Джийн Улф

[Roland]

Вечно имам чувството, че пиша в различна тема като пиша за разказите на Улф. Вчера изчетох доста дългия Tracking Song, от чийто финал така и не разбрах нищо, както може да се предположи. След него минах The Toy Theater, който беше разкошно деликатен и елегантен, а в момента чета The Doctor of Death Island, който ми прилича за момента повече на нещо на Филип Дик като концепция, макар че стилът си е безспорно Улфски.

[Roland]

Победа по целия фронт! Сборникът е ПРЕБОРЕН! Отне време, отне усилия, но си заслужаваше! Последната новела - Seven American Nights - е от тоя тип типично Улфски истории, които са съвсем кротки и праволинейни, а после изведнъж свършват и осъзнаваш, че си изпуснал един куп ЯВНИ подсказки и случилото се е точно обратното на това, което си си мислел, докато си чел, та явно ще трябва да препрочиташ.


Един-два примера за какви яки идеи става реч в тоя сборник:

The Death of Doctor Island - действието се развива на изкуствен спътник нейде из слънчевата система - сфера, чиято вътрешна стена представлява море, а в него - един остров. Този остров (както и целият спътник) се контролира от изкуствен интелект - въпросният "Доктор Остров". Климатът на спътника пък се контролира от емоциите на пациентите - хора, хвърлени на острова и оставени на грижите му, за да се излекуват от асоциалните си психически заболявания в епоха, в която пренаселеността на човешките светове явно води до огромно количество такива отклонения. Само ще отбележа, че заглавието не означава това, което изглежда, че означава, и че това е най-силната история в сборника.

Seven American Nights - В неопределено бъдеще, вероятно около 150-200 години след нашата епоха, един Иранец посещава Вашингтон. Век по-рано Америка се е самоунищожила в генетичен апокалипсис, предизвикан от чудовищните химикали, които американците са създали както като оръжия, така и в храните и телата си (ГМО! ГМО! ДОМАТИ С ДНК!). Не е ясно какво още се е случило в тия последни дни, но цялата територия извън крайбрежните зони, чистени от океана, е необитаема, освен от нечовешки уроди, за които дори не е ясно съществуват ли. Всички американци носят генетичен белег от апокалипсиса - някаква физическа уродливост. Страхотна атмосфера на декадентско вкопчване в отдавна мъртво величие, невероятна бедност и паразитиране върху собственото си минало. А цялата повест се води под формата на дневника на въпросния пич, който, както разбираме в началото, така и не се е върнал у дома, а е изчезнал безследно. И финалът пак те оставя с усещането, че си изпуснал няколко подмятания, които придават тотално нов смисъл на цялата история. Защо е дошъл в Америка? Колко дни и нощи е прекарал? В по-късен етап от историята той разкрива, че е късал страници от дневника и ако човек се върне назад, може да забележи дребни несъответствия, които предполагат липсващи дни и важни събития. Колко е скрил и изкривил при писането? Дали изобщо целият дневник е писан от него? ЛУДНИЦА!

The Hero as Werwolf - В недалечно бъдеще човечеството се е самопроменило, превръщайки се в Господарите - раса, която не изпитва глад или жажда, която не остарява, не се разболява и е пригодена към мир, просветеност и благоденствие. Този процес обаче е бил приложен само върху определена част от обществото. Останалите са били забравени, оставени да отмрат сега, когато лекарства няма, а единствената храна е тази, която сам можеш да си отгледаш. И съответно те СА отмрели, а малцината оцелели се крият в сенките (защото в тази епоха ги ловят безмилостно) и са се научили да се хранят с Господарите. Ужасно мрачна история за човешкото и човечността, една от най-силните в сборника.

Hour of Trust - Америка е разкъсвана от гражданска война и тотална анархия. Правителството де факто не съществува. Корпорациите са поели контрола над останките от армията заради парите си и се опитват да възстановят мира. Действието се развива в Европа, където група корпоративни шефове организират парти, на което да демонстрират в реално време посредством видео-връзка предполагаемо лесна победа над размирниците в Детройт, за да спечелят спонсори за войната си сред европейските корпорации. Страхотна атмосфера на отричане на неизбежното, много силен дух на елитарност от типа на двадесетте години на двайсти век. Шокиращ финал.

