С Интерпретера преди време бях споделяла следния казус, на който бях попаднала случайно: в една чиклитка, издадена от БАРД, чието име вече не помня, се разправяше поне в началото за некъв пич, който обясняваше преместването си от Лондон в Хонк-Конг със следната случка: бил учител в училище с по-превъзбудени младежи, които имат по-превъзбудени родители, и когато най-накрая открили даскала по кобешетам с глава, затъкната в менгемето в кабинета по металообработване, нашият човек решил, че повече не може да пребивава там и сменил коренно живота си. Дотук добре. Само че в преводната версия случката беше описана по по-особен начин. Преводачът някак беше прочел, че главният герой е пречукал въпросния даскал и е затъкнал главата му в менгемето. Ъъъъъ... Странното е, че нататък действията на главния герой напълно изключват чертите на Тед Бънди или Анибал Лектър, което би следвало да накара преводачът поне да провери пак странните си теории. Ама не би.
Що го пиша т'ва? Ше ви кажа. Седя тук и преглеждам една чиклитка на Софи Кинсела "Можеш ли да пазиш тайна?", издадена от Кръгозор. Преводачката е дамата Корнелия Стефанова Великова - Дарева. Ето какво ми направи впечатление:
"Разбира се, че имам тайни.
...
Не говоря за големи, потресаващи тайни. Нямам предвид тайни от рода на "Президентът планира да бомбардира Япония и само Уил Смит* може да спаси света"...
Отдолу има бележка под линия, касаеща Уил Смит:
---------------------------
*Широко разпространено име - нещо като нашето Иван Иванов. - Бел. прев.
Ахъм...