Искам да изкажа абсолютното си възхищение от Scott Snyder и неговия Batman, който върви откак DC занулиха сериите си по-миналата година. Първият арк - 1-12 брой и annual, събрани в двата хардкавъра The Court of Owls и The City of Owls - е нещо абсолютно светоизместващо. Става дума за тайно общество от свръхбогати и влиятелни индивиди, които още от 19 век дърпат конците на Готъм и водят тиха война с другите сили в града като семейство Уейн. Толкова тиха, че Батман изобщо не ги е и чувал. В общи линии 13 броя, в които Снайдър дава ясно да се види колко зашеметяващ би могъл да е Хелфайър клубът на Марвел, ако беше... вселиени по-добре написан.
Сега, аз не съм чел много DC комикси и май нищо сериозно с Батман (знам кои са добрите, нямам нужда от препоръки), обаче с този ми нулев експириънс, рънът на Снайдър има страхотна дълбочина, разказваческо майсторство и психологизъм каквито не съм срещал в супергеройски комикс от години (и честно казано дори Грант Морисън в New X-Men не достига). Не знам как се вписва в митоса - Батман е един от героите, които не са изцяло рестартирани в The New 52, а само частично, така че има бая неща, които не знам, а се споменават, но нищо, което да разваля кефа от четенето. Стилово, бих го оприличил като амалгама от филмите на Нолан и анимационния сериал (класическия, дето сме го гледали по Ефир 2 навремето), без нито един от недостатъците им. За това допринася и артът на Грег Капуло, който си остава най-хубавото нещо в Spawn.
Сериозно, не знам как да го нахваля това нещо в степента, която заслужава. Който не го е чел, ТРЯБВА да го прочете.
В момента наваксвам с втория арк - Death of the Family - който разказва за завръщането на Джокера в Готъм след година отсъствие. Аз още от средата на Court of Owls знаех, че Снайдър може да постигне чудеса от психопатия и деменция с тоя герой, но в момента оргазмирам през страница...
