Да живее Робин Хоб

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р

Moderators: Trip, Random, Roland, Marfa

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Tue Nov 19, 2019 5:40 pm

Реших все пак да дам шанс на Assassin's Fate, засега съм на 16% и ми е доста по-интересна от предишните два тома, дано така да продължи. Само се надявам да няма толкова много срещи с Dwalia, защото тя е много досаден злодей с нулева дълбочина и главите с нея бият на torture porn.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Killua
Forsaken
Posts: 3344
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Killua » Tue Nov 19, 2019 9:48 pm

Matrim wrote:
Tue Nov 19, 2019 5:40 pm
Реших все пак да дам шанс на Assassin's Fate, засега съм на 16% и ми е доста по-интересна от предишните два тома, дано така да продължи. Само се надявам да няма толкова много срещи с Dwalia, защото тя е много досаден злодей с нулева дълбочина и главите с нея бият на torture porn.
О, браво, според мен тази книга ще ти хареса и има страхотен много много правилен финал :) Дуалия ще я преживееш,и аз я мразех много :mrgreen:
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Tue Nov 19, 2019 10:02 pm

Прочетох още няколко страници и разбира се
Spoiler: show
Bee я плениха и ще я продават като робиня. Халкида е толкова over the top evil, че ми се струва по-скоро смехотворна като държава, отколкото да ме ядоса, да си призная.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2305
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Wed Nov 20, 2019 3:06 pm

Четииииииииииииииииииии!!!
Финалната книга е просто страхотна кулминация на всичко. И накрая се приготви за много, много чувства. Има някои много любопитни разкрития, включително с Дуалия. Първата половина на книгата си е традиционно бавничка, но натам е просто... за един ден прочетох финалните 250 страници.
All I want to do
is come running home to you
And all my life I promise to
keep running home to you

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Sat Nov 23, 2019 12:26 pm

Глава 14 "Paragon's Bargain" - не може да се отрече, че Фиц и Шута са лика-прилика по отношение на способността си да вбесяват и най-близките си приятели. Надявам се, че Парагон няма наистина да стане на два дракона накрая, това ще е твърде fairy tale край за да пасне в книга на Хоб.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Mon Nov 25, 2019 1:42 pm

Толкова много срещи с герои от Liveship Traders, че и да затъпее книгата към края пак ще си струва четенето. Само не знам защо Хоб е дала такива тъпи имена на новото поколение - Boy-O Trellvestrit и Paragon Kennitsson. :)
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Tue Dec 10, 2019 2:20 pm

Дочетох Assassin's Fate. Оставам с доста противоречиви чувства. В спойлърите, ще споделя почти само негативните такива, но самият факт, че дочетох книгата в приличен срок показва, че поне е по-добра от предишните томове.
Spoiler: show
Първо, книгата има голяма нужда от редакция и махане на поне 100-200 страници пълнеж. Пример - Фиц сигурно десет пъти се опита да отпрати спътниците си, един и същи диалози отново и отново и на всеки читател му е било повече от ясно, че това нямаше как да стане. Страниците след развръзката (разрушаването на Клерес) също бяха ужасно твърде много и имаше супер изсмукани от пръстите драми като студеното отношение на Нетъл към Бий.

Знам, че сигурно ще възмутя всички, защото книгата има 4,64 на Goodreads, но като цяло краят не ми хареса много. Очаквах Фиц да умре, но тия червеи... Те с Умението буквално вдигнаха Шута от мъртвите в предишната трилогия, сега едни червеи са неизлечими, защото "се размножавали по-бързо, отколкото може да бъдат убивани"? Това червеи ли са или вируси? И целият кралски двор се изсипа да гледа сеир.

Безкрайните fakeout-и също бяха много досадни. Шутът е мъртъв! А, не, жив си е. Алтея умря! А, не, върна се. Лант си го взе? А, не, просто е хванал друг кораб. Фиц пукна! Майтап, всъщност е жив, но Бий не може да го засече, защото... абе не може, не задавайте тъпи въпроси. Въобще толкова много оправдания имаше из цялата книга, за да не могат героите да комуникират с Умението.

