Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
Post Reply
User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Mat Kauton » Fri May 14, 2021 9:20 am

Здравейте, скъпи колеги
Струва ми се, че в този форум я нямата живата връзка. Вече пуснах 9 мнения, а почти няма комуникация. Дори над последното което е отзив за Наоми Новик никой не е коментирал. Дори и никой да не е чел авторката, ми се ще да коментирате стила ми, какво ви е допаднало и какво - не- няма да се обидя. Всеки има право на свое мнение. Не разчитайте само на списанието, коментирайте неща които вас са впечатлили или които сте прочели
Именно с тази цел пускам тази тема. Лично аз чета фентъзита и фантастика години наред, ако започна да пускам по една тема всеки ден няма да ми стигне форума. Затова пускам тази тема и предлагам всеки да добавя в нея кратки мнения за книга или дори по-пълни ревюта.

Започвам с Дейвид Брин - Килн Хора
Spoiler: show
7764.max.jpg
7764.max.jpg (546.93 KiB) Viewed 745 times
Дейвид Брин е автор, който аз "открих" за себе си в последните 4-5 месеца. Казвам открих в кавички, защото човекът е достатъчно популярен, макар да не се радва на известността на автори като Сандърсън, Азимов, Зелазни и пр. Достатъчно е да кажем, че той авторът на "Пощальонът" и че е написал приятни фантастики "Практически ефект". Но това е без значение. Търсеха си аз във Замунда някаква фантастика и Гледам - Килн Хора. Книгата има награда Хюго и Небюла? ) и аз се впечатлих. Е, да ви кажа, заслужавало си е наградата, отдавна не съм чел такава интересна и нестандартна фантастика.
Първо - за заглавието - Килн Хора значи глинени хора.
Както ви подсеща то, действието се развива в нещо като киберпънк където всеки разполага с глинени големи - и те могат да са максимуми три на брой. Според състоянието на човека те могат да са сиви, зелени или с нормален цвят. Сивите се разпадат след минути, зелените траят няколко часа, а другите двойници изкарват до 24 часа. В редки случаи някои могат да си позволят и по повече големи, но това е удоволствие за много богати хора, освен това контролът над тях става труден. Светът в който се развива действието е доста философски - Дейвид Брин поставя въпроси какво би се случило, ако някой прати голема си да извърши изневяра, и после спомена се изтрие - това изневяра ли е или не? И къде отива усещането? И доколко може да се извършва интелектуално пиратство? Неусетно той задава филосовски въпроси, които обаче по приятен начин са вплетени в сюжета.
сега -малко за героя Нашият приятел Дейвид (главният герой) е частен детектив (как иначе) с три голема - единият от тях е зелен. Той се занимава най-вече с интелектуален и корпоративен шпионаж...и ето го делото на живота му. Обаче има проблем - две корпорации в конфликт на интереси искат да наемат двата му голема. Затова Дейвид изключва контрола на съзнанието си върху тях. Впоследствие разбира, че нещата май не са каквито трябва и пуска зеленият голем в "автономен" режим за няколко часа. И точно в този момент къщата в която е оригинала е нацелена с гранатомет....
Няма да разказвам историята до края, но тя е пълна с обрати до самия финал. Всеки път, когато си помислите - "зная финала", се оказва, че не го знаете. Това е история, която приковава вниманието, но която не може да се чете, като се прескача по диагонала. В нея от Дейвид едно се прехвърляме към Дейвид 2, посел към Дейвид 3, и после пак към Дейвид 2 затова трябва внимателно да следите действието.
В тази фантастика има много от всички поджанрове, въпреки че основата е киберпънка.
Надявам се да ви заинтригувам, но още повече се надявам да прочета и други мнения след моя пост - ако не за книгата или автора, то за други автори.

User avatar
Martix
Aes Sedai
Posts: 1618
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Martix » Fri May 14, 2021 5:49 pm

Достатъчно е да кажем, че той авторът на "Пощальонът" и че е написал приятни фантастики
Извинявай, но този цитат ме разсмя стабилно. Пощальонът е сигурно най-слабата му книга, която съм чел, а съм му чел повечето неща, които са издавани на български (Ъплифта, кхъм, Existence кхкхъм).

Килн Хора съм чел преди много години и честно казано не си спомням нищо от нея. Гледам че съм й писал слаба оценка в goodreads, ама може и да не е валидно вече, все пак голяма част от ИСФ фантастиките съм чел още докато ходех на училище и сигурно сега ще ми харесат по иначе ако някога ги препрочета (от толкова години се каня да прочета Сайтин в оригинал, ама пусто време, все не остава).
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Mat Kauton » Fri May 14, 2021 6:06 pm

