Post
by Dr. Horrible » Tue Nov 14, 2017 8:43 am
Аз вчера най-после започнах The Dragon Keeper (Rain Wild Chronicles, #1) и вече съм минал една четвърт. Пак стоях до два и нещо през нощта, макар да не мислех, че ще го правя. Но нищо на света не е толкова силно, колкото това да четеш Робин Хоб...
Книгата за момента е прекрасна, разбира се. Обичам този свят и ми е много приятно да се запозная с нови герои от него. Те за момента изглеждат яки, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, е предусещането, че животът им ще се промени и ще им се случат ужасно много неща, на които аз ще стана свидетел. Замислих се колко прекрасни бяха героите от Корабите и колко динамични бяха като персонажи - как претърпяха такова гигантско развитие. Чел съм първите Кораби само веднъж, преди три години, но още си спомням съвсем ясно редица сцени в началото - Алтея на палубата на Вивачия, как докосква кораба и чувства сила, Уинтроу в манастира, как изобразява дърво, усеща единството си със Са и знае, че е създаден именно за живота в този манастир... И после им се случиха толкова много неща, толкова много се промениха. И с новите герои го имам това чувство и нямам търпение да изчета всичките 4 тома и после да си спомня как в началото Таймара е гледала излюпването на болните дракончета, докато приятелят на баща ѝ я обижда, а Алис е писала в стаята си, докато майка ѝ я кара да слезе да говори с ухажора си.
Ох, обичам, толкова много обичам този свят!
ДА ЖИВЕЕ РОБИН ХОБ!
But goddamn,
you got me in love again