ShadowDance

The Hate You Give
Средняшки и схематичен, въпреки експлозивния subject matter (#blacklivesmatter и полицейския расизъм в САЩ). Играта на всички беше ок и из филма има пръснати няколко автентични човешки момента, но опитът на сценария да балансира между реалистично представяне на институционализирания расизъм и нуждата все пак да създаде гледаем от млади хора coming of age филм с нещо като happy ending се проваля и филмът просто свършва в нищото, без да е успял да ни убеди, че героите му наистина са пораснали. Все пак е полезен филм за хора, които не разбират за какво е целия този шум и защо всички американски медии се занимават да нищят расизма ежедневно.
7/10

Bad Times At El Royale
Drew Goddard отново е тук да subvert-не очакванията ни и да ни шокира с подвеждащ трейлър. El Royale е meticulously замислен и изпълнен филм без почти никакви обективни минуси. Актьорската игра е достойна за оскар и във филма има не една и две сцени, които ще останат с вас дълго след края на финалните надписи (с notable изключение - подходът на Крис Хемсуърт към героят му не ми хареса изобщо, въпреки коремните плочки на мечтите). Проблемите на филма са ми много трудни за pinpoint-ване до степен да не мога да кажа какво не ми хареса, но да съм сигурен, че е имало нещо голямо, защото филмът ми беше откровено скучен (не колкото hateful 8 though, онзи филм беше тегав за гледане). Като цяло ще го броя за успешен филм и пожелавам все такива оригинални проекти на Drew в бъдеще, но нещо не сработи за мен, въпреки перфектно нацелената атмосфера character development-а и играта на годината.
7/10

Не съм съгласен за първия. Да, не е някакво откровение, но предвид таргет аудиторията си и това, че както сам казваш - демонстрира нагледно “за кво мрънкат тия” - според мен си компенсира недостатъците. Аз го гледах в самолет и пак ми допадна много.

Roland wrote: ↑

Sat Sep 07, 2019 5:02 am

It, Chapter 2

Много добър, с някои уговорки като първата сцена, която ме тригърна на доста лично ниво и не играе същата роля като в книгата, което в прави гнусна и самоцелна...

Абсолютно съгласен за първата сцена - нелепо направена и едно от най-лошите начала на филм като цяло.

Обаче за "много добър", крайно несъгласен. Почти три часа разпокъсани, повърхностни сцени. Баси мъката е тоя филм. Джъмп скеровете са дори по-зле от некомпетентно ниво на предходния филм и за капак на всичко са с 40 мин. повече. Хуморът е толкова криндж, че не ми е ясно как изобщо се е намърдал в този филм - особено в една сцена, която си личи, че е кастрена в пост продукцията, явно защото е била още по-абсурдна, от нищото се бутат няколко секунди хуморен дисонанс, които правят самата сцена бутафорно плачевна; трябваше да е орязана цялата, защото сегмента, който са оставили е трагичен.

Spoiler: show

говоря за сцената с повръщането в устата на Еди;

други тъпизми на прима виста:

- първоначално ми хареса камеото на Кинг, но веднага като се замислих за него ме извади от филма; изобщо не трябваше да го има;

- друго, което ме извади от филма бе камеото на Питър Богданович; втф и безсмислеността;

- дори и в тази екранизация не се осмелиха на вкарат търтъла; сувенир/играчка камеото не е същото;

- препратките към Сиянието, Кери, та ако щеш и Дъ Дисент дори, бяха смешни и ненужни;

Освен няколко по-добре направени сцени в края (вкарвайки малко въображение), филмът е дълъг, разпилян и адски незадоволителен. Безумна употреба на хумор и адски неадекватни режисьорски решения. Сега, като се замисля, ако премахна джъмп скеровете на предходния филм от съзнанието си, се оказва, че е доста читав. Този чаптър е далеч, далеч от това.

The Dirt ми хареса ти да видиш. За пръв път от доста време цици и голотии да не ме дразнят, щото-в тоя контекст тва се очаква.

Искам да кажа, че истинските герои в тоя филм са гримьорите на Машин Гън Кели. Тва да покриваш татуси и-да рисуваш нови отгоре си е за уважение.