Колкото хора - толкова и мнения. Пощальонът е филмиран, и то доколкото знам с голям актьор като Кевин Костнър, т.е. радва се на популярност. Чел съм го не бил го нарекъл "слаба книга", макар да не е нивото на други книги на същия автор. Да кажем, че има добър замисъл, но лошо изпълние. В книгата ясно проличава как един човек може да създаде такава лъжа за себе си, че да увлече сума ти хора.
Лично за мен Дейвид Брин има и добри попадения, и не дотам добри попадения, като всеки автор. Сред книгите, които ме подразниха ме Битие, но пък познавам хора, на коит то хареса - точно защото има много гледни точки, което мен ме дразни.
Въздържам се да давам персонални оценки "страхотен" или "слаб" защото те са крайно субективни понятия, казвам какви са силните и слаби черти на една книга според мен, а всеки си преценява дали това което за мен е слабост за друга не е сила. Аз например не обичам главният герой веднага да остава сирак, но някои хора обичат.
Все пак се радвам, че мнението ми е имало ефект и някой се е изказал, дори за да критикува. Ще се радвам да сте по-смели да предлагате книги, които самите вие сте прочели, да казвате харесват ли ви или не, и защо не ви харесват или ви харесват.

оценките са нещо което подлежи на промяна, аз в деството си много харесвах Позитронни роботи на Азимов, но като ги хванах наскоро установих, че рядко съм чел по-слаба поредица

П.С. хахаха, ето че влязо в спор със самия себе си, и казах "слаба" за поредица, :D за което се извинявам. Предварително уточнявам, че всички оценки са мое лично мнение. Въпреки това държа да отбележа, че оценки за книга или поредица може да се променят с времето, човек се променя.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19013
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Moridin » Fri May 14, 2021 8:23 pm

Единственото което бегло познавам от Брин е поредицата за Ъплифта, някой ден след пенсия определено ще ги чета
This is it. Ground zero.

User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Mat Kauton » Sat May 15, 2021 1:49 am

продължавам с ревютата поредица Дръзки, Брандъ Сандърсън първа книга - Към Небето/Skyward

Внимание - следват спойлери! Четенето на своя отговорност!



Четирилогията Дръзки по мое лично мнение е една от най-добрите поредици на Сандърсън. Не искам да набивам мнение, но във фентъзи и фантастика -bg mamma
в нашия годишен конкурс Фентъзи и фантастика 2020** от 86 гласа резултатът бе
1.Брандън Сандърсън - Към звездите/Дръзки 2 Starsigt - 17 гласа -споделено първо място (като до последния момент водеше)
1.Институтът Стивън Кинг - 17 гласа
3.Стъкленият трон - 13 гласа

а предната година (конкурс 2019) от 63 гласа 12 отидоха за Дръзки 1 и я поставиха на трето място.
доколкото знам
Universal Television purchased the rights to the series in 2020.* Horne, Adam (December 18, 2020). "State of the Sanderson 2020". Brandon Sanderson. Retrieved January 2, 2021.

така че явно по четирилогията ще се прави сериал

Както и да е преминавам по същество
Действието се развива на чужда планета където бившите земляни - сега заселници от Метален Рой - се крият в пещери и водят въздушна война с пришълците - кремляните.
Spoiler: show
Бащата на Спенса - Стрелеца е най-добрият пилот в базата...до часа в който дезертира и го убиват, а на нея се лепва грозното петно на дъщеря на дезертьор. Проблемът е, че Спенса иска да стане летец.
.
Така започва увода, и всички си казвате - аха - то всичко е ясно Не, уви не е ясно .В книгата се разгръщат един куп въпроси и невероятно много обрати.Към Небето е фантастика, която има много общо със Сагата за Ендър (Всеки който я е чел забелязва приликите с Ендър) , а лично според мен - и с Топ Гън, в нея има и елементи на криминален роман.
Например относно бащата на Спенса
Spoiler: show
се оказва че истината съвсем не е такава каквато я представят властите. 2.,47 минути между последните му думи в ефир и смъртта му са засекретени. И когато стане ясно защо са засекретени ще разберете защо адмирал Джуди Железен Юмрук не иска Спенса да стане пилот, или дори авиодиспечер и прави мисията й невъзможна
Чух разни глупости, че книгата представлявала военизирано общество и била фашистка!!! :shock: . Пълни дивотии. Няма как да не е военизирана, след като на Метален Рой се води перманентна война всеки божи ден. По-скоро това, което е интересно за мен, е че Сандърсън надгражда характерите като никога. Да, книгата е за тийнеджъри, но за разлика от разни книги като на Вероника Рот, Александра Бракен, Сара Маас, Касандра Клеър и пр. да не изброявам тук няма любовна нишка с Чаровен принц. Да, има много далечна свалка, но тя изобщо не се усеща като мотив, не е водеща, а във втората книга въобще изчезва. Хуморът е също на ниво. Има поне пет сцени в които участва приятелят на Спенса, кандидат - инженера с прякора Дърдорко и съм се смял с глас. Не че е нещо невероятно, но е от онзи лек хумор, където героите си пускат забавни лафчета докато разговарят.
Самата Спенса надгражда характера си. На първо време тя може да ви се стори мрънкаща и опърничава, въпреки че си има своите причини. В хода на действието виждате, че умее да не налага като лидер и всички започват да я уважават - дори капитана на ескадрата Досадник.
И все пак Спенса крие една голяма тайна от всички...дори като се замисля са две тайни...не няма да ги издавам, защото ако ги кажа, то цялата интрига се губи. :spite: нека да прочетете книгата. А това са супер тайни!
От друга страна интересно бе за мен как Сандърсън представя несъвършеното общество - във време на война връзкарите скатават синовете и дъщерите си и не дават частните самолети, а печен пилот като Спенса не може да лети защото.... :spite:
Също така ми е интересно, че макар в първата част да е предадена гледната точка на Спенса,
Spoiler: show
колко е онеправдана, че й пречат да лети и я набеждават за дъщеря на дезертьор, постепенно виждаме и гледната точка на адмирал Железен Юмрук (антигероинята). Макар че няма да обикнем Джуди Железен Юмрук, тя има своите основания и действията й постепенно стават разбираеми за нас
.
Книгата е много човешка - тя нея е лишена и от болка и смърт. Както казах в много отношения тя ми напомни Топ Гън
Финалът разбира се е хепиенд, но остава отворен с невероятно много въпроси, които ще намерят разрешение във втора част.
Апрото отдавам дължимото на илюстратора, който е рисувал корабите.