Друго нещо, което никак не ми хареса беше какъв книжен тигър се оказаха Четиримата. Супер могъща сила, опасност за целия свят, виждат бъдещето, а се оказа, че са тъпи като Славен едно време. Той поне не претендираше, че може да вижда бъдещето. И честно казано, колкото и да са cool, драконите ми се виждат по-голяма опасност за света от Четиримата глупаци.

Това, че корабите успяха да станат на дракони хич не беше в стил Хоб, твърде лесно и удобно развитие е това. Сложи там някаква забрана от Съвета на търговците, колкото да не е без хич, но е ясно, че това няма да подейства. Всички проблеми се решават със Silver, а какво точно е това и дали няма да свърши в един момент, казва ли ти някой.

Друг голям проблем - Шута. Честно казано, от края на Liveship Traders насам той предимно ме дразни, а дотогава много го тачех. Той и Прилкоп се връщат доброволно в Клерес след края на Tawny Man макар да знаят що за стока са Четиримата - talk about a plot device. След това той води Дуалия до дома на Фиц, но не изпитва особена вина от това и до края така и отказва да проумее, че Бий хич не го харесва. Като стигнаха до Клерес пък реши сам да ходи да трепе босовете и, разбира се, беше пленен за пореден път.

Както вече казах, радвам се, че видяхме толкова много от героите от другите поредици, но в един момент това взе да става малко прекалено.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2305
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Wed Dec 11, 2019 8:38 am

Аз имам само един голям проблем с края на поредицата:
Spoiler: show
Смъртта на синът на Ета. Не мога да го преживея. Преди година и половина прочетох книгата и още не мога да го преживея и ме е яд и си мисля, че трябваше някой друг да умре. Много гадно. Разбирам защо е направено, но е гадно. Има драматичност и поетичност, да. Харесва ми идеята, че кралството на Кенит от пиратско лудница се е превърна в поредната бюрократична машина, в която се води една безкрайна документация... Допада ми идеята за това, че Унтроу трябва да се осъзная и преоткрие - че двайсет години е стоял край жена, която няма как да го обикне по начина, по който иска, затова е време да напусне. Дори за Ета има смисъл - че тя двайсет години е посветила само на детето на Кенит и сега тепърва трябва да открие отново себе си и смисъл в живота си. Но все пак ми е гадно за нея, не го заслужаваше. Ужасно е.

Иначе всичко друго ми хареса до безумие. Особено последните 50 страници, с вливането на спомените в статуята, с цялото семейство наоколо, с финалната съдба на Шута... Беше много, много емоционално, хубаво и удовлетворяващо. И да не говорим за драконите! Те бяха велики! И сцената, в която Парагон най-после се превръща в два дракона, беше страхотна, обожавам този момент от историята. И към края много ми хареса да видя Роника! Само там малко се е насмела Хоб, или самата Роника, щото казва на Фиц "Имам два внука и ти ги спаси и двамата" - като има предвид детето на Малта и детето на Алтея. А това не е вярно - Роника има много внуци - Малта, Уинтроу, Селдън, детето на Алтея. А детето на Малта ѝ е единствения правнук. Защо казва, че има двама внука? Може вече старческата деменция да си казва думата и да ѝ се объркват поколенията....
Какво е "книжен тигър"?
All I want to do
is come running home to you
And all my life I promise to
keep running home to you

User avatar
Alexis
Forsaken
Posts: 2543
Joined: Sun Jan 11, 2004 4:57 am
Location: In front of the computer

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Alexis » Wed Dec 11, 2019 9:48 am

Dr. Horrible wrote:
Wed Dec 11, 2019 8:38 am
Какво е "книжен тигър"?
Tова е буквален превод от англ. на идиом: Paper Tiger in Wiki, Paper Tiger in Cambridge English Dictionary, Paper Tiger in Merriam-Webster
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae

Обичам си аватара!!

Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19070
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Xellos » Wed Dec 11, 2019 10:44 am

Ох, тая тема ме кара... да зема да ги дочета. Захвърлих с мощ след първата книжка покрай сичките простотии на Фиц около онуй насекомо дет му се роди, ама като гледам ще видя и останалите 2, поне да да знам че всичко нейно е изчетено, че ми седят на киндъла от месеци и ги забравям. :mrgreen:
Profanar la tumba, al ritmo de la rumba!

User avatar
aiva
Scholar
Posts: 138
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Да живее Робин Хоб

Post by aiva » Wed Dec 11, 2019 12:44 pm

О, и мен Шута ме дразни супер много!! Никога не съм разбирала огромната безпределна любов между него и Фиц, как и откъде се взе това нещо, но пък и никога не ми е бил неприятен.. до последната трилогия. Няма такъв противен персонаж, а се предполага да го харесвам. И особено отношението му към Пчеличка и как се опитваше да измести Моли като "майка й" беше изключително подло и отвратително. Лошото е, че това тотално ми е развалило целия персонаж и като бях тръгнала да препрочитам първити книги, и там си ме дразнеше.

Иначе @Xellos хвани да ги прочетеш тия книги, не може да отказваш така на финалната права!! И въпреки целия ужас покрай Шута, краят е... дори и да не си много съгласен с това какво и как се случа, е изпипан и мн емоционален.

User avatar
Killua
Forsaken
Posts: 3344
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Killua » Wed Dec 11, 2019 12:47 pm

Да, тия изтезания много го съсипват, уви.
Мен ме дразнеше също в последните три книги, но иначе си ми остава любимият персонаж в поредицата.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Wed Dec 11, 2019 3:25 pm

Спойлъри за последната трилогия (може би трябва да си направим спойлър-тема за нея?):
Spoiler: show
Не съм много съгласен, че изтезанията обясняват изцяло странното поведение на Шута. Ако беше толкова изтерзан, защо хукна толкова смело и самоубийствено сам да спасява Бий?

За Кенитсън също не съм съгласен - освен, че беше тотално никакъв като герой, начинът, по който Парагон изведнъж реши да остане и да се бие беше толкова нелеп. Знаеше, че Слугите едно време изтрепали куп дракони, но запази спокойствие докато не разбра, че били държали в плен някакъв serpent и тогава вече реши, че трябва да унищожи Клерес веднага. И после никой не му се ядоса особено, нищо, че бая народ си го взе заради него.
Въобще, като цяло не разбирам защо е толкова важно и хубаво да има дракони, ще цитирам едно ревю, което намерих и съвпада като цяло с мнението ми:
Quick, who thinks it's a good idea to find especially bratty 6-year olds and give them access to nuclear heads. Because that's what our next protagonists – dragons – are. Every time they appeared in a scene, they made me wonder why exactly is the world with them a better place. Ok, Heeby seemed reasonable, but others (starting from Tintaglia) all seemed way too proud, boastful, petty, arrogant and utterly unconcerning of anyone and everyone who's not a dragon. What to say about Tintaglia, who almost killed Fitz for curing Ephron, whom she treated like her plaything? Or about our soon-to-be dragon Paragon, who refused to move from Servants headquarters because he wanted to watch Clerres' destruction, resulting in him getting burned and all the crew having to save him by quickly pouring dragonblood onto him, many of whom dying in the process – Kennitson included. Paragon shows zero remorse. But that's okay, because two resulting dragons ate Kennitson's body, so now they're cool. Or about few dragons who participated in Clerres' utter destruction. Innumerable amount of merchants, peasants, craftsmen and ordinary folk were brutally killed because dragons wanted to exact their revenge heedless of anyone else's lives.
Бяха на път да мрат и деца в Келсингра, на драконите хич не ми дремеше, но ние се предполага да сме на тяхна страна?!?

Още от това ревю, този път относно Шута:
And now – Beloved aka Fool. Actually, I've head a theory regarding him. You know how, in Six Duchies, a child is sometimes named with hopes (s)he'll eventually grow into a said virtuous name (Verity, Patience, Chivalry...). Well, it took him 9 books and over 50 years, but our Fool has now truly become - a fool. Self-centered, selfish, trecherous and contempt-worthy fool. Never have I felt this way about any Hobb's character like this before: that the fate he deserved was to be abandoned by all the people he betrayed in some way and dying alone somewhere without anyone to help him. Really, entire book's plotline seemed like he's surrounded by better men and women whose friendship he didn't deserve and who kept being screwed up by him. Let's start with Spark, who he basically uses as his errand girl and gets her into all sorts of trouble (I remember a particular instance where Fool and her planned the entire „get into Clerres“ scheme, only for Spark to feel hurt after Fool decides to sneak on his own. Lol, foolish Spark, did you truly think Fool cares for you or your opinion?). Or Althea and Brashen, for whom he decided (and screwed) their fates without telling them anything. And most of all, there's his friendship with Fitz, which is, as of Assassin's Fate, one of most one-sided and toxic relationships I've ever seen described in Hobb's books. Literally everything about it sucks: from the way that he insistently calls himself Bee's father (no, Fool, having your essence somehow mixed with Fitz's so Bee took some of White's characteristics does not make you her father. Not biologically and especially not socially – given how Fitz and especially Molly raised and cared for Bee her entire life); to the fact he stole dragon's blood from him (hey, seeing Fitz is most able and only Skill-user out of entire group, shouldn't him be the one to get to use it? Given that their primary mission is to rescue Bee, you'd want your best and most capable fighter to be in best shape? Imagine how much easier would entire group's passage through Clerres be if Fitz has e.g. Vindeliar's abilities); to the fact he manipulated him countless times and threw tantrums every time someone disagreed with him. Really, how childish must you be to assume different identity (Amber) every argument you have with your friend? Not to mention how horribly hypocritical he is – constantly demanding time, effort and information from other people while giving almost none of his own. Particularly jarring is his „our bond has no boundaries“ speech to Fitz – by which he obviously means that Fitz should remove his boundaries and Fool gets to keep and enforce his. Oh, and his plan to sneak on his own and free Bee and Prilkop all by himself is horribly stupid as well – no wonder it gets him captured (again, shouldn't Fitz, and most able spy and fighter, get to use their most valuable asset: cloak of invisibility? Or os Fool too selfish to realize that? ). I actually liked him the best near the end of book – where he was just an ordinary guy trying his best to honor his dead friend's wish by raising his daughter; but by then, it was already too late to elicit any sympathy from me. Gah; rant over.
Иначе идеята, че Слугите сами си навлякоха белята, защото ако не бяха отвлекли Бий, нямаше да бъдат разбити така зрелищно е добра, обаче изпълнението... Така и не разбрах защо Винделиар имаше такава сляпа вярност към карикатурната злодейка Дуалия или защо Бий уби Симфе и Дуалия и реши да пощади Винделиар, което после доведе до смъртта на Фиц и куп други хора. Нито защо в мелето стражите използваха тия супер опасни отровни стрелички, които убиват човек седмици или месеци по-късно, сиреч с нищо не им помагаха в настоящия момент.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Killua
Forsaken
Posts: 3344
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Killua » Wed Dec 11, 2019 4:18 pm

Spoiler: show
Ами според мен и тялото, психиката му бяха доста съсипани след тези дългогодишни изтезания и изобщо при появата си в първата част от последната трилогия изобщо не беше себе си и умишлено при това. Според мен до края на книгата не се завръща Шутът, когото познаваме от предните книги (макар винаги да си е падал егоист и несподелящ нищо по дразнещи начини). Цялата тази обсесия с отмъщение и т.н., направо не можеш да го познаеш...
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4397
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Wed Dec 11, 2019 4:51 pm

Spoiler: show
Съвсем разбираемо е, че е обсебен от мисълта за отмъщение, но от друга страна и Фиц беше така, а се държеше далеч по-рационално. Шутът реши да даде Сребро на Парагон както бяха насред реката (или беше морето?) и извади кьорав късмет, че Парагон не реши да изиска да стане дракон преди да ги закара до Клерес. Или че екипажът не го линчува. Сигурен съм, че Алтея и Брашен щяха да му помогнат съвсем доброволно ако им беше разяснил както трябва ситуацията или ако не можеха, все някак можеше Шутът и Фиц да намерят пари, за да наемат друг liveship, защото се оказа, че в Клерес е пълно с чуждестранни кораби, не е някакво закътано местенце, където чужденци не стъпват. Ама не, дай да подлудим Парагон с мисълта, че може да стане на дракони и да разчитаме, че няма да реши пак да си изтрепе екипажа, защото го бавят. Накрая точно Парагон прецака работата, но никой не си направи труда да обвинява Шута. Колкото и да се радвах, че ще прекараме повече време с Алтея и Брашен, цялата работа беше толкова нагласена.
Освен това, така и не видяхме Офелия, coolest liveship ever. Epic fail, Robin, epic fail. :)
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 7 guests