роман няма цяла вселена. И да, смятам, че нещата, които ще измислиш след това могат съвсем спокойно да оставят историята като цяло същата. Повечето от немногото си разкази съм ги писала, когато вече съм била наясно каква е историята. Знаех за какво искам да пиша, знаех какво искам да става в течение на разказа. И това, че се появи примерно спомен за герой, който не бях предвидила може би подобри разказа, но не направи историята като цяло различна.
Вселена = fictional world, какъвто има и в разказ от 1000 думи.
И да, нещата, които измислиш в движение, може да оставят *синопсиса* като цяло същия (вж. какво писах на Жоро). Синопсисът обаче е елемент с практически нулева литературна тежест, тъй че важното ще е отново в разликите спрямо тези "като цяло" едни и същи две истории - тази, дето си я измислила предварително, и тази, дето си я доизмислила впоследствие. В смисъл, "Задруга от четирима хобити, двама човеци, един елф, едно джудже и един магьосник отиват да унищожат всемогъщ пръстен, за да победят Черен властелин.", нали...
Никой синопсис (това, дето му викаш "история", освен ако съм те разбрал погрешно) няма потенциал да произведе литературен ефект върху кой да е читател, тъй че за мен е понятие без потенциал за дискусия.
Тук имаш право. Но и аз не съм се изразила добре - имах предвид и случая в който описваш нещо с възможно най-гадните думички, с така да се каже обратното на евфемизми например. Това е похват, който понякога се ползва като абсолютно самоцелно упражнение по стил.
Факт, това си е стилистичен модел, много първосигнален и елементарен - от същия сорт, ако и на противоположен полюс от "Неговия добродушен смях/сърцевидното й лице/буйните му черни къдрици" и тем подобни слънчеви наивизми. Но е и факт, че се използва само понякога - аз поне не съм срещал множество некадърни разкази, изпълнени като упражнения по стил. Повечето са били просто супер нехайни към подбора на структура, била тя реторическа или повествователна.
Съгласна съм, макар че подозирам, че сред тълпите има някой и друг интелигентен читател на Дан Браун.
Да има, да има, колко да има...
Да, разбира се, задачата е решена, програмата работи. Това е същото като книгата да е написана. Обаче дали програмата работи с най-интуитивния интерфейс? Дали ще е уязвима на атаки? Дали не можеше някак да се напише така, че да заема по-малко памет? Ще може ли да се ъпгрейдва лесно към следващи версии? И някак всички тези неща да се балансират, понеже са взаимно зависими и като подобриш едното, зависва другото? А за задачите - трябва да знаеш разликата между хамалското и елегантното решение.
Всички проблеми, които си изброила, са функционални проблеми. Изкуството не се намира в полето на функционалното, а на естетическото. На ниво изречение, вероятно има аналогии с това, за което говориш - "Как с по-малко думи, по-ярко да опиша този или онзи образ", примерно. В по-големите повествователни структури всички преценки стават много условни. (То и на ниво изречение за повечето хора тия преценки са супер мъгляви, та какво остава за структурата на една глава, примерно.)
Аз не се опитвам да те убедя, че да пишеш романи и игри е едно и също, но просто не мисля, че поправките на нещо и като цяло описвания от теб процес са липса на здрав разум или логика, дори напротив.
Описваният от мен процес има един основен компонент, който много често се бори с и разкъсва здравия разум - съмнението, несигурността, колебанието. Точно тия неща могат да направят две тотално противоположни допускания (примерно, дали да използвам тая или оная метафора) еднакво "логични" в разстояние на две секунди. И човек се омотава бясно около собствената си ос с всяка поредица от думи, която реши да напише. В литературата е пълно с подобни илюстративни анекдоти.
Не ти отива на интелекта бтв да разбираш думата сюжет както я разбират повечето хора 
