В нея Хайнлайн описва отношенията между затворническа колония на Луната и хората на Земята. Интересни според мен разсъждения за човешките реакции при революция и опит за промяна на статуквото. Мисля, че е една от най-силните му книги, та ако искаш да се запознаеш с него, тя е може би най-подходяща (или една от най-подходящите).kalein wrote:Ша пробвам. От мен да мине... пиша си я на 51-во място.passer-by wrote:Калине, чел ли си "Луната е наставница сурова" от Хайнлайн? Ако случайно още не си, пробвай.
ЕДИТ: Бързам и забравям важното:
Защо ми я препоръчваш?
(А чел ли си Requiem for Homo Sapiens на Зиндел?)
Сбирките на клуб Иван Ефремов
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Баш Луната не е някаква книга-трепач, готина е, но нищо особено. Възлагам повече надежди на Странника, пък да видим.
Готино заглавие този Реквием..
Бъзикаш ли се за Дианетиката?
Готино заглавие този Реквием..
Бъзикаш ли се за Дианетиката?
Last edited by Moridin on Sun Dec 23, 2007 4:53 pm, edited 1 time in total.
This is it. Ground zero.
1. Разликата е, че аз мога да ти говоря за Зиндел убедително - доколкото ми стига акълът. За Хайнлайн досега никой не е успял да ми каже - даже устно, даже когато съм се пънал да им помогна да се изразят по-добре - нещо привлекателно.Roland wrote:1. Ъхъ, а защо смяташ, че за Хайнлайн се пише лесно? И по-важното, убедително?
2. И още - защо трябва да игнорираме количеството награди, които е печелил човекът? Зиндел и една си няма май..
Това, което passer-by ми дава за пример, също не ме влече. Не ми е идеята да се запознавам с нов автор - идеята ми е да се запозная с нов автор, който има на какво ново да ме научи. Сега, даже 40 години по-късно. Веднага давам пример: Стърджън. И преди, и подир него никой не е успял да направи любовта - всяко едно състояние, в която някой обича, независимо от обекта и характера на обичането - главен герой на текстовете си, както той. Никой не е толкова експресивен, брутален и топъл едновременно.
(Търпя разубеждаване впрочем - но само с примери, от хора, които са чели "Повече от човешки" и The Cosmic Rape/To Marry Medusa, и The Dreaming Jewels, и доволно количество разкази - или поне "Slow Sculpture".)
2. А защо да не ги игнорираме?
(Зиндел е взел Writers of the Future, първо място за 80 и някоя си, за "Shanidar".)
(пък Хайнлайн има 4 Хюгота и още тва-онова)
Ми не ги игнорираме, защото особено допреди 5-10 години са доста добър индикатор за качество, за разлика от уърд ъв маут варианта.
Ако искаш да те учат на нещо, защо не четеш философия? Аз от фантастиката искам идеи, сюжет и стил. При Хайнлайн ги има и трите.
И честно казано предпочитам един доказал се автор сам да си изградя мнение за него, вместо някой да ми говори.
Ми не ги игнорираме, защото особено допреди 5-10 години са доста добър индикатор за качество, за разлика от уърд ъв маут варианта.
Ако искаш да те учат на нещо, защо не четеш философия? Аз от фантастиката искам идеи, сюжет и стил. При Хайнлайн ги има и трите.
И честно казано предпочитам един доказал се автор сам да си изградя мнение за него, вместо някой да ми говори.
And you can't dance with a devil on your back...
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Лично за мен Луната е прекрасно начало, но все пак начало, на цяла поредица нататък - "The Cat Who Walked Through Walls", "To Sail Beyond The Sunset" и още няколко, докато в един момент се стига до абсолютно любимата ми негова книга - "Time Enough For Love" (да, наскоро я преведоха и на български, нямам представа колко добър е преводът). Забавното ми стана, когато открих, че Странникът също е писан в тази "вселена" на Хайнлайн
Мм... и за да не стане някое объркване, като казвам "поредица", нямам предвид десеттомно нещо, в което никоя от книгите не завършва сама по себе си, а трябва да изчетеш всичките, за да се ориентираш изобщо в това какво става. Всъщност всяка от книгите му - както и всяка от твърде многото други - може да бъде четена поотделно. Под "поредица" имах предвид наистина по-скоро "вселена" - действието на книгите се развива в горе-долу един и същи свят, с горе-долу едни и същи герои (или техни наследници) през доста дълъг период от време.
Уф. А до гуша ми е дошло от хора, които наричат Хайнлайн "фашист"; толкова е лесно наистина да вземеш "Farnham's Freehold" или "Friday", или "The Puppet Masters" и да кажеш "ми я виж той какви общества и какви диктатури и какви отношения между хората популяризира, не е ли време да го забраним?" Ами не, не е време - никога не е време да забраниш или да плюеш по този, който се опитва да ти покаже проблемите на твоето си общество и твоята си личност, проблемите на обществото и личността, които се опитваш да изградиш; никога не е време да вземеш един или два примера и да правиш необосновани обобщения... и тук бих могъл да продължа с още три страници общи приказки, но ще кажа само, че досега не ми се е случвало да попадна на нито една - нито една! - книга на Хайнлайн, която да не изчета от кора до кора за нощ-две-три, и която да не си спомням и години след това. Това важи и за почти-политически-ангажираните му неща като Луната, "Farnham's Freehold" или "The Puppet Masters", и за по-скоро-забавните неща като "The Number of the Beast" и "The Cat Who Walked Through Walls", и за съвсем "човешките" неща като "Time Enough For Love", "Podkayne of Mars" и "To Sail Beyond The Sunset", и за шашавите неща като "Job: A Comedy of Justice"... просто с него досега не ми се е случвало да изпадам в ситуацията някой да ме пита "а чел ли си еди-какво-си?" и аз да установя, че е по-добре да отговоря с "не", отколкото да кажа "абе четох я преди десет години, ама абсолютно нищо не си спомням". При него... просто няма начин да не си спомням.
Мм... и за да не стане някое объркване, като казвам "поредица", нямам предвид десеттомно нещо, в което никоя от книгите не завършва сама по себе си, а трябва да изчетеш всичките, за да се ориентираш изобщо в това какво става. Всъщност всяка от книгите му - както и всяка от твърде многото други - може да бъде четена поотделно. Под "поредица" имах предвид наистина по-скоро "вселена" - действието на книгите се развива в горе-долу един и същи свят, с горе-долу едни и същи герои (или техни наследници) през доста дълъг период от време.
Уф. А до гуша ми е дошло от хора, които наричат Хайнлайн "фашист"; толкова е лесно наистина да вземеш "Farnham's Freehold" или "Friday", или "The Puppet Masters" и да кажеш "ми я виж той какви общества и какви диктатури и какви отношения между хората популяризира, не е ли време да го забраним?" Ами не, не е време - никога не е време да забраниш или да плюеш по този, който се опитва да ти покаже проблемите на твоето си общество и твоята си личност, проблемите на обществото и личността, които се опитваш да изградиш; никога не е време да вземеш един или два примера и да правиш необосновани обобщения... и тук бих могъл да продължа с още три страници общи приказки, но ще кажа само, че досега не ми се е случвало да попадна на нито една - нито една! - книга на Хайнлайн, която да не изчета от кора до кора за нощ-две-три, и която да не си спомням и години след това. Това важи и за почти-политически-ангажираните му неща като Луната, "Farnham's Freehold" или "The Puppet Masters", и за по-скоро-забавните неща като "The Number of the Beast" и "The Cat Who Walked Through Walls", и за съвсем "човешките" неща като "Time Enough For Love", "Podkayne of Mars" и "To Sail Beyond The Sunset", и за шашавите неща като "Job: A Comedy of Justice"... просто с него досега не ми се е случвало да изпадам в ситуацията някой да ме пита "а чел ли си еди-какво-си?" и аз да установя, че е по-добре да отговоря с "не", отколкото да кажа "абе четох я преди десет години, ама абсолютно нищо не си спомням". При него... просто няма начин да не си спомням.