The Impossible се оказа доста качествен филм. Семейство се опитва да се намери след голямото цунами от 2004-та. Наоми Уотс получи доста хвалби и номинация за оскар, но е редно да се каже колко добри са Том Холанд и Макгрегър, въобще целият каст е наясно какво прави, включително и малките деца, и са на ниво. Особено Том - реално изнася филма. Щото възрастните историите им са разцепени и за по половин филм липсват. Ся като гледам наордът по ревютата крещи, че филмът е доста бял. Все пак следваме семейство от бели в Азия, където сума народ си загуби житова. И явно името на филма не им прави впечатление на критикуващите, където идеята е колко е невероятно това, че

Spoiler: show

оцеляват всичките от това семейство, при положение, че от първа ръка виждаме какъв ужас е.

Но как да е. Клането тука буквално причинява физически дискомфорт. Сцените с цунамито са влечатляващи и ужасни. Доста изпипана работа.

Бат' Рамбо - започна малко бавно, мина време докато изгради основата на сюжета, но в последната част изригна и изрина де що имаше мексикански трафиканти Този път смениха обстановката и пратиха Рамболиньо в градската джунгла, където стоеше малко не на място, но бързо се адаптира към новите условия. Остарял, но не забравил своите методи на изтръгване на болка от противника и това си пролича в няколко сцени, като края беше кулминацията на брутализма. Хареса ми как от ортопед, Рамбо се преквалифицира в сърдечно-съдов хирург Може би ми се искаше да има повече екшън, но се сетих, че бяха пресолили манджата по този параграф в третия филм и желанието ми мина доста бързо, аз бих го сравнил с Логан като усещане, но ми хареса като цяло.

AD Astra - странен филм, малко почна в нищото и свърши в нищото (като българска драма от края на 80-те), дойде ми като почти моноспектакъл на Брад Пит, визуално имаше чудесни сцени и по-скоро го приемам като някакво екзистенциално пътуване в преоткриване на себе си и притча за живота и неговите неведоми пътища за постигане на просветление. Можеха да направят малко по-динамичен сетинг, но явно са търсили точно този ефект, на бавното темпо с близки кадри и глас зад кадър. Допадна ми, по някакъв странен начин, но не е за всеки, не чакайте нов Interstellar, Oblivion, The Edge of tomorrow, може би се доближава до Gravity, но остава малко встрани от самия жанр, понеже sci-fi основата е само като фон на цялата история, въпреки, че задава пак въпросите за това дали сме сами във вселената и прочие дъвкани и предъвкани тези и антитези за съществуването на човечеството и накъде сме се запътили.

Spiderman: Far from Home - добре ми дойде като епилог на 10-те години на Марвъл веселената, имаше си романтиката, екшъна, ефектите, хареса ми взаимодействието между Том Холанд и Зендая, Ник Фюри си е същия, Джейк Джиленхол си направи ролята, но май това не му е силната страна. На едно ниво ми е с предния филм, жалко само че няма да видим нов филм да завърши трилогията след като Дисни и Сони се разпърдяха и си взеха куклите и парцалките. Така се обезсмислиха и сцените след надписите като че ли, но да видим какво ще стане след време и как точно ще завършат трилогията (или ще направят нова).

Гледах "Хобс и Шоу" преди малко:
https://www.imdb.com/title/tt6806448/
Добре, че не си дадох парите за кино
Филмът е тотална глупост, при това по възможно най-неправилния начин, който може да съществува. На Дейвид Лийч не трябва да му се дават толкова високи бюджети просто. "Джон Уик", "Атомна блондинка", "Дедпул 2" - все чудесни неща, а това... Откъм екшън манджата е тотално пресолена - толкова много анимация, толкова много зрелище, че просто в един момент сетивата се притъпяват и иначе чудесни изпълнения спират да носят удоволствие - на човек му се иска цялото гърмене и трещене да спре за малко. А и в по-маломерните филми на същия режисьор каскадьорщината радва повече. Тук ефектите пречат, пречи и PG-13 рейтингът, заради който всичко е толкова чисто и спретнато, че просто цялата тежест се губи. Най-много обаче пречи сценарият, който е просто непростимо тъп и скучен. Постоянната препирня между двамата главни герои звучи все едно е писана от тринайсетгодишно фенче на деветдесетарски екшъни. Не знам как е възможно никой от работещите по този филм - режисьори, продуценти и самите актьори - да не забележи, че това е пълна тъпотия. Да не говорим за тежките и мазни инфодъмпове, които ще скоминясат дори новия "Хелбой". А и в един момент, както досега само се бяха обиждали, двамата дебили решиха, че са братя. Ха!
Егати.
Горе-долу знаех на какво ще се нахендря, между другото - исках тъп, но зрелищен екшън, а и това сигурно щях да го харесам повече преди двайсетина години - когато аз бях тринайсетгодишно фенче на деветдесетарски екшъни, тоест. Само дето "забавните" диалози не забавляваха, Стейтъм и Скалата се скъсаха да позьорстват, а екшънът беше прекалено много и прекалено фалшив на моменти.
Вземете гледайте "Смъртоносно оръжие", да видите как се прави екшън за двама образи, които в началото не искат да работят заедно, но обстоятелствата ги превръщат в братя.
Егати.

