Любими детски книжки
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
Аз точно за преработения вариант говоря... в библиотеката беше останал само той, когато си го взех А иначе Тютюн си е страхотна книга, един от малкото свестни съвременни български романи (не говоря за времето, по което е писан ) В коми-варианта ме издразни финала, и оттам говоря за промиване на мозъци.
А иначе в "Тримата шишковци" ми харесват и героите, и сетинга. Революцията няма да я коментирам Ако става дума, и в "Лукчо" всичко се въртеше около нея.
А иначе в "Тримата шишковци" ми харесват и героите, и сетинга. Революцията няма да я коментирам Ако става дума, и в "Лукчо" всичко се въртеше около нея.
Дагърстаб. Точка.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Хаха! "Пук" на Валери Петров и "Черната ярка" - не помня много и от двете, от втората почти нищо, но съм убеден, че се бях влюбил в тях! И една за Нилс Холгерсон или нещо подобно ))
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
"Чудните пътешествия на Нилс Холгерсон" от Селма ЛагерльофSuper M wrote:Хаха! "Пук" на Валери Петров и "Черната ярка" - не помня много и от двете, от втората почти нищо, но съм убеден, че се бях влюбил в тях! И една за Нилс Холгерсон или нещо подобно ))
Да не забравим и Джани Родари. Имаше една книжка за една взривена атомна бомба, чиято гъба беше станала на шоколадова торта и героят си хапваше от нея, докато си живееше вътре
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Всъщност се оказа, че не са толкова много неспоменатите детски книги, които и досега препрочитам от време на време, щото са извор на радост все така - пък понякога, като ми залипсва радостта и хоп, нападам ги.
Та освен "Пипи", "Билбо, "Момо", "Приказка безкрай" и всичките възможни Андерсенови съкровища, непременно включвам и "Шумът на върбите" (автор забравен... всъщност не, Кенет Греъм е авторът) и също така толкова любимата ми "Ние, врабчетата". Не знам детска литература ли е или не, но за моето детство тази книга беше събитие.
Впрочем, и за по-късната ми възраст също )).
Та освен "Пипи", "Билбо, "Момо", "Приказка безкрай" и всичките възможни Андерсенови съкровища, непременно включвам и "Шумът на върбите" (автор забравен... всъщност не, Кенет Греъм е авторът) и също така толкова любимата ми "Ние, врабчетата". Не знам детска литература ли е или не, но за моето детство тази книга беше събитие.
Впрочем, и за по-късната ми възраст също )).
Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада на Ено Рауд - бяха две дебели томчета с много картинки
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 24 guests