Уилям Бъроуз

[Darkling]

Много ме заинтригува творчеството на този автор напоследък и като видях че негови книги са издавани и на български много се замислих дали да не взема да си ги купя, да тествам. Не е фантастика, но съм длъжен да попитам все пак, някой има ли впечатления?

[Random]

Голият обяд Няма друга като нея. Трябва да си я прочета пак де, позабравил съм я, но Бъроуз прави чудеса с формата на езика и това, което иска да каже. Факт е, че доста хора я считат за лайняна литература, но мен ме изкефи на макс.

[fantasy_fan]

Голият обяд - адски добра гавра с пасивните читатели. Превъзходно четиво е, но на места авторът се е олял със... секс сцените (ако изобщо те са такива, а не протест срещу смъртното наказание). Лошо е, че е част от серия, която е неиздадена в родината: The Soft Machine, The Ticket That Exploded, Nova Express (май че Софтмашината съм я мяркал някъде, ама не съм сигурен). Има и много разкази, свързани с поредица.(Мисля, че и май има някакви номинации за фантастични награди - Небюла ли беше... да.)
Има и фентъзи трилогия: Cities of the Night, в която (ако се вярва на Уикипедията) става дума за:

The plot of this somewhat disjunctive work revolves around a group of revolutionary homosexual opiate addict sorcerers who seek the freedom to live as they will, while a supernatural disease spreads across the world. The events described occur across vast expanses of time and space, as characters travel through time, though confusing to some the few references to character feeling like they're falling as they become unhooked from time gives adequate explanation. Interzone, Burroughs transspatial transtemporal space, where everything cuts into everything else, seems to be the medium through which this travel is made possible. Here also an important part of Burroughs mature Mythology is described with the Six Cities of the Red Night: Tamaghis, Ba'dan, Yass-Waddah, Waghdas, Naufana, and Ghadis. One must make the Pilgrimage through all six cities which is said to take multiple lifetimes. Each reveals a different permutation of the famous aphorism of Hassan i Sabbah: "Nothing is True, Everything is Permitted." Amusingly the second city is exactly like America. The Cities possibly exist in Interzone as they seem to transcend space and time.

(Това се отнася само за първия том, останалите са май с различно герои.)
Някой ден смятам да я прочета.(Ама преди това ще пробвам на Пинчън Реинбоу-а, така че няма да е скоро.)

[Darkling]

Лошо е, че е част от серия, която е неиздадена в родината: The Soft Machine, The Ticket That Exploded, Nova Express (май че Софтмашината съм я мяркал някъде, ама не съм сигурен).

The Soft Machine е издавана, но другите две не са

[Ghibli]

Голият обяд - адски добра гавра с пасивните читатели.

Хех, какво е пасивен читател, че нещо не разбирам? (И защо е гавра - ама може би това ще ми се изясни с отговора на първия въпрос

[Random]

Вероятно има предвид, че авторът през цялото време си играе с езиковите конвенции и влага нови смисли в символите и метафорите в текста, така че читателят е принуден да възприема "активно" книгата, т.е. да конструира наново смисъла, без да може да разчита на стандартните значения и схеми. А може би изобщо няма това предвид, но аз да се изкажа

Иначе трите уж фентъзи книжки(Cities of Red Night и др две) ми изглеждат много интересни, бих ги пробвал след време.

[fantasy_fan]

"Пасивни" са типажите, които четат все едно, че гледат телевизия. Те са мързеливци (затова и не могат да четат подобен род литература). Не проумяват, че всичко това е игра и... просто не им е забавно.

[termit]

...или пък наистина е лайняна литература. Опитах се да го разбера, честно, даже препрочетох Голия обяд малко след първо четене, и стигнах до извода, че или съм много тъп (също напълно възможно, разбира се), или Бъроуз е писал каквото му скимне под влиянието на някои интересни вещества. Във всеки случай не мисля да се пробвам да го чета повече, просто не е моят тип литература.

[Moridin]

И аз това подозирам за мене си от няколкото прехвърляния от любопитство (оставил съм си го за сериозно четене за по-натам).

[Random]

Aбе има нещо такова, но пък има и много ценни неща. Иска се доста различна нагласа обаче.

[Trip]

Бъроуз е писал каквото му скимне под влиянието на някои интересни вещества.

Всъщност, да. Ако трябва да вярваме на биографията му, негови приятели и професорката ми по американска литература и култура.

Просто наистина при тази книга се тръгва с различна нагласа. Книгата е по-скоро олицетворение на светогледа на битниците и на оногавашната епоха, отколкото опит за свързано литературно произведение. Самият автор не го е имал предвид като такова.

[Random]

Тя че е писана под влияние на наркотици, си е широко известен факт. Керуак и Гинзбърг, ако не се лъжа, са събрали писанията на Бъроуз и са ги оформили в това, което е Голия обяд. Но въпреки това книгата не е просто някакво безмозъчно порно-лайняно бълнувание. Поне така са я усетили, както каза Емо, огромен брой битници, а дори на мен преди време успя да ми въздейства донейде, макар че така и не я прочетох цялата. Просто не трябва да се реагира абсолютно първосигнално и да се търси от малко по-различен ъгъл.

[Moridin]

Е хем те е изкефила зверски, хем не си я дочел?

[Trip]

Е ми тя си е мъчна...Пък при положение, чe свързаността й, тъй да се каже, куца, какво значи да я "дочетеш"?

[Random]

Абе дойде ми малко твърде уиърд, а тогава бях леко новак с подобна литература. Бях се зарибил по Керуак и останалите битници и затова се пробвах. Но пак прочетох доста и ми хареса, макар да не разбрах всичко. Впоследствие съм чел оттук-оттам откъси и много ме влече, та скоро ще я хвана пак, най-вероятно в оригинал.

да, тя си е по-скоро сборник с есета/разкази/знамликвомногоестранно