Играта се завръща! :D
Поради тежък махмурлук чак сега пускам текста.
"Докато тичаше, усети музика. Музика, която изпълни тялото му и цялото му същество. Музика, която го понесе върху бързи сребърни криле. Музика, подобна на звъна, разнасящ се в слънчев пролетен ден от камбанария, разположена на хълм.
Докато наближаваха хълма музиката се усили и изпълни вселената с порой от вълшебни звуци. Вече знаеше, че тя се разнася откъм бурния водопад върху блестящия хълм.
Знаеше, разбира се, че това не бе вода, а течен амоняк, и че хълмът бе бял на цвят, защото бе образуван от втвърден кислород.
Спря до ##### и се вгледа в мястото, където водопадът се превръщаше в сияйна дъга от стотици цветове. Бяха стотици в най-буквалния смисъл на думата. Тук не съществуваше преливане от един цвят към друг така, както го виждаха човешките същества. Цветовете бяха ясно разграничени и много на брой, тъй като тук светлината се разлагаше на всичките си съставки.
- Музика - каза #####.
- Да. Какво искаш да кажеш?
- Че музиката е причинена от вибрации. Вибрациите на падащата вода.
- #####, ти не знаеш нищо за вибрациите.
- Вече знам - възрази #####. - Мисълта за тях просто ми дойде на ум.
- На ум - ***** преглътна от удивление. "
"Докато тичаше, усети музика. Музика, която изпълни тялото му и цялото му същество. Музика, която го понесе върху бързи сребърни криле. Музика, подобна на звъна, разнасящ се в слънчев пролетен ден от камбанария, разположена на хълм.
Докато наближаваха хълма музиката се усили и изпълни вселената с порой от вълшебни звуци. Вече знаеше, че тя се разнася откъм бурния водопад върху блестящия хълм.
Знаеше, разбира се, че това не бе вода, а течен амоняк, и че хълмът бе бял на цвят, защото бе образуван от втвърден кислород.
Спря до ##### и се вгледа в мястото, където водопадът се превръщаше в сияйна дъга от стотици цветове. Бяха стотици в най-буквалния смисъл на думата. Тук не съществуваше преливане от един цвят към друг така, както го виждаха човешките същества. Цветовете бяха ясно разграничени и много на брой, тъй като тук светлината се разлагаше на всичките си съставки.
- Музика - каза #####.
- Да. Какво искаш да кажеш?
- Че музиката е причинена от вибрации. Вибрациите на падащата вода.
- #####, ти не знаеш нищо за вибрациите.
- Вече знам - възрази #####. - Мисълта за тях просто ми дойде на ум.
- На ум - ***** преглътна от удивление. "
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Ах, Турин, яд ме е - да ти кажа помислих си точно за тази книга, обаче съм чела само първата и то преди отдавна, затуй не бях сигурна ;( Ми ко да напрая сега, кат не съм смела...
Beauty is a luster which love bestows to guile the eye. Therefore it may be said that only when the brain is without love will the eye look and see no beauty.
The meaning of life is 'bucket'
The meaning of life is 'bucket'
Ъм, не е мой ред, аз нищо не познах ;рр
Но понеже никой не се бие за реда, пускам след малко едно кратко откъсче
Едит: ето ви нещо не особено известно, но това ми се подмята сега на бюрото ;рр И май няма да е много кратко
"Беше време на гиганти.
Те нямаше как да се разгърнат в задушаващите граници на Демокрацията, която постепенно се разпростираше над цялото човечество. Затова се отправяха към далечните и безплодни светове на Вътрешната граница, привлечени от яркото галактическо ядро, както пеперудите от светлината.
Повечето от тях, разбира се, изглеждаха като нормални хора, но въпреки това бяха гиганти. Никой не знаеше защо се бяха появили точно в този момент от човешката история. Вероятно са били необходими на галактиката, пренаселена с малки хора, обзети от своите малки мечти. ... А може би просто бе дошло време една раса, на която през последните векове липсваха гиганти, да започне да ги създава отново...”
Едит 2: И понеже туй, дето пуснах, е мноу неясно (както ми се скараха вече ;р), допълвам малко:
"...
Но все пак съдбата на една жена беше да стои над всички тях, да се разпорежда с живота на хората и световете, като че ли са играчки в ръцете й, да пренапише историята и на Вътрешната, и на Външната граница, на Спиралния ръкав и дори на самата всесилна Демокрация"
Но понеже никой не се бие за реда, пускам след малко едно кратко откъсче
Едит: ето ви нещо не особено известно, но това ми се подмята сега на бюрото ;рр И май няма да е много кратко
"Беше време на гиганти.
Те нямаше как да се разгърнат в задушаващите граници на Демокрацията, която постепенно се разпростираше над цялото човечество. Затова се отправяха към далечните и безплодни светове на Вътрешната граница, привлечени от яркото галактическо ядро, както пеперудите от светлината.
Повечето от тях, разбира се, изглеждаха като нормални хора, но въпреки това бяха гиганти. Никой не знаеше защо се бяха появили точно в този момент от човешката история. Вероятно са били необходими на галактиката, пренаселена с малки хора, обзети от своите малки мечти. ... А може би просто бе дошло време една раса, на която през последните векове липсваха гиганти, да започне да ги създава отново...”
Едит 2: И понеже туй, дето пуснах, е мноу неясно (както ми се скараха вече ;р), допълвам малко:
"...
Но все пак съдбата на една жена беше да стои над всички тях, да се разпорежда с живота на хората и световете, като че ли са играчки в ръцете й, да пренапише историята и на Вътрешната, и на Външната граница, на Спиралния ръкав и дори на самата всесилна Демокрация"
Last edited by Clio on Thu Mar 11, 2004 9:52 pm, edited 1 time in total.
Beauty is a luster which love bestows to guile the eye. Therefore it may be said that only when the brain is without love will the eye look and see no beauty.
The meaning of life is 'bucket'
The meaning of life is 'bucket'
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 70 guests