Извинявам се за двойния постинг, но това много искам да го пусна и да видя какво мислят другите.
Препрочитайки
The World of Ice and Fire започнах да си записвам впечатленията и теориите паралелно с четенето. В хода на писането за Дългата нощ, Валирия и Сянката стигнах до някои интересни заключения и ми е интересно какво мислят останалите по въпроса. Затова ще пусна коментарите си дотук с изводите, които си направих.
***
Дългата нощ очевидно е засегнала целия свят, защото в главата за нея се разказват легенди за нея от различни земи:
- хората от Ройн разказват за мрак, който накарал водите на реката да замръзнат чак до Селхору; слънцето се върнало чак когато един герой убедил по-малките богове, децата на реката, да загърбят свадите си и да се обединят, за да изпеят тайна песен.
- в аналите на Асшаи (хич не съм убедена, че името на този град се чете така, но използвам транслитерацията от официалния превод) се казва, че мракът бил прогонен от герой с червен меч;
- според легендата от Yi Ti слънцето скрило лицето си за цяло поколение, засрамено от нещо неизвестно, докато една жена с маймунска опашка не спасила положението.
Най-интересна от тези легенди за мен е последната, защото страшно напомня на мита за Аматерасу и Сусаноо. За същия мит напомнят и ройнската легенда, и появата на Другите, когато вземеш всичко заедно: когато Аматерасу се скрива в пещерата заради действията на Сусаноо (легендата от Yi Ti), слънцето изчезва от небето и по земята плъзват зли създания (Другите); всички богове се събират заедно, за да решат какво да правят (легендата от Ройн); накрая танцът на Аме-но-узуме изкарва богинята от пещерата (пак легендата от Yi Ti). Естествено, не е съвсем същото – легендата не е копирана дословно, защото Мартин практически никога не копира дословно, но общите щрихи се забелязват.
Вероятно има препратки и към други легенди, които просто не разпознавам, защото не съм запозната със съответните митологии. Ако някой е навътре с китайската или индийската митология, би ми било интересно да чуя дали разпознава нещо. Освен това по-нататък в текста има повече информация за героя с магическия меч и различните му варианти в различните земи; за това ще пиша по-късно.
***
В едно каре отново имаме препратка към септон Барт, който смятал, че причината за дългите и непредсказуеми сезони е магическа. Майстерите отново не му вярват. И – о, изненада! – Барт отново е напълно прав. Друг майстер, Никол, изказва предположението (“неубедително”, според Яндел
), че сезоните някога са били с равномерна дължина и са се определяли от положението на земята спрямо небесните тела. Според Яндел за това нямало доказателства, “освен в най-древните легенди”.
Добре, тези майстери наистина ли са толкова тъпи, или всичко е резултат от антимагическия заговор? Може ли да са
толкова тотално слепи за всичко около себе си?
***
Изводът от всичко това е доста очевиден: някога на тази планета е имало нормални, кратки и редовни сезони, като на нашата. (Това се вижда и от текста за Гарт Зелената ръка в главата за Предела.) Някакъв магически катаклизъм е причинил Дългата нощ и странните сезони; както Мартин е казвал и преди, причината за сезоните е изцяло магическа. Същото това събитие вероятно е създало Другите или по някакъв начин е причинило появата им. Целият свят в момента е повреден, тъй да се каже, от въпросния катаклизъм; когато станалото бъде поправено, сезоните ще се върнат в нормалните си рамки и Другите ще изчезнат завинаги.
