Връщайки се на темата за превода на значещите имена или за транслитерацията им и обяснение под черта...на мнение съм, че няма рецепта и в крайна сметка нещата опират до избора на преводача, а той зависи от начина, по който той възприема произведението. Благодаря за линка към интервюто с Дарин Тенев, споделям напълно неговото отношение към превеждането.
Тъй като съм...хм... не в първа младост, по мое време се считаше, че бележките под линия са признак за сериозно отношение към текста. Напоследък се носят изказвания, че са едва ли не излишни и разсейвали читателя. Не мога да се съглася. Предпочитам ги. Неотдавна превеждах разказ, който съдържаше немалко количество отпратки към фонови знания. Ако читателят не познава дадената култура ще се поизгуби в текста или най-малкото няма да изпита същото удоволствие от четенето, което би изпитал читател, запознат с тези неща; просто си плачеше за повечко бележки под линия...но да не забравям, че говорехме за имената. Наистина настъпва известен смут при последователен прочит на оригинала и преводните варианти. За същия този Властелин доста се напрягах и аз. Плюс, че ми беше интересно как са се справили руснаци и испанци, та беше доста объркващо с имената.
За името на Копривка, доколкото си спомням от първите книги, то беше избрано от Моли, за да носи детето характера на растението и май така се е и получило
Неотдавна попаднах на нещо, за което хората се чудят дали е наистина изтекла първа глава от третата книга, или дело на добър имитатор на Хоб:
http://www.theravenousbunny.com/assassi ... l-trilogy/
Но не е задължително човек да си проваля тръпката от очакването, както постъпих аз
Аз май ще гледам да се фокусирам върху хубавото, което предстои, че иначе...
Но един фен с какво не се е примирявал? 
Не само затова де, ами и щото е интересна линията на Пчеличка след този финал, но реално има само няколко глави във втория том, част от които супер кратки 