The Toy Theater - една от най-филигранните и същевременно завъртяни истории в сборника, и една от най-късите. Някъде в далечното бъдеще, когато хората са се пръснали из галактиката, един кукловод пристига на изолирана планета, където иска да се срещне с най-великия кукловод на всички времена - маестро Стромболи. В разказа има няколко героя и няколко кукли (които в тази епоха са хуманоиди, неразличими от хората, контролирани чрез сложна апаратура и озвучавани от кукловода). Но кой е кукла и кой е кукловод? Най-различни подсказки сочат в най-различни посоки, докато в края на разказа не си напълно ошашавен и се чудиш дали някой от героите изобщо е истински човек. Може би най-яркият пример за майсторството на Улф да си играе със сетивата на читателя и с подсказки и внимателно подбрани думи и имена.



Тук има интересни синопсиси и анализи на всеки от разказите (като например обяснение защо Улф е написал "Werwolf", вместо "Werewolf"), но горещо препоръчвам да не се четат преди да сте чели самите разкази, иначе се губи целият смисъл:

http://www.wolfewiki.com/pmwiki/pmwiki. ... herStories

[Demandred]

Колко пъти го препрочитах The Toy Theater, докато започна да го схващам, и пак съм пропуснал бая неща със сигурност. Улф е много подмолен автор.

Seven American Nights е абсолютно гениална новела, дори само заради атмосферата, толкова перфектно пресъздадена е. А и идеята за посетител от Близкия изток, където е върха на цивилазацияа в момента, посещаващ Америка, която е тотално опустошена и всички му се подмазват, защото е в пъти по-богат от тях, е страхотно обръщане на клишетата. Трябва да си я препрочета пак.

[Roland]

Зачетох интродукцията към пространния анализ на The Fifth Head of Cerberus (ЛИНК) и съм в потрес колко много ми се чете пак тая книга. Аз я обожах (обожих? Още не мога да реша кое предпочитам да е правилното...) още от първи прочит, без да хвана НИЩО от втория пласт и връзките вътре, а кво остава сега, когато имам някаква идея вече...

[Marfa]

"Заобожавах", предполагам.

[Interpreter]

"деифицирах" се корелира оптимално с интродукцията

[Moridin]

хаха добро е деифицирах да ;р
заобожавах не става - пак е несвършен вид
просто целият глагол не става ;р
"се влюбих в нея" бе къде къде по-просто

[Demandred]

Сега видях, че ще има след месец ново издание точно на The Fifth Head of Cerberus (досега бях чел само една от новелите) и си я поръчах най-накрая, нали съм тънкаж, а отстъпката е огромна на bookdepository.com.

Така вече ще имам едноименната новела в три книги в библиотеката ми, но какво да се прави...Ако другите две новели са дори и само наполовина толкова добри, пак ще си струва всяка стотинка.

[Roland]

Лично мнение - и двете са по-добри.

А "обожая" означава момента, в който влизаш в процес на обожаване. Още разработвам различните форми... Не в тая тема обаче, твърдо.

[Jen]

Аз така с Peace ужасно се старах да не се подвеждам по повърхността, внимавах за всяка дума, връщах се назад, четях пасажи по два-три пъти. Близо месец ми отне, а не е голяма. После прочетох няколко анализа на хора, които доста са се позанимавали, и установих, че не ми се е получило съвсем. Не казвам хич, само заради едно важно нещо, което се оказа, че съм схванала без чужда помощ. Няма по-добър от Улф в „това е така, ама не е съвсем така” ефекта. И за разлика от повечето други писатели, които пишат върху анаграми, не се опитва да концентрира вниманието на читателя върху трика, а го тласка постоянно в по-безопасна посока. Доста подло. Винаги оставаш измамен.

