Коя книга ви е повлияла най-силно и защо?
Шестия том на Хари Потър ми повлия доста тия дни. Първо ми падна върху босия крачок, лишавайки ме от усещането за присъствие на какъвто и да е бил палец, след което установих, че съм го окЪрвавил могъщо и реших ядно да го метна и да си зема друг, но в последствие той удари любимата ми нощна лампа и ме лиши от нея. За един ден тая книга така ми повлия на нервите, че офицялно обявявам твърдите корици за шитак.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
Определено "Quo Vadis" доста ми повлия, когато я четох някога, ма все още е под въпрос за добро или за зло и естествено Пратчет, благодарение на тоя човек имам значително по-малко проблеми с нервите и с възприемането на света прекалено насериозно да е жив и здрав още много години щото ми замества валериана идеално човека
Хахахахах, тоталната гавра с хардкор литератори;)Pugsley wrote:Шестия том на Хари Потър ми повлия доста тия дни. Първо ми падна върху босия крачок, лишавайки ме от усещането за присъствие на какъвто и да е бил палец, след което установих, че съм го окЪрвавил могъщо и реших ядно да го метна и да си зема друг, но в последствие той удари любимата ми нощна лампа и ме лиши от нея. За един ден тая книга така ми повлия на нервите, че офицялно обявявам твърдите корици за шитак.
Е,определено не трябва:)Бях малка,когато я прочетох и много ми хареса,повлия..Заплетена историйка,леко детска,но има и дълбоки неща.Писана е от 10 автори от цял свят.Един започва историята и всяка следваща глава е от друг писател.Regsa wrote:А на мен тази книга защо не ми говори нищо? И трябва ли да се чувствам зле от това
-You might have a point here,mate.But I can't give it up..Do you wanna know why?
-Why??
-..Meet me in the pub in two minutes.
-Why??
-..Meet me in the pub in two minutes.
Я,какъв хубав топик
Ще се присъединя към тези,които казват,че времето,когато една книга може наистина да ти повлияе до степен да ти наложи част от светогледа си е най-вече ранната детска възраст.После може да ти хареса невероятно много,но вече си по-изграден като личност и е по-трудничко.
Та за мен книгата,или по-точно серията,която най-много ми е повлияла на разбиранията за света май трябва да е "Синовете на Великата мечка" на Лизелоте Велскопф-Хенрих.На 6-7 трябва да съм била първия път като ги четох,а чак още до няква степен усещам влиянието (После четох и доста Карл Май,когото въпреки християнските глупости,великите немци и т.н. доста харесвах,но не може да става дума за сравнение.Салгари не го понасям,а Рид нещо не ме впечатли много.)
Също "Приказка без край" и "Книга за джунглата".
Ако става дума за влияние върху хода на живота,до много голяма степен "Лъвицата Елза","Петнистия сфинкс" и прочие на Джой Адамсън ме подтикнаха да искам да стана ветеринарен лекар.Е,не,аз исках да правя това,което Адамсън е правила,но попорастнах и осъзнах,че не стават те толкоз лесно тия работи и ветеринар ми се стори реалното решение.Стават грешки Гжимек и Даръл в същата насока.
Ще се присъединя към тези,които казват,че времето,когато една книга може наистина да ти повлияе до степен да ти наложи част от светогледа си е най-вече ранната детска възраст.После може да ти хареса невероятно много,но вече си по-изграден като личност и е по-трудничко.
Та за мен книгата,или по-точно серията,която най-много ми е повлияла на разбиранията за света май трябва да е "Синовете на Великата мечка" на Лизелоте Велскопф-Хенрих.На 6-7 трябва да съм била първия път като ги четох,а чак още до няква степен усещам влиянието (После четох и доста Карл Май,когото въпреки християнските глупости,великите немци и т.н. доста харесвах,но не може да става дума за сравнение.Салгари не го понасям,а Рид нещо не ме впечатли много.)
Също "Приказка без край" и "Книга за джунглата".
Ако става дума за влияние върху хода на живота,до много голяма степен "Лъвицата Елза","Петнистия сфинкс" и прочие на Джой Адамсън ме подтикнаха да искам да стана ветеринарен лекар.Е,не,аз исках да правя това,което Адамсън е правила,но попорастнах и осъзнах,че не стават те толкоз лесно тия работи и ветеринар ми се стори реалното решение.Стават грешки Гжимек и Даръл в същата насока.
To the unfortunate person who threw a shoe on the stage. We collect shoes, so you're not getting it back. You're gonna have to hop home, on one leg. And while you're hopping home, dear shoeless person, you could whistle this tune to yourself. *starts playing Nancy Boy*
Muad_Dib wrote:Хмммм....Пазителя Мартин как ли променя мирогледа ми е интересно....
След тази книга вече не съм същия човек. Вече оценявам и най- дребните неща и знам, че винаги може да е по-лошо.
Аз лично не се сещам за книга, която да ми е повлияла. Сещам се за книги, които да се ме пленили/впечатлили/отвратили(Станек) и какво ли още не, но не и променили.
Моите (ама как съм я пропуснал тая тема?) са:
- във впечатлителните ранни години: "Приказка без край" (фантазията! "Прави това, което искаш"!), историите за Олд Шетърхенд (благородството!)
- във впечатлителните по-късни години (след 18): "Хиперион-Ендимион" (фантазията! следващата стъпка на Човека!), цикълът за Ъплифта на Дейвид Брин (съжителството на различните! екологичното мислене!) "Реквием за Хомо сапиенс (тук съм разказал защо и как), "Последният еднорог" (Човешката библиотека!), "Повече от човешки"/The Dreaming Jewels/To Marry a Medusa/разказите на Стърджън (всеобхватната, разнолика Обич! сливането на отделните в едно!)