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Оу? Още откакто дават и на Кони Уилис ли? И преди фендъмът да се поограмоти по литературните въпроси?Roland wrote:(пък Хайнлайн има 4 Хюгота и още тва-онова)
Ми не ги игнорираме, защото особено допреди 5-10 години са доста добър индикатор за качество, за разлика от уърд ъв маут варианта.
И ще станат по-добър индикатор, като знам, черно на бяло, защо ги дават.
Моят уърд ъф маут поне го знам защо ми препоръчва каквото ми препоръчва. И слушам точно него, щото вече се е доказал като еднаквомислещ. Значи - ползвам му опита наготово.
К'ва е разликата между "учат ме на нещо" и "идеи, сюжет и стил", бе, Симо?Ако искаш да те учат на нещо, защо не четеш философия? Аз от фантастиката искам идеи, сюжет и стил. При Хайнлайн ги има и трите.
Уф, добре, добре, писна ми... И сто реда списък да напиша, ти ще си караш на твойта.И честно казано предпочитам един доказал се автор сам да си изградя мнение за него, вместо някой да ми говори.
Прав си, Симо.
Аз бъркам.
Ще видя как да изкупя грешките си.
(Примерно - като спра да се мъча тук и се върна към "Дианетиката".)
Космическа, in my humble oppinion. Една книга може да е жизнерадостна комедия с някоя странна концепция за света, динамична история и лек и четивен стил и съответно да не ме учи на абсолютно нищо, но да отговаря и на трите показателя. АКО и в това виждаш някаква форма на учене, то Хайнлайн е за теб.kalein wrote:К'ва е разликата между "учат ме на нещо" и "идеи, сюжет и стил", бе, Симо?Ако искаш да те учат на нещо, защо не четеш философия? Аз от фантастиката искам идеи, сюжет и стил. При Хайнлайн ги има и трите.
А вместо да фучиш, се замисли с какво това твое мнение за въпросния се различава от на Алекс абсурдизмите в "какво е чел Шайхири" темата.
And you can't dance with a devil on your back...
И за мен Страника е доста по-добрата книга (най-добрата да не кажа на Хайнлайн ). Първия път като я четох направо ми отвя главата. Луната също е хубава но просто не ми въздейства толкова.Moridin wrote:Баш Луната не е някаква книга-трепач, готина е, но нищо особено. Възлагам повече надежди на Странника, пък да видим.
I am Fire! And LIFE INCARNATE! Now and forever . . . I am PHOENIX!
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Мене Странника ме поздразни... Можеше да се постарае малко да създаде по- убедителен сюжет. Просто в един момент имах чувството, че чета някаква супер отвеяна, да речем, окултна книга в която на всеки ред си викам- "да бе да, това е невъзможно". Иначе идеите в книгата са доста силни или поне на мен ми допаднаха...
А да се сещате за една книга на Хайнлайн в която ставаше дума за някакъв космически кораб дето летеше към няква звезда ама много баво и хората на кораба бяха мутирали? Не мога да се сетя как и беше името...
А да се сещате за една книга на Хайнлайн в която ставаше дума за някакъв космически кораб дето летеше към няква звезда ама много баво и хората на кораба бяха мутирали? Не мога да се сетя как и беше името...
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
едната част от екипажа бяха деградирали до племенно общество а другите бяха мутантите. Книгата много интересно разглежда въпроса за изолирано общество и страховете на човека. Племето си бяха създали ритуали от първичен тип като в камената епоха, и всички бяха развили фобия към открити пространства. Само един вярваше в истината и естествено го обявиха за луд . Определено една от по- добрите книги на Хайнлайн.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 33 guests