Гледано напоследък, Част VI: 2049

[penzata]

Яд ме хваща, когато се сетя за спайдърмените на Гарфийлд, защото е най-разкошният (Ъмейзинг) Спайдър-мен и бе така нелепо пропилян.

[трубадур]

Иначе, ако не друго, първият филм има дзверски саундтрак, сравним единствено с този на първата матрица, така че си е повече от леджит.

Не само саундтрак, ми самата музика е бетон. Снощи го гледах по нощите и не е за вярване колко е стабилен тоз филм. Целият каст е къде-къде по-ангажиран, бях забравил докато беше гладна за успех колко е яка мишел родригез в такъв тип роля, а йовович наистина влиза в клишето "родена за тази роля". Режисурата е смайващо кадърна взимайки предвид повечето филми на чиляка, а монтажът и движението на камерата супер вдъхновени. Единствено сиджи-то е калпаво, ама поне е малко и далеч не толкова фрапиращо от това на новия филм, където бяха мазали с черна боя, за да скрият възможно най-много от поразията. Кофти е в какво дееволюира поредицата и въобще, че стана поредица, а не си стиснаха ръцете след тоя филм и да забравят да правят каквато и да било гейм адаптация андерсенови след това, ама те...

Отделно гледахме

Showgirls, че той и робокоп са реално хамериканските неща на верховен, които или не помня, или наистина не съм гледал. Ми... как за толкова личащо му скъп филм не са успели да направят интересна хореография на танците и въобще сцените с танцуване са толкова потресаваща щета, че поне комедията е на шест. И не, не е като звездните рейнджъри, където пародията е очевадна, това личи да се взима насериозно и просто толкова са си могли. Диалогът също е мега култов с фрази като

Man, everybody got AIDS and shit!

Come back when you've fucked some of this baby fat off. See ya.

I have a problem with pussy. I always have, and I'm always gonna.

- казано по сериозен начин, който трябва да ни накара да съчувстваме на пичагата, въобще неговите реплики са до една златни (по нежелан от никого в екипа начин) и разбира се

Bitch, I'm tellin' you the truth!

Филмът е абсолютна каша, доста скучен с протяжни сцени, в които нищо не става и финалът накрая е десетина минути, а то там цял филм има сам по себе си.

Но кършенето на елизабет бъркли, къде на пилона, къде по време на секс сцени, къде по време на танци и произволен статист, дето вика, че тва маце може да танцува ни попиля от смях.

Не смятам, че е чак катастофата, за която се спряга, има твърде голяма техническа компетенция пред и зад кадър, че да се хвърля до вълнуващи филми като Battlefield Earth. Определено е от категорията на по-високи провали, където бюджет, амбиция и пълно разминаване на очакваният се сблъскват. Плюс, че няма начин да не са ползвали промишлени количества кокаин, докато го правят това нещо.

[Roland]

Яд ме хваща, когато се сетя за спайдърмените на Гарфийлд, защото е най-разкошният (Ъмейзинг) Спайдър-мен и бе така нелепо пропилян.

Съгласен. Но честно казано мисля, че и тримата актьори всъщност са супер добри в тази роля. Андрю го играеше твърде... ъъ... привилегирован. Беше малко твърде нахакан и това допълнително му изигра кофти шега в бокс офиса.

[Litz]

На мен ли ми се стори или Тобито в новия Спайди беше доста dilfy и fuckable? В оригиналните си филми не е имал такъв чар

[penzata]

Don't Look Up, (демек най-новият филм на Нетфликс, с най-звездния каст до момента,) се оказа страхотна мета сатира. Адски ми допадна.


едит: гледайки след това неофициалната трилогия - Death to 2020, Death to 2021 & Don't Look Up, - все повече добивам вяра в човечеството като стадо!

[Litz]

Гледах Спайдер-Мен пак на 2д и баси колко е по-яко. На 3д, много от детайлите просто липсваха. Като това, че Питър беше с измачкан костюм на моста. Личи си, че Ант Мей, не е източно европейка

[tigermaster]

Днес гледах "The King's Man":
https://www.imdb.com/title/tt6856242/
Не бях ходил на кино, откак гледах Жигулито миналата година през април. Липсваше ми изживяването, само дето повече не знам дали ще гледам филм толкова близо до премиерата. Нарочно отидох на най-скъпата прожекция, в "Цар" зала в киното в Ринга. Ами, имаше твърде много народ и от време на време чувах разговори. Не беше чак като на "Джон Уик 3", дето се наложи да стана, да отида при групата малоумни тийнейджъри и да им изръмжа да млъкнат, обаче пак - като си на кино, мълчи бря. Не съм дал близо двайсет кинта за билет и вода, за да ти слушам разговорите.
Другото - заради което малко оставаше да си поискам парите. Картината и звукът не съвпадаха. Честно По време на екшън сцените всъщност не беше проблем, но диалозите бяха все едно гледах филм с дублаж. Разминаването не беше чак негледаемо, обаче се усещаше.
Преводът също не беше на ниво Трейлърите обаче бяха съвсем зле в това отношение. По време на самия филм поне субтитрите се четяха, не липсваха важни реплики и нямаше прекалено драстични грешки.

Самият филм обаче е готин. Много увъртян и разбърникан сюжет, но, всъщност, добре изграден. Историческите факти за нищо ги нямат.

Spoiler: show

(Буквално изкараха Ленин и Хитлер съюзници в сцената след надписите.)

Пак има немалко абсурден хумор, но като цяло тонът е доста по-сериозен, отколкото беше в другите два филма. Познанията на сценаристите за легендите за крал Артур имам чувството, че се изчерпват с имената на рицарите и буквално нищо друго. (Просто няма начин хлапе, което е запознато поне малко с легендите, да си представя как то е Ланселот, а майка му и баща му са Артур и Гуинивир.) Неравномерният тон по някаква причина успява да работи безотказно. Смъртоносна сериозност, брутално насилие и убийства на важни герои вървят ръка за ръка с идиотска сцена, в която Распутин танцува казачок по време на бой с мечове. Едно убийство го чаках от началото на филма, но когато се случи, се изненадах доста.
Рейф Файнс е страхотен, бтв. Джема Атъртън бива, само дето изглежда с петнайсет години по-стара, отколкото е. (Вероятно е нарочно.) Харис Дикинсън в ролята на сина на Файнс също бива, само дето мислех, че е нейде около моята възраст, а трябваше да е момче, което не е навършило възраст да се запише доброволец в армията. Оказа се, че е деветдесет и шести набор, но и той изглежда по-стар, отколкото е. Джимон Хонсу е най-якият. Рис Айфънс като Распутин радва, но, каквото и да се показва в трейлъри и рекламни материали, не е основният злодей.
Като екшън... Ами, липсата на Брад Алън тепърва ще се усеща в Холивуд. След този филм повече няма да има нищо, по което той е работил. Разкошна хореография на бойните сцени, разнообразни оръжия, динамика, тежест. Чудно нещо. Този път Холандския великан беше оползотворен в битка - понеже в малкото си други филми се появява само колкото да го претрепят за две секунди.

Като цяло - филмът е доста приятен. Бих го гледал пак.

[penzata]

Ами, имаше твърде много народ и от време на време чувах разговори. Не беше чак като на "Джон Уик 3", дето се наложи да стана, да отида при групата малоумни тийнейджъри и да им изръмжа да млъкнат, обаче пак - като си на кино, мълчи бря. Не съм дал близо двайсет кинта за билет и вода, за да ти слушам разговорите.

На No Way Home, ден след премиерата, ходих в Luxe зала да го гледам (демек, от тези със седалките-фотьойли) - полованата ред пред моя бе с тийнейджъри, които не спряха да говорят. Двама от тях "се сбиха" почти в началото на филма (подозирам, че единият оля другия с кола или нещо подобно, но чистачките след прожекцията бяха бесни) и не спряха да се ругаят на висок тон дълго време. Почти цялата зала, буквално, крещя срещу тях - аз, не (имам подобен опит, навремето от прожекция на Stardust, където "озаптих" едни лапетии и от тогава аверите ми все ме бъзикат, че се "дървя" само на деца; и тъй като един от аверите бе и на спайдърмен прожекцията, го оставих той "да се разправя" с тийнейджърите ). Ефектът беше никакъв - чак след средата на филма, залата се "по-успокои". Обаче, час и кусур преди това, все едно бях на бит пазар.

За да избегна подобно нещо (и вечните мрънканