Мартин и битките
Мартин и битките
Вече съм на края на Сблъсък на крале( остават ми 50стр) и ми направи впечатление, че в първите 2 тома почти няма битки. Тук, таме има малко екшън, но той е често описван на 1-2 странички и не прави впечатление. Поредицата ми харесва доста, но просто света на Мартин е прекрасено направен за сражения и ме е страшно яд,че такива почти няма. Ще дам примери със Сблъсък на Крале : Начало на спойлера Когато Станис и Ренли се срещнаха на бойното поле очаквах една страхотна битка между тях, но цялата работа завърши с едно просто убийство. След това същото стана и с замъка на Ренли, кадето можеше да има една невероятна битка, но уви:( После при Kings' Landing( как е това на бг?) цялата битка бе описана в няколко странички през очите на Тирион, което бе доста постно. Останах с впечатлението, че Мартин не може да описва битки, той просто казва какво е станало след това. Сега ще чета 3та книга и дано в нея има някое голямо сражение, че вече се отчаях. Край на спойлера.
"Сърцето ми е мрачен леден храм -
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
Битката за King's Landing (Кралски Чертог според геният Русинов) беше доста впечатляваща. В трета част май главно на Вала има сражения, но мен въобще не ми е интересна тази част, та малко ги попрескочих.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Ммм...не съм съвсем съгласен.
" Плява Ял Сено и армията му де сбиха с Умерено Тъмния С Мастилени Оттенъци и армията му. Клането беше кратко, но съдържателно. Плява Ял Сено победи. Върна се при Марианка, внучката-евентуален приемник на регентството и я целуна. Тя беше облечена в синя рокля средна дължина, но с подгъната назад яка на сребърни сополи. Чорапите й бяха в цвят бордо, на златни ромбове. Беше си сменила гащите два часа и тринайсет минути по-рано. Косата й беше сплетена на 163 плитчици, от които 96 с червени пера на края, а останалите - със зелени пера, закрепени на 18мм от белите ластичета." - така ли трябва да се опише битка? Не че живея заради кеча по телевизията или нещо подобно, но специално във фентъзито битките са много основна част от книгите - ако не са разработени добре, къде ще можем да усетим Недостижимата, Неземна Епика, основна причина за съществуването на жанра?
" Плява Ял Сено и армията му де сбиха с Умерено Тъмния С Мастилени Оттенъци и армията му. Клането беше кратко, но съдържателно. Плява Ял Сено победи. Върна се при Марианка, внучката-евентуален приемник на регентството и я целуна. Тя беше облечена в синя рокля средна дължина, но с подгъната назад яка на сребърни сополи. Чорапите й бяха в цвят бордо, на златни ромбове. Беше си сменила гащите два часа и тринайсет минути по-рано. Косата й беше сплетена на 163 плитчици, от които 96 с червени пера на края, а останалите - със зелени пера, закрепени на 18мм от белите ластичета." - така ли трябва да се опише битка? Не че живея заради кеча по телевизията или нещо подобно, но специално във фентъзито битките са много основна част от книгите - ако не са разработени добре, къде ще можем да усетим Недостижимата, Неземна Епика, основна причина за съществуването на жанра?
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Ми...Развръзките, Интригите и Кланетата не се взаимоизключват. Даже Кланета и Магии често са едно и също за писателите. Признавам обаче, че и четирите не ме лепят за книгата - на мен ми дай една История ( да не се бърка със Завръзка ), макар и да не се среща често във фентъзито - то е на Кланетата. А Марианка ми е от най-любимите герои наред с Лой Ял, Май Картон и Егати Кален Вир, така че не ми я пипайте!
Както с повечето други неща, така и отношението ми към битките зависи дали са описани добре или зле. Примерно Толкиновите битки са ми ужасно скучни, но пък някои битки са сред най-впечатляващите пасажи от съответните поредици при Мартин (споменатата битка в края на втора част), Джордан (Думайски Кладенци), Ериксон etc... Ако дадено сражение се представя само с патос, героизъм и бляскавият меч на героя, то едва ли би ми харесало, но ако е описано "по-отвътре", в смисъл преживяванията на героя/ героите в хаоса и безсмислието на насилието, тогава може да се получи нещо доста добро.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Е, то Думайските кладенци са си на магия, тогава кефи. Отприщената енергия, покосяваща всичко по пътя си (Wrath of God му викам аз ;)), си е класика. Мене ме дразнят описания на мащабни битки с обикновни хора. Тоя атакувал от нам къде си, едиколко си атакували от едикъде си... досадно е...
And you can't dance with a devil on your back...
Мен пък такива битки ме радват, явно имам привързаност към стратегията и тактиката.Roland of Gilead wrote:Мене ме дразнят описания на мащабни битки с обикновни хора. Тоя атакувал от нам къде си, едиколко си атакували от едикъде си... досадно е...
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 17 guests