Поредица „Човешката библиотека“ се сдоби с 40-ата си книга – фантастичния роман „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева. „Една хромозома повече“ е победител в конкурса за позитивна литература „Изгревът на следващото“ през 2021 г.
Останалото... ще го кажа с личния, а не журналистическия си глас.
„Хромозомата“ грабна не само моето сърце и ум, но и цялото ни жури в „Изгревът на следващото“. Всичките шест души: Ели Павлова, Наско Славов, Геновева Димова, Вальо Иванов, Деси Сивилова, мен.
(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)
Тя е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Дава ни нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.
Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?
„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции.
Само си я поискайте:https://choveshkata.net/blog/?p=10415
А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...
П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да?
Да имате база за сравнение.)