ShadowDance

Да, уе, все едно трейлърите са някакъв показател за качество на крайния продукт.

Чета, ама коги пишеш като с краката си, нищо не се разбира.

И, ко се оплакваш за липса на време - можеш да прочетеш 23 комикса, за да сипваш по сериал, който не си гледал, ама не можеш да изгледаш и един епизод. Математиката ми куца, ама надали четеш за по няма и три минути брой.

Е се едно не съм на 100 години и не си знам вкусовете да те таковам. Еле па за сериали, дето не нам вече колко пъти казах, че като цяло хамериканските продукции ме дразнят. Всичко в тях ме нерви чак до монтажа, цветови избор и т.н. И това, както на хбо вачмена, са ми през дедовия - знам, че ще са ми скучни и до там. Нема нужда да отделям 9 часа да разбера. Понякога не ми е баш ясно за ко става дума и пробвах например ъмбрела акадамиетя, ама още на 2-ри епизод знаех, че няма да го приключа и тъй. За кво да се тровя с тоя па сериал, като нито тематиката, нито нищо ме впечатлява още в оригиналната си форма?

пп. Аз като гледам нещо, го гледам внимателно, не мога да си пусна там за шум. Комикс четене и сипване по форомите се случва между другото.

чей и аз да се анатемна - ама трейлърите по-често СА показателни за крайната клоака, знам че е модерно да се вика "дай му шанс" и ала бала, ама да не говорим, че в солиден процент от случаите трейлърите даже са по-добри от джуруляка, който ще гледаш накрая, а на дъ бойз рекламките са ужасни. Единственото, което не показват и дека е една от по-добрите страни на комикса са отношенията между главните добряци, не очаквах да са толкова приемливо човешки и симпатични.

трубадур wrote: ↑

Wed Jul 31, 2019 10:32 am

Е се едно не съм на 100 години и не си знам вкусовете да те таковам.

Нищо ни знаиш!

Това с трейлърите е фифти-фифти. И аз не ти говоря за шум, а за един епизод - спри да се дзривяваш кат неощипана фуста на збор.

Кат толкоз мразиш тошо хамерикане, фърли едно око на Дарк, да те заеба.

спри да се дзривяваш кат неощипана фуста на збор

- това направо ме разби. И престанете да се дърлите, все едно сте на селски пазар в северозападна България Особено ти Трубадуре си като фурнаджийска лопата, плямпаш заради самото плямпане. Разбрахме, че не харесваш нищо амеркианско.

Се едно не сме...

има ли ебнаье у дарк, да знам стаа ли за гледане

ъ... да. комикси.
Jungle Girl e потресаващо зле, ама артът е приличен. Ше пробвам червената соня.

спри да се дзривяваш кат неощипана фуста на збор

- това направо ме разби. И престанете да се дърлите, все едно сте на селски пазар в северозападна България Особено ти Трубадуре си като фурнаджийска лопата, плямпаш заради самото плямпане. Разбрахме, че не харесваш нищо амеркианско.
[/quote]

много неистина има тука, убидих съ
и не мога да цитирам, се тая

Баси, дигитално, артът на Дъ Бойс е тотален шайт. Това на хартия по-добре ли е?, щот ако не е, не знам изобщо как може да се чете. Отказвам се!

Кофти е скана, да, което е мизерия, особено като се вземе предвид какви са днешните стандарти. Например преди месец или два хъмбъл бъндъла пуснаха важните броеве на Споун с ебаси качеството, по-добре е от на хартия. Там може да са директно дигиталните файлове преди печата, за такова великолепие става дума. The Boys не е толкова зле на хартия, но като цяло самият рисунък го няма много-много (както казах) и самите герои определено не са осмислени много добре от художника и затва мисля, че имало много фотореференции. Разбираш кои са само по дрехите и ако им се каже името, щото два панела един до друг са коренно различни хора (че и в различни възрасти). Много видимо при жените. Особено при главната какичка положението е плачевно.

Не е работа това и се случва като ръгаш за супер реализъм без да го осмислиш и трейсваш директно черти без умисъл:

Spoiler: show

Тази картинка, дет я постна, ми е достатъчна. Ще си бъцам Прийчъра, засега, да не си развалям кефа от сериала. А и възнамерявам да четна нещо на Junji Ito - само трябва да реша дали ще бъде Gyo или някакъв кълекшън с шорт сторитата му.

penzata wrote: ↑

Wed Jul 31, 2019 6:34 pm

Тази картинка, дет я постна, ми е достатъчна. Ще си бъцам Прийчъра, засега, да не си развалям кефа от сериала. А и възнамерявам да четна нещо на Junji Ito - само трябва да реша дали ще бъде Gyo или някакъв кълекшън с шорт сторитата му.

Трудно можеш да направиш по-добър избор. Макар доста народ да почва с кратките истории просто да го фийлне пича и след това се скача на Узумаки или Tomie. Но това е единственият манга автор, на който чета всичко и чакам нови неща се едно е Ин флеймс га бяха много силни. Gyo е доста добро, мисля, че това е първото негово нещо, дето четох. С картинки те кара да усещаш смрад. Уникално постижение е.

И на мен на такова ми бие Gyo-то. Но Shiver и наскоро излязлата Smashed колекции също изглеждат доста примамливо, а и хардкавърите им са бижу.

Сутринта прочетох пак 4-ти чаптър на Вочмен - този, дет се разправя за д-р Манхатан. Баси якият брой е - колкото повече го чета, толкова по ме радва.

Gyo-то на моменти ми е твърде безсмислен body horror-а. Аз го изчетох и за това реших да нe минавам на Узумаки Дето се вика, всеки му своето....

Gyo е толкова потентна манга, че само от 2-3 панела започна физически ми се гади и съответно така и не събрах смелост да я прочета.
Иначе от Ито съм чел няколко неща и всичките са мега добри, дори за човек, който не си пада много по хоръра.
The Thing That Drifted Ashore - мистериозно морско чудовище бива изхвърлено на брега, местните се събират да го нищят, то ги разнищва. Много готин и лек кратък разказ, чудесен за запознаване със стила на автора, ако не искаш да скачаш направо на тежките неща. 9/10
The Enigma of Amigara Falls - в някаква планина са появяват дупки с форма на човешки силует. Местните почват да се зарибяват да влязат - лоша идея. Историята малко куца, но пък хорърът е на ниво - 10/10
Tomie - Томи е момиче от класа ти, Томи е зомби вещица, Томи е сборник с не много свързани помежду си разкази (общото е че Томи е вътре и Томи май те харесва, не искаш Томи да те харесва). Някои са слабички, повечето са добри. 8/10
Uzumaki - Всичко се върти в кръъъъъг, какво ставаааа, дори страниците са спиралнии 11/10

Разбрах, че дъ волкинг дед било приключило и почнах комикса отначало. Това има ебаси брейкнек пейсинга, особено сравнено със сериала. Тук се гази през герои и ситуации по толкова див и бърз начин, че малко не оставя време да се усетят нещата. Смяната на художника още от 6 брой, където след това рисува само корици е болезнена. Виждам защо са решили да минат на втория стил с нов художник, много по-бързо се рисува, лесно за трейсване, където е нужно, а и е по-грубо, но повече ми допадаше по-детайлният и качествен рисунък от началните броеве.

Видях статията за Arawn и се сетих да приключа финала. Тва дето се мъдри из нета е доста (еваларски) но нефелен превод. В хеви метъл това нещо далеч не звучи толкова кретенски, а и хуморът е доста по-явен, което си е типично за французите. Много се кефят на гримдарк простотиите, ама въобще не ги взимат насериозно, което би било и доста трудно с тоя мащаб и дебилщина. Има ги едж-лорд чикиите в изтъпленията на главния, че и останалите, но не са толкова болезнени га са преведени правилно.

Иска му се да е Vampire: The Requiem, но не е такъв визуален чук, въпреки това пак е страшно красив комикс, а отделните панели са си готови концепции за як филм. Разказан е по тъп начин, от гледната точка на нещо, което умира къмто 19 пъти и определено завършва бая отворено, освен това фенсървисът е доста не на място и е във всеки брой почти, но са си 6 броя, мега качествен рисунък, супер брутален фентъзи шлок, който има героите и обратите, да държи вниманието.

Прочетох най-после "Пръстенът на нибелунга" на Петър Станимиров, дето го купих заради дискусията около Хари Потър и Любен Зидаров.
Ами, Станимиров определено е по-добър като художник, отколкото като писател. Комиксът, всъщност, е много готин, нарисуван е чудесно и не е зле написан, обаче словоредът обратен е поне три пъти повече от нужното и на моменти създава странно усещане, вместо да звучи епично. Препоръчвам, най-вече заради красивите рисунки.