**конкурсът е за книги в жанра прочетени през изминалата година - до три номинации и до 5 гласа за книга, като може да се променя глас еднократно.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4924
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Matrim » Sun May 16, 2021 1:33 am

Значи Сандерсън и в бгмама е на върха ... няма отърване от тоя човек. :P
Първо - за заглавието - Килн Хора значи глинени хора.
Заглавието е доста озадачаващо, доколкото в самата книга въпросните хора са си глинени и думата килн не се споменава нито веднъж. Бардска им работа.
Иначе книгата съм я чел отдавна, почна добре, но втората половина имаше остра нужда от редакторска намеса, това помня от нея.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Mat Kauton
Commoner
Posts: 27
Joined: Thu Apr 08, 2021 11:46 pm
Location: Sofia
Contact:

Re: Място за ревюта, отзиви, мнения за книги

Post by Mat Kauton » Mon May 17, 2021 10:06 pm

@ Matrim Радвам се, че срещам хора, които са чели това, за което пиша, дори и понякога мнението им да се различава от моето. Винаги е добре да се сещат различни гледни точки. За думата "Килн хора" и аз съм се чудил защо не са я превели като Глинени хора, или направо като Големи, но пък това Килн ми привлече вниманието. Признавам - ефектно е.


Когато пиша за нестандартни автори, няма как да подмина Патрик Нес. "Живият Хаос" е една наистина интригуващо трилогия и аз се радвам, че успях да се добера до третата част, макар с цената на кански Мъки. Само преди 2-3 години тя бе изчезнала от почти всички книжарници в София и се наложи да я издирвам чак в Хеликон, където бяха останали единични бройки. Сега чувам, че правят филм по трилогията, всъщност той даже бил направен и пуснаха римейк, така че ще се радвам да го гледам.
На въпроса. Патрик Нес е автор който казва/пише за адски много неща в една книга
Spoiler: show
– полов сблъсък, зависимост от социални мрежи, трудният въпрос какво е по-добре – една диктатура, която предлага определен ред или опита тя да бъде свалена чрез тероризъм
.... В трилогията му(Не пускай ножа, Въпросът и възражението, Чудовищата на войната) ще се сблъскаме с ред въпроси, засягащи социално-битовото ежедневие.
Spoiler: show
1709015.jpg
1709015.jpg (29.49 KiB) Viewed 508 times
За какво всъщност става дума? В Прентистаун в която се развива действието главен герой е тинейджъра Тод Хюит. В неговото общество съществуват само мъже.Всички те са телепатично свързани чрез Шума. Това което чува един го чуват и другите. Но Един ден Тод Хюит, който обикаля с кучето си* открива дупка в Шума и се натъква два поразителни факта. Той открива съществуването на ЖЕНА :!: (по-точно тийнеджърка) – Виола и още по-поразително е, че тя не чува Шума....
Дотук спирам с уводната част и спирам да спойля. Оттук натам всеки следващ ред е невероятно приключение, всеки следващ миг е обрат до финала на сагата ще останете без дъх от приключенията на Тод и Виола. Те са едновременно лирични, романтични, драматични, епични и...много лични... :lol:
Всъщност ако трябва да съм честен трилогията не е трилогия, а пенталогия. Това обаче е един от малкото случаи, в които съм радостен, че Артлайн спира книгите до трета книга. Така въпреки отворения финал на трета книга, те придобиват сравнително завършен вид, а от това което съм чувал следващите книги само раздуват локуми и могат спокойно да не се четат на английски.
Ако обичате по-нестандартни дистопии/ утопии от сърце бих ви препоръчал Живият хаос на Патрик Нес

* между другото ужасно се хилих на Говорещото куче - мисля, че Арчи се казваше.
[/i]
Spoiler: show
c30e16f16c916a792604a1fbb87e22fd.jpg
c30e16f16c916a792604a1fbb87e22fd.jpg (64.56 KiB) Viewed 513 times
Йалу казат д-Замон патра Десея аса дарши.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests