Прочетох си и аз главите най-после и @Matrim беше прав, като каза
Matrim wrote: ↑Mon Sep 25, 2023 8:13 pm
много такива глави ни очакват
И в тези имаше много преговор (и нататък явно ще е така). Интересно защо точно в седма книга извднъж Джордан реши толкова обстойно да припомня какво е станало до момента и кой какъв се пада. Няма лошо, веднъж като свикнах с идеята вече по-нормално възприех новата порция рекап. Пък и при Егвийн сякаш станаха повече неща, отколкото при Ранд.
- Беше ми малко странно разположението на събитията във времето. Изненадах се, че са минали две седмици (20 дни) от пристигането на Лан, и едва тогава се случва освобождаването и бягството на Могедиен; срещата между Егвийн и Мъдрите е същата нощ и явно е след битката при Думайски кладенци, когато Мерана и сие вече са положили клетва и са под техен надзор - поне с такова впечатление останах от репликите им. От края на шеста книга всичко това си го представях да случва горе-долу в един и същ момент.
- Относно лицемерието на Егвийн, специално в случая с Никола, вярно че Егвийн й отказа на молбата за по-бързо напредване в учението, докато тя самата искаше същото от мъдрите, но сравнението свършва дотам - в крайна сметка Егвийн не реши да шантажира някого, за да получи каквото иска. Много са неприятни Никола и Арейна, и доста тъпи. Разочарова ме това, че Егвийн остави да им се размине не веднъж, а два пъти.
- Освен това, в категорията "не ме гледай какво правя, а слушай какво ти казвам" безапелационно първото място печели не Егвийн, а Чеза:
Chesa, seated on cushions to one side of the tent, spoke. "Too little light is bad for the eyes," she murmured almost to herself, holding up one of Egwene's silk stockings that she was darning. "You'll never catch me ruining my eyes over words in this little light."
За който не знае, darning не е просто зашиване на скъсано. Прокарва се нишка паралелно на основата и вътъка, все едно се тъче наново, за да се запълни дупката възможно най-гладко и незабележимо. В тънки копринени чорапи, в полумрак. Това ако е трябвало да бъде смешно, за мен не беше, имам PTSD от опита ми да закърпя една калъфка (и то беше от памук, а не коприна, която не само е тънка, но и хлъзгава). За сметка на това смешно ми беше като прочетох как всички подарявали на Егвийн хубави дрехи и се сетих как тя беше успяла да събере огромно количество дрехи от престоя си при мъдрите, които едвам опакова за връщане. Явно си знаят как най-добре да й се подмажат.
- И това ми беше забавно:
for most sisters, the longer they could go without truly doing anything, the better
- Поредната седайска глупост:
Active search was still not well thought of — custom was to wait for the girl to ask, best of all to wait for her to come to the Tower
FFS! Ако някой се е чудил защо имаше толкова много незаето място за новачки в Кулата...
-
"What I did — because I had no choice, because I didn't know better — is called forcing, Nicola, and it is dangerous." She had not heard that term until Siuan apologized for doing it to her; that was one time Siuan truly had seemed repentant.
Този цитат ме обърка, не можех да си спомня за какво говори Егвийн и кога Сюан се е извинявала за това.
Като потърсих в интернет, видях, че не съм сама

Ако не беше частта със Сюан, бих предположила, че Егвийн говори за времето си в робство при сеанчанците.
- Доста мрачен реализъм беше вкаран, като се започна от характеристиката на армията на лорд Брин:
The Aes Sedai did not want soldiers wandering among their tents, a lot of unwashed, illiterate ruffians with light fingers often as not
Някак си очаквах поне "нашите" да са по-възвишени, но не; и после сцената с реквизирането на поминъка на нещастното семейство; и всичко това на фона на пожарища и трупове на жени и деца, както и дървото с обесените. Някъде в началните книги имаше повече такива моменти, но постепенно бяха намалели, в шеста книга се споменаваха от време на време бежанци и това беше. Сега отново ни се напомня, че войната е наистина гадно нещо.
-
NYNAEVE, THIS IS EGWENE. UNDER NO CIRCUMSTANCES ARE YOU TO RETURN UNTIL YOU FIND THE BOWL, NOT UNTIL I CAN SETTLE A PROBLEM WITH AREINA AND NICOLA. THEY KNOW YOU WERE PRETENDING. I WILL EXPLAIN MORE WHEN I SEE YOU NEXT IN THE LITTLE TOWER. BE CAREFUL. MOGHEDIEN HAS ESCAPED.
Признавам, че ми стана леко смешно тук. Way to leave the best for last
-
Matrim wrote: ↑Fri Sep 29, 2023 10:02 pm
Такива блестящи резултати има стратегията лидери да са най-силните преливащи, че нямам думи.
То наистина е много безумно, но взех да се питам дали е възможно изобщо нещата да са другояче. Ако се съди по това, което се случва със Сюан от края на предишната книга и сега в тези глави, тя изпитва силен подтик да се подчинява на всяка по-силна от нея седайка. Не си го обяснявам само с някакъв комплекс и почит към традицията, точно Сюан има достатъчно силна воля и достатъчно чепат характер, за да го преодолее, ако е това. От друга страна, Мъдрите са примерът, че теорията ми не струва

Обаче и аз наравно с Егвийн се чудя какво й става на Сюан.
Откъде се пръкнаха толкова мераклии да се бият с Кулата
Нали тук имаше някакви разсъждения, че човек във времена на размирици не може да си позволи да остане настрани и ако има късмет, само ще остане без средства за съществуване, ако няма - ще умре по много неприятен начин. Присъединяването към армията дава някаква прехрана и сигурност (колкото и да е абсурдна идеята).
Седайките продължават да реват, че хората на Мат са Заклети в дракона
Това мен ме потресе. Както и фактът, че Миреле смята, че е в позиция да чете конско на генерала на армията, без която тя и останалите й колежки нямат никакъв шанс не само за успех, но и за оцеляване

Но пък е ясно защо Брин няма против да работи с 18-годишна хлапачка, ако алтернативата е това.
- Ситуацията с Лан беше много извратена дори и в преразказ. Чудя се беше ли нужно да има и секс между него и Миреле в картинката, че и с хапане по врата. Честно казано абсолютно не го помнех това и останах в лек шок

Решението на Егвийн да не извести предварително Нинив беше поредната й ужасна постъпка на "приятелка". Оправданието за това, че Нинив щяла да се разсейва от мисията, е безумно, и освен това нищо не пречеше на Егвийн да планира да й каже 2-3 дни по-късно, тъкмо Лан щеше да е изминал разстоянието, което се взима за двойно по-дълго време. Обаче нали трябва да има още по-ефектна сцена, когато най-накрая се срещнат!
-
изнудването и пощадяването на престъпници в замяна на клетва за вярност не е нещо, което съм склонен да одобрявам
Аз не го възприех така. Не ми се иска да затъваме в спор за морал, само казвам. За мен не е толкова черно-бяло спасяването на Лан от смърт чрез прехвърлянето на връзката му без да го питат, в сравнение с изнасилването, на което се оприличава. В крайна сметка желанието на Лан да умре по най-бързия начин е страничен ефект от това, че е стражник, а не естествено негово желание. Всъщост като се замисля, не съм права, той още при срещата си с Моарейн искаше да умре по най-бързия начин заради Малкиер. Ами какво да кажа, такъв му бил късметът, не му дават да умре тия жени и това си е.
- Финалната сцена от тези глави беше много зловеща, брр, постепенното й разгръщане много ме впечатли. Беше ясно, че нещо не е наред с това постоянно главоболие, но не предполагах, че Егвийн е допуснала Халима толкова близо.