Доколкото разбирам The Fifth Head (не съм я чела) e доста свързана в дълбочина с Peace, или по-скоро разбирането на Peace помага после за разбирането на The Fifth Head.

[Demandred]

Подхванах Fifth Head of Cerberus. Първо препрочетох едноименната новела. Изключително добра и на второ четене, а и естествено бях поизпуснал немалко неща първия път. Сега съм на средата на втората, която е коренно различна като стил и сетинг, но също толкова силна. Чета бавно и внимателно, естествено, даже се връщах да препрочитам някколко пасажа. Много приятно интелектуално предизвикателство е тази книга, да видим как ще е по-нататък.

[elle_fr0st]

Сега прочетох The Arimaspian Legacy и май не го схванах или поне не схванах скрития подтекст или смисъл . Някакви наблюдения? Ето го разказа
http://www.infinityplus.co.uk/stories/arimaspian.htm

[Roland]

А, не бой се, това е нормално състояние при Улф. Особено с разказите е много добър в това да те кара да се чувстваш тъп и несхватлив. Този не съм го чел, та не мога да помогна в момента.


Дем, айде пиши за книгата, дето прочете де!

[Demandred]

Чувствам се недостоен, затова.

Прекрасна творба, естествено. Първата новела, както вече споменах, я бех чел и преди, и на второ четене ми се разкри колко перфектна е като структура. Най-впечатляващият момент беше:

Spoiler: show

когато главният герой се озова в чужда къща с цел обир, без да има представа как е попаднал там и защо, и в един момент видя отражението си в огледало и му отне известно време да се разпознае. По-късно осъзнах, че всъщност той не е загубил само няколко месеца (както изглежда на повърхността), а години от спомените си между този момент и предишния описан ((от 13 годишен става на 18) , но това обаче си го открих сам и все още не съм 100 % сигурен за това.

Втората новела все още се опитвам да си обясня как точно е свързана с другите сюжетно, имам разни мъгляви теории, обаче твърде несъврзани, за да ги пиша тук. Страхотно е обаче колко точно стилът на писане в нея (много различен от този в другите новели) отразява примитивното общество, в което се развива действието, и напомня на реална легенда. Новелата перфектно представя една гледна точка към света, много различна от тази на съврменната високотехнологична цивилизация.

В третата новела естествено не е трудно да се види от всеки внимателен читател, че Мarsch всъщност е убит и за него се представя abo момчето, което е наел за помощник. Но толкова много други въпроси остават отворени, а наративната структура е толкова оплетена с всичките дневници, записи и frame narratives, че определено ще се чете отново да видя колко съм пропуснал.

Препоръчвам горещо, естествено, но само за внимателни читатели. Ако не ви се чете внимателно всяко изречение и не искате да се връщате да препрочитате пасажи или страници, няма смисъл да се захващате.

[Roland]

Аз не съм чел прекомерно внимателно и пак се кефех много, та смисъл има

За втората новела въпреки че анализът от линка, който дадох по-горе, твърди друго, моята теория ми се струва много по-смислена:

Spoiler: show

Примитивните "хора" са аборигените, пригодили се към перфектна имитация на истинските хора, дошли при някакъв ранен опит за колонизиране. Но тъй като не са истински "разумни", а само имитират разум, те не могат да измислят дори елементарни сечива, нямат способността да творят. Междувременно истинските хора са се променили до малките черни човечета заради онова растение (или квот там беше) и с "песента" си са заслонили двете планети, за да не ги открият нови човешки колонизатори. В края на новелата те спират песента и човешки старкросър, който минава от там, "открива" планетите, без да знае, че те вече са били открити веднъж. Аборигените, имитиращи хора, са се слели с новото колонизаторско общество (от тях произхожда момчето от третата новела), а черните хорица вероятно в последствие са отмрели по разни закътани места.

Предполагам, че има и аборигени, които така и не са приемали човешки вид и от които са тръгнали легендите на вторите колонисти.

Кажи дали съвпада с квото мислиш ти.