TheGrimReaper wrote: ↑

Fri Sep 27, 2019 11:15 am

На едно ниво ми е с предния филм, жалко само че няма да видим нов филм да завърши трилогията след като Дисни и Сони се разпърдяха и си взеха куклите и парцалките. Така се обезсмислиха и сцените след надписите като че ли, но да видим какво ще стане след време и как точно ще завършат трилогията (или ще направят нова).

Вчера гръмна новината, че са се разбрали всъщност

A Simple Favor - много сладко филме, където ти се иска да удариш блейк лайвли в лицето... постоянно. От по-лековатите мистерии, където има доволно мрачни моменти, но не са център на вниманието. Ана Кендрик си го носи филма като пич, а поддържащият каст, предимно мъже, са все некви стъдове, но всички играят на ниво. Забавен е, бърз, и отново - блейк е ебаси пачата, демек показва момата и тя диапазон. От режисьора на женския ловци на духове от всички хора
Явно младежът се чувства добре да режисира главни жени, този път сценаристката му е добра обаче.

Принцесата булка - жената не го беше гледала. И беше редно да го почетем, след втрисащата новина, че искат да му правят римейк. Остава си перфектен филм.

Downton Abbey филмът достави ТОЛКОВА МНОГО от всичко, което исках!

Ad Astra е кат правен за мене. Бтв, за т.нар. бавен филм, в тва нещо имаше повече екшън отколко всичкото качествено космическо досега взето заедно. Гравитация е леш, ама визуално е хубава, интерстелър, първия човек и sunshine са основните претенденти, там си слагам и Фонтанът, щото е разкошен филм. Ад астра е по-бомбастичен от всичкото това (добре де съншйан определено е НАЙ от тия като опрем до директен екшън). Музиката е страшна, визуалната част навсякъде я хвалят и то заслужено. Рядко красива работа. Звукът е изкъртващ. И брат пит с второ оскарово представяне тая година. Тук дори хората без реплики са изиграни от сериозни имена.

Единствено финалът

Spoiler: show

с тия статични станции, особено след като тая на томи лий от ебем ти колко години е в орбитата на нептун и би трябвало да се носи в космоса с неква скорост малко над тая на застрелян охлюв или сгъстеното място в пръстените на нептун (между камъчетата би трябвало да е бая по-широко, да не говорим колко бързо ги премина брат пит по диагонала, и как нашите пръцкаха от едното до другото корабче... бе не бива, докато корабчетата сякаш не се местеха - за справка скачването в интерстелър беше много по-добре, с бясната скорост и всичкото. Тая планета се вихри с некви си двайсетина хиляди километра в час. Това за малко да ми счупи филма.

Но като цяло е студен филм с цел, но и надежда, което не очаквах, ама нямаше как да свърши с изгърбен нихилизъм и незачитане на човешки живот, еле па в тая ситуация. Бравос на James Gray, успял е да режисира космическо великолепие.

трубадур wrote: ↑

Sat Oct 05, 2019 8:51 pm

Ad Astra е кат правен за мене. Бтв, за т.нар. бавен филм, в тва нещо имаше повече екшън отколко всичкото качествено космическо досега взето заедно. Гравитация е леш, ама визуално е хубава, интерстелър, първия човек и sunshine са основните претенденти, там си слагам и Фонтанът, щото е разкошен филм. Ад астра е по-бомбастичен от всичкото това (добре де съншйан определено е НАЙ от тия като опрем до директен екшън). Музиката е страшна, визуалната част навсякъде я хвалят и то заслужено. Рядко красива работа. Звукът е изкъртващ. И брат пит с второ оскарово представяне тая година. Тук дори хората без реплики са изиграни от сериозни имена.

Единствено финалът

Spoiler: show

с тия статични станции, особено след като тая на томи лий от ебем ти колко години е в орбитата на нептун и би трябвало да се носи в космоса с неква скорост малко над тая на застрелян охлюв или сгъстеното място в пръстените на нептун (между камъчетата би трябвало да е бая по-широко, да не говорим колко бързо ги премина брат пит по диагонала, и как нашите пръцкаха от едното до другото корабче... бе не бива, докато корабчетата сякаш не се местеха - за справка скачването в интерстелър беше много по-добре, с бясната скорост и всичкото. Тая планета се вихри с некви си двайсетина хиляди километра в час. Това за малко да ми счупи филма.

Но като цяло е студен филм с цел, но и надежда, което не очаквах, ама нямаше как да свърши с изгърбен нихилизъм и незачитане на човешки живот, еле па в тая ситуация. Бравос на James Gray, успял е да режисира космическо великолепие.

И на мен доста ми хареса. Очаквах скучен и бавен филм някак, а беше толкова напрегнат и динамичен, че не исках да изпусна нещо, като отида до тоалетната. То не беше лунен кар чейс, после корабът на маймуните, Марс и мега яките сцени в станцията и накрая Нептун. Смисъл нито един от изброените филми, с които го сравняват, не помня да го има това (Марс си е само на Марс, Гравити е само из Космоса и станциите, не помня само Интерстелар как беше точно освен ледената планета на Мат Деймън дали имаше други разнообразия, май не от тоя тип).
И много ми хареса играта на Пит, цялостната визия и цветовете особено, и да - музиката наистина спомагаше много за постоянното напрежение.
От наука и астрономия и т.н. нищо не разбирам, така че нямам представа къде точно се дъни там, явно има проблемни места, но просто мен не ме вадят от филма.

San Andreas - понеже жената си пада по филми с природни бедствия ѝ подарих този филм от последното пазарене и си викам:Дай да го погледна - като цяло стандартен филм от жанра, макар, че на мен повече ми заприлича на семейна драмичка, отколкото някакъв мащабен филм с разрушения. Разломът Сан Андреас си е сериозна работа и ако нещо се прецака по тоя път на тектоничните плочи, ще ебе мамата на цялото източно крайбрежие, но да се надяваме, че този момент няма да се случи. Иначе Скалата си е Скалата, спасява разни хора, брака си, семейството си, бе изобщо голямо спасяване падна. Иначе нянките на Дадарио бяха един път

Aladdin (1992) - една от любимите ми анимации на Дисни от периода, когато се рисуваше все още на ръка, пъстра история за уличния крадец и неговите мечти, песните са чук, Робин Уилямс е феноменален в озвучването на джина, топ забавление си е все още за мен. Направих го като подготовка за
Aladdin (2019) - игралната версия се различава малко от анимацията (която пък се различава от оригиналната приказка на Шехерезада), но пък тази разлика направи филма за мен по-интересен и дори новите песно-попълнения не ми причиниха главоболие, а като че ли надградиха самото представяне на героите и филма. Доста по-пъстър свят, с прилични танци (ако и да биеха малко на индийски по едно време), актрисата в ролята на Жасмина беше супер пиче (скоро ще я видим в новия Ангелите на Чарли), Уил Смит като джина не беше зле, макар и на места да изглеждаше трагично откъм CGI конверсия, при синята си форма (като излязъл от Смърфовете беше), песните пак са добре съчетани с вокалните способности на актьорите, не съжалявам, че го гледах и даже очаквах да се разочаровам, но в крайна сметка ми допадна.

El Camino: A Breaking Bad Movie - е 2 часа епизод на брейкинг бед, режисиран и писан от винс гилиган и е кажи-речи сред наистина добрите неща тая година. Завършва историята на джеси по типичния за сериала бавен и методичен начин. Покажи, вместо да кажеш, великолепно заснет. Малко повечето актьори бая са се оляли с баничките и при някои килцата са доста
Но останалото е стабилно както може да се очаква - актьорите до един са на ниво, диалогът е лудница, без да е флаши и да се прави на интересен. Пипано е с много финес.

Бях забравил за филма. Отивам да го гледам.