***
Според главата за Валирия, самите валирианци твърдели, че буквално произлизат от дракони; не съм сигурна как това би било възможно, но има известни податки за това в другите книги – понякога Таргариените раждат мъртвородени деца с доста драконоподобен вид. Също толкова интересни са и различните тези за произхода на драконите. Тук ще цитирам директно, защото целият пасаж е важен:
In such fragments of Barth’s Unnatural History as remain, the septon appears to have considered various legends examining the origins of dragons and how they came to be controlled by the Valyrians. The Valyrians themselves claimed that dragons sprang forth as the children of the Fourteen Flames, while in Qarth the tales state that there was once a second moon in the sky. One day this moon was scalded by the sun and cracked like an egg, and a million dragons poured forth. In Asshai, the tales are many and confused, but certain texts—all impossibly ancient—claim that dragons first came from the Shadow, a place where all of our learning fails us. These Asshai’i histories say that a people so ancient they had no name first tamed dragons in the Shadow and brought them to Valyria, teaching the Valyrians their arts before departing from the annals.
Yet if men in the Shadow had tamed dragons first, why did they not conquer as the Valyrians did? It seems likelier that the Valyrian tale is the truest. But there were dragons in Westeros, once, long before the Targaryens came, as our own legends and histories tell us. If dragons did first spring from the Fourteen Flames, they must have been spread across much of the known world before they were tamed. And, in fact, there is evidence for this, as dragon bones have been found as far north as Ib, and even in the jungles of Sothoryos. But the Valyrians harnessed and subjugated them as no one else could.
Почти сигурна съм, че действителният произход на драконите е от Сянката, както казват “невероятно древните” легенди от Асшаи. За това намекват и думите на Куайте: “To go north, you must journey south, to reach the west you must go east. To go forward you must go back and to touch the light you must pass beneath the shadow.” Тя смята, че Денерис трябва да отиде в Асшаи, в което би имало много логика, ако драконите първоначално са дошли от Сянката над Асшаи. Но дали някакъв незнаен древен народ ги е покорил преди валирианците остава неясно. Допускам, че валирианците са открили някакъв начин (магия?) да смесят кръвта си с тази на драконите и така са придобили способността да ги управляват.
Има и друга възможност, подсказана от текста за Асшаи в самия край на книгата. Според този текст Асшаи е огромен град, по-голям от всеки друг в света, но в него живеят много малко хора. Там не расте нищо, няма деца, нито животни, защото всички животни, заведени там, умират много скоро. Целият град е построен от мазен черен камък и дори най-светлите летни дни са някак мрачни. (Здрасти, Лъвкрафт!) Няма дори питейна вода – водите на реката Ash са черни през деня и светят в зелено през нощта (!!!), като рибите в тях са слепи и уродливи. (Какво има в изворите на тая река, радиоактивни отпадъци ли?!) Всичката храна и вода се носи от моряци, които идват за злато, скъпоценности и черна магия. Повечето хора в града са именно някакви магьосници, заклинатели, жреци и т.н. Ако навлезеш нагоре в планините и навътре в Сянката, стигаш до “Stygai, the corpse city at the Shadow’s heart, where even the shadowbinders fear to tread”, и това е всичко, което знаем за въпросния Стигай.
И ето от тук идва другата ми теория – някога в Сянката е имало някаква цивилизация, която е сполетяна от ужасен катаклизъм, вероятно включващ дракони, магия, ядрена енергия и Ктхулу. Този катаклизъм е оставил цялата земя тотално необитаема, радиоактивна и населена от тъмни сили. Малцината оцелели са отишли във Валирия и са се смесили с валирианците, предавайки им тайните си умения да контролират дракони. Може би именно тези хора от Сянката са имали драконова кръв и са я предали на валирианците; или може би просто са им дали знанието и магията, необходими за това.
***
...и естествено ми трябваха три прочитания на текста, за да видя очевидното. Катаклизмът в Сянката и катаклизмът, причинил Дългата нощ, по всяка вероятност са едно и също събитие.
Само не знам какво общо имат Другите, защото Мартин не намира за необходимо да ни обясни каквото и да е за тях в която и да е книга. Тук вече ми се налага да се съглася с оплакванията от главите на Бран в ADWD – някои хора във форумите много правилно отбелязаха, че първият въпрос на Бран към Блъдрейвън и горските чеда би трябвало да е “какво са Другите, откъде идват и как ще ги победим?” Само че той изобщо не задава тези въпроси и читателят остава в неведение.