За тия се сещам на първо четене.
- във впечатлителните ранни години: "Приказка без край" (фантазията! "Прави това, което искаш"!), историите за Олд Шетърхенд (благородството!)
- във впечатлителните по-късни години (след 18): "Хиперион-Ендимион" (фантазията! следващата стъпка на Човека!), цикълът за Ъплифта на Дейвид Брин (съжителството на различните! екологичното мислене!) "Реквием за Хомо сапиенс (тук съм разказал защо и как), "Последният еднорог" (Човешката библиотека!), "Повече от човешки"/The Dreaming Jewels/To Marry a Medusa/разказите на Стърджън (всеобхватната, разнолика Обич! сливането на отделните в едно!)
За тия се сещам на първо четене.
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
Свами Вивекананда - Раджа Йога се казваше май книжката. После томовете на Ошо може да се каже, че са ми поосвободили ума от вкостеняване.
От художествените - Книга на новото слънце на Джийн Улф /в нея има всичко /, която ми промени представите за литература и ме вдъхнови да чета само най-доброто.
Първата част от "Реквием"-а на Зиндел пък е, колкото и да ми е странно и на мен, единствената книга, която на всяко препрочитане ме кара да се гмурна толкова дълбоко в историята, че очите ми неизменно да се насълзяват - но не от тъга, а от... - ? Наистина емоционална книга, но не от типа "сантименталност за бедни".
"Игра на дама" - любим роман /ако е изобщо е роман, а не игра/. Едва ли имам право да говоря за произведението на Кортасар, затова по-добре да замълча с усмивка на уста и светлина в очите.
От художествените - Книга на новото слънце на Джийн Улф /в нея има всичко /, която ми промени представите за литература и ме вдъхнови да чета само най-доброто.
Първата част от "Реквием"-а на Зиндел пък е, колкото и да ми е странно и на мен, единствената книга, която на всяко препрочитане ме кара да се гмурна толкова дълбоко в историята, че очите ми неизменно да се насълзяват - но не от тъга, а от... - ? Наистина емоционална книга, но не от типа "сантименталност за бедни".
"Игра на дама" - любим роман /ако е изобщо е роман, а не игра/. Едва ли имам право да говоря за произведението на Кортасар, затова по-добре да замълча с усмивка на уста и светлина в очите.
“Reality is that which, when you stop believing in it, doesn’t go away.”
Мисля, че всички сме на мнение, че Станек повлиява най-силно. 73% от прочелите го отиват на лечение, а останалите- в цитаделата. Всяка дума от книгите му ти разгражда мозъка умерено бързо.
Иначе, съм съгласен с твърдението, че книгата може да ти повлия предимно в началните години. За мен такава книга май беше едно дебело томче с Андерсенови приказки.
Иначе, съм съгласен с твърдението, че книгата може да ти повлия предимно в началните години. За мен такава книга май беше едно дебело томче с Андерсенови приказки.
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
Абе и по-зле от Станек има.
Разбира се, не мога да дам пример, но...
Всъщност.
Хм.
Ако човек е в подходящото душевно състояние, може да извлече удоволствие и от най-извратените мозъко/ телоубийствени изживявания.
Така де, наслади се на всеки миг, понеже не ще можеш да го върнеш назад.
/И се пази жестоко от рекламата - особено от цитаделската. /
Разбира се, не мога да дам пример, но...
Всъщност.
Хм.
Ако човек е в подходящото душевно състояние, може да извлече удоволствие и от най-извратените мозъко/ телоубийствени изживявания.
Така де, наслади се на всеки миг, понеже не ще можеш да го върнеш назад.
/И се пази жестоко от рекламата - особено от цитаделската. /
“Reality is that which, when you stop believing in it, doesn’t go away.”
- scarlet_witch
- Smallfolk
- Posts: 5
- Joined: Sun Oct 01, 2006 6:01 pm
Ако трябра да бъда честна книгата която най-много ми е повлиала въобще е Хари Потър(прочетох я във 2 клас вследствие на което запалих всички момичета и си създодохме секта ) всъщтност от нея се зяпялих по фентазито.
Иначе на по-стари години (14 ха-ха) се запалих по Пратчет (дадох на една приятелка да прочете една негова книга и каза че след като я е прочела може да предвиди всяко мое изречение )
Другата която адски много ми е повлияла е Пътеводител на Галактическия Стопаджия - адамс е страшен с всичките се тези бележки под линия цял живот ще помня как Артър Дент се научи да лети
Нийл Гейман обаче ми е един от любимците- първо му прочетох комиксите Сандман - и след това се запалих по всичко негово и се престраших да чета книги на английски.От него е и него любимият ми разказ не помня snow glass and apples такава ли беше последователността.Гаврата със снежанка е абсолютна.
Иначе на по-стари години (14 ха-ха) се запалих по Пратчет (дадох на една приятелка да прочете една негова книга и каза че след като я е прочела може да предвиди всяко мое изречение )
Другата която адски много ми е повлияла е Пътеводител на Галактическия Стопаджия - адамс е страшен с всичките се тези бележки под линия цял живот ще помня как Артър Дент се научи да лети
Нийл Гейман обаче ми е един от любимците- първо му прочетох комиксите Сандман - и след това се запалих по всичко негово и се престраших да чета книги на английски.От него е и него любимият ми разказ не помня snow glass and apples такава ли беше последователността.Гаврата със снежанка е абсолютна.
From all the things I`ve lost
I miss my mind the most.
I miss my mind the most.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 84 guests