Да живее Робин Хоб

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р

Moderators: Trip, Random, Roland, Marfa

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2201
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Wed Jul 11, 2018 10:25 am

@Gilraen не знам дали мога да ти отваря спойлерите, но много искам! :lol:

Иначе за момента съм на 30% от книгата (Фиц, трета трилогия, първа книга) и мога да кажа, че е просто невероятна! Толкова е хубава, толкова наситена с чувства и емоции, толкова хубаво са описани нещата. Аз казах и по-рано, че последните 70 страници от миналата трилогия ми бяха изключително любими, та сега ми е хубаво да видя как хубаво са развити последствията от тях.
Ето какво се случи досега + моя коментар :
Spoiler: show
Моли роди и кръстиха детето Пчеличка! Всеки път, когато го показват на някого, ми се свива сърцето от реакцията им... било то Копривка, Кетрикен или някой друг... Наистина е много болезнено.
Чудя се дали това дете не е следващия Бял ясновидец, или пък Робин Хоб просто нарочно ни бута в тази линия на мислене. Много искам да видя какво ще стане с нея! Сцената, в която Фиц видя спомен на Шута, как го тормозят като дете, беше много, много хубава... Въобще прекрасна е книгата и прекрасна е вселената и нямам търпение да продължи нататък.
А иначе аз точно тази нощ сънувах, че срещам Робин Хоб :(
Беше дошла в България и организираше четене в някакво открито заведение, то беше направо като голяма полянка, но събралите се хора преминаваха и на улицата. Беше вечер, слънцето беше почти залязла и нямаше коли, само хора... И тя дойде и аз си казах в съня си "А, ето, видях я на живо! Защо си мислех, че никога няма да я видя?". И после осъзнах, че не си нося книгата и няма да получа автограф. @Killua също беше там и ме успокояваше, а @Moridin беше организатор на цялото нещо, така че не го виждах много, но той я посрещаше, настаняваше я там, уреждаше нещата... И аз отизох при Робин Хоб и ѝ казах колко ми е тъжно, че не съм си донесъл книга за автограф, а тя ми каза "Спокойно, всичко е наред, аз утре пак ще дойда тук." И аз с някаква надежда започнах да се въртя и да питам "Ама наистина ли? Нали утре пак? Утре пак ще се съберем." и тя спокойно кимаше с глава и казваше "Да, да, няма проблем, така ще направим...."

И после се събудих.
You gotta keep on
keep on livin!

User avatar
aiva
Scholar
Posts: 110
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Да живее Робин Хоб

Post by aiva » Fri Jul 13, 2018 10:25 pm

Dr. Horrible wrote:
Wed Jul 11, 2018 10:25 am
Spoiler: show
Моли роди и кръстиха детето Пчеличка! Всеки път, когато го показват на някого, ми се свива сърцето от реакцията им... било то Копривка, Кетрикен или някой друг... Наистина е много болезнено.
Да, Робин много добре умее да ни кара да страдаме заедно с героите й.

Иначе аз сега препрочитам последната книга от първата трилогия за Фиц. Мисля, че Искрен е героят, когото обичам най-много. Не любимият ми герой, не най-интересният, това би било и странно, при положение, че виждаме толкова малко от него. Но този, когото обичам най-много, просто защото е толкова очевидно, че той обича Фиц.
Spoiler: show
Когато баща му е умрял, брат му е узурпирал трона и изоставил част от херцогствата, бременната му жена е в неизвестно, той самият се е загубил и му е студено, а алените кораби идват.. Искрен все пак е там за Фиц и му помага както може.
Или Сенч като каже "Fitz, my boy" :heart:

И малко необичайно, обаче как само ме дразни Шута!! Преди не ми правеше впечатление, не ми е бил един от любимите никога, но ми беше интересен и не ми пречеше, но това се промени в последната трилогия.
Spoiler: show
Цялото му държание по отношение на Пчеличка и цялото настояване, че му е дъщеря и даже, че Шута й е майка (като Амбър), при положение колко не му харесваше това на Фиц и как пренебрегваше Моли, която реално й беше майка.. И други неща де, но все в този характер.
И сега като си препрочитам Assasin's Quest го забелязвам същото това супер дразнещо държание.
Spoiler: show
От една страна се жалва какво е направил на Фиц, от друга в момента в който разбира за Копривка, заявява "Why didn't you tell me, you know what this means TO ME." Което е точно причината, поради която Фиц не му каза. Да не говорим как тоталното не се съобразява с Фиц, говори му за неща, за които той не иска да говори, изръси му от нищото, че Кетрикен е изгубила бебето, отпраща Славея, въпреки че Фиц пита за нея, само защото той не я харесва.. End of the world, знам, ама Фиц беше на ръба да умре тогава все пак! Малко по-човешко държание поне за малко в този момент не може ли..
Накратко, малко да вентна, че не мога да го търпя, пък има още много да го чета.. :D

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2201
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Sun Aug 05, 2018 10:15 pm

Ок, аз минах "Убиецът на шута" и "Гонитбата на шута", тоест първата и втората книга от финалната трилогия. И сега ми остана само една!

Първата книга беше абсолютен шедьовър. Всичко ми хареса в нея - атмосферата, проблемите, героите, плавното развитие на историята. Пчеличка много бързо ми стана невероятно любов персонаж и нейните глави ми бяха безумно интересни.

Втората книга също беше хубава, но по средата имаше едни 150 страници, които бяха най-големия пълнеж, който Робин Хоб някога е писала. Просто трябваше да е една трета или поне една четвърт по-кратка и всичко щеше да е чудесно. А така в някои моменти ми напомняше на най-тегавите томове от Колелото... Но хайде, ще простя. Все пак от 15 книги по 500-700 страници е нормално в едната да има 150 страници пълнеж.
Spoiler: show
Главите на Пчеличка, които в първата книга от трилогията обогатяваха действието и бяха страхотни, тук реално пречеха на сюжета. Не защото бяха лоши - дори напротив, това отново бяха най-хубавите глави от книгата. Но просто е малко досадно да чета по 50 страници как Фиц много бавно търси информация за събития, които вече съм видял. Така се губи тръпката от разкритието...
Разбирам защо се ядосват хората на Фиц и на това как той толкова време не сгрява коя и какво е Пчеличка. Но той сам си го казва в книгата - самозаблудите са прекалено силни и често човек си намира хиляди начини да не види това, което е пред очите му. Супер изнервящо е, вярно, но е и доста реалистично. И моите впечатления са, че човешкия мозък работи точно по този начин. И аз в личния си опит съм виждал хора, които категорично отказват да повярват в нещо, което е пред очите им, в кратичката си клинична практика съм имал родители, които гневно заявяват "Аз не съм родила дислектик!", при наличие на всевъзможни признаци и доказателства, че детето просто има определени затруднения... И тук става дума за затруднения, за които може да му бъде помогнато, при това знанието за съществуването на тези затруднения може да спести мноооого много проблеми и травми на детето. Така че това не ми е нереалистично.

Общо взето бяха точно две нещата, които Фиц трябваше да се досети:
Spoiler: show
1. Че Пчеличка е Бяла ясновдика.
2. Че Шън е дъщеря на Сенч, това беше очевидно.
Първото си го обяснявам с логиката от горния параграф. Пък и Фиц никога не е имал особено разчупено мислене точно за тези неща. И макар да ме дразнеше, че не се усеща, бях изключително доволен от сцената, в която го разбра. Когато му го обясниха и той го проумя. Това ми е най-най-любимото място от книгата:
Spoiler: show
Стой тук, Фиц. Защото мисля, че знам поне част от отговора на най-важния ти въпрос. И имам отговори на другите въпроси, които дори не знаеш да зададеш. На този, последния, отговарям първо. Фиц. Може да го отричаш. Но аз съм бил с теб, по всякакъв съществен начин. Както и ти си бил с мен. Споделяли сме нашите мисли и нашата храна, превързвали сме си раните един на друг, спали сме близо един до друг, когато топлината на телата ни беше единственото, останало ни да споделим. Твоите сълзи са капали на моето лице и моята кръв е била по твоите длани. Носил си ме, когато бях мъртъв, и аз те носих, когато дори не те разпознавах. Вдишвал си моя дъх вместо мен, приютявал си ме в собственото си тяло. Тъй че да, Фиц, по всякакъв съществен начин аз съм бил с теб. Споделяли сме естеството на своите същности. Също както прави един капитан със своя жив кораб. Също както един дракон прави със своя Праотец. Били сме заедно по толкова много начини, че сме се смесили. Толкова близки сме били и толкова сме се слели, че когато си се любил с Моли, тя е заченала нашето дете. Твоето. Моето. На Моли.
Наистина беше много красиво!
А от втората точка - хареса ми, че когато разкритието дойде, то не беше някакъв big deal, а Фиц просто си каза, че е било очевидно и е бил тъпак да не загрее.

Иначе краят на втората книга много ми допадна.
Много ми липсваха героите от Rainwilds и много се зарадвах да ги видя! А те бяха съсипани, смазани от болка... И все така непомъдрели. Накрая започнаха да грачат и да се бутат и да се държат като малоумно стадо. Супер несъвършени са и затова ги обичам много, много, много :)

Иска ми се да можех да си сменя навсякъде ника на Beloved Fool. Любимият ми герой, Любим!

И сега... остана само една книга. И край. Край...
You gotta keep on
keep on livin!

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2201
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Thu Aug 23, 2018 8:40 am

Приключих 16-тата книга от поредицата, третия том от третата трилогия за Фиц.
Дочетох я вчера в 2 през нощта. Последните 300 страници ги прочетох за един ден - просто не спирах и не спирах...

И сега сърцето ми е разбито. Финалът беше невероятен, абсолютно невероятен. Няма друга такава поредица, написана с толкова чувство, с толкова жива емоция.... и с толкова болезнена мъка. Беше божествено.
Spoiler: show
Невероятно много ми хареса как героите минаха през целия свят, показа ни всички важни места и герои, точно като за финал на вселената... Започна с това как Фиц пътува от Келсингра до Клерес и минава през всички места.
Но на някои места ни ги показа просто за да ни съсипе!
Първият път, когато се разплаках, беше, когато се разкри, че Алис и Лефтрин така и не са могли да имат дете... Толкова ми стана жал за тях. И толкова деликатно и истински беше представена самотата и драмата им. Дори накрая, при връщането на Пчеличка, беше казано как Алис я гледа с едно тъжно замечтано изражение... И тази главната им помощница - Белин ли се казваше? – която толкова много се привърза към Спарк....
А най-големият рев беше, като разбрах, че е умрял Кенитсон. Ето това ме съсипа наистина и толкова, толкова ми стана жал за моята любима кралица Ета.... Ако имаше ЕДИН герой, който в никакъв случай не исках да умира, това беше Кенитсон. И наистина почувствах Фиц като катализатор - как мина през съдбите на всичките герои от другите поредици и ги промени. За Малта се оказа щастлив катализатор - излекува сина ѝ и даде надежда на народа ѝ (струва ми се, че точно това е била древната спогодба между Праотците и Пророците - едните лекуват децата на другите), но за Ета се оказа чудовищен катализатор, отне сина ѝ и го уби... За Алтея се оказа по-скоро лош катализатор, защото съсипа света ѝ, какъвто го познаваше, но пък за Парагон беше добър катализатор, защото го измъкна от робството....

И накрая, за финал, видяхме как Пчеличка се върна из всички места, затвори кръга. Толкова се зарадвах, като слязоха в Бингтаун! Липсваше ми този град - с оживените му улици и каращите се кораби на пристанището. Не вярвах, че ще видим Роника - мислех, че отдавна е умряла, и затова много се зарадвах на сцените с нея, зарадвах се на това последно посещение в имението Вестрит, вече възстановено и красиво. Тъжно ми стана за Уинтроу, за това, че Ета така и не го е обикнала и сега той е принуден да намери нов живот за себе си...

А финалните 40 страници с "дракона" на Фиц бяха мъката на мъките. Още когато се разкри, че Фиц е жив, очаквах, че ще отиде при Искрен и ще се влее в неговия дракон. И мислех, че никой няма да разбере за това. Не очаквах да е така тържествено, не очаквах да има толкова безумно емоционални сцени с Кетрикен.... И наистина не очаквах, че и Шутът ще влезе при него. Но наистина се връзва, Пчеличка си го каза "Имам само един татко." и тя нямаше да приеме никой друг. А си мисля, че в планините ще има хубава съдба... Не се знае дали някога ще се върне към бялото си пророкуване - тя отхвърли това, каза, че вече си е изпълнила мисията... И финалната ѝ лъжа и после финалната страничка бяха невероятни. Рев, рев, рев.

Иииииии.... замислих се, че никога няма да ми стигне този свят, винаги ще искам да знам още. Първо ми се прииска да разберем какво ще стане с Бингтаун, след като живите кораби станат дракони. Как ще продължи икономиката им? Какво става със седемте херцогства, след като набезите на дракони зачестяват? Но се замислих, че и да получа отговор как са минали следващите 20 години, ще искам да знам какво е било през следващите 200 и после следващите 500... Никога няма да ми стигне, защото този свят е жив, истински, и ще се развива постоянно, няма този "застинал" край, който имат толкова много фентъзита...
И ми е толкова тъжно, че това е последната поредица. Но е и логично. Разбира се, има накъде да се развива света:
– трилогия за Пчеличка, да я видим в зряла възраст
– нова трилогия за Liveship Traders, след като светът им е вече променен завинаги, да видим какво става с Бингтаун в новите условия
- трилогия за новите Бели
- трилогия за Халкида, да видим там как тече управлението, някак тази част от света винаги оставаше леко скрита, има потенциал да се развие, като знаем кой я управлява, току виж и някои познайници като Селдън видим, или пък война между Халкида и Пиратските острови....

Много, много, много истории. Но най-вероятно това беше последната. И е добър и достоен край, но сърцето ми сега е опустошено.
You gotta keep on
keep on livin!

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18103
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Moridin » Thu Aug 23, 2018 10:25 am

:heart: :heart: :heart:
This is it. Ground zero.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4258
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Matrim » Thu Aug 23, 2018 4:34 pm

Поздравления! Аз така и не успях да стигна до финала, също както и с Малазана се отказах на последната права. Хвърлих едно око на спойлърите, но да питам все пак - в последната книга има ли доста срещи с героите от Liveship Traders, защото май само това може да ме изкуши да я пробвам.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2201
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Thu Aug 23, 2018 5:28 pm

Има ги доста, да! В някои отношения тази книга е като четвърти кораби. Тя е наистина финална за света и затова показва как са се развили животите на тези герои и каква е финалната съдба на някои от тях.
You gotta keep on
keep on livin!

User avatar
Killua
Forsaken
Posts: 3157
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Killua » Thu Sep 13, 2018 11:58 am

Страхотно ревю, Марто <3
Разчувствах се много. Не знам какво ще правим без повече Праотци...
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
aiva
Scholar
Posts: 110
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Да живее Робин Хоб

Post by aiva » Mon Jul 15, 2019 9:30 pm

Ще излиза юбилейно илюстровано издание на Assassin's Apprentice. Изглежда доста яко, ако не си обичах толкова моето си издание с меки корици, може би щях даже да се изкуша да си го взема :P

https://www.amazon.co.uk/Assassins-Appr ... 198481785X

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2201
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Dr. Horrible » Wed Jul 17, 2019 8:03 am

Наистина прекрасно изглежда... Аз си обичам моите издания, но най-вероятно и това ще си го купя. За Робин Хоб пари не щадя!
Last edited by Dr. Horrible on Wed Jul 17, 2019 11:49 am, edited 1 time in total.
You gotta keep on
keep on livin!

User avatar
Killua
Forsaken
Posts: 3157
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Да живее Робин Хоб

Post by Killua » Wed Jul 17, 2019 8:17 am

Така и така я нямам почти на хартия. Ще се взима!!!
shadow dance nikoga ne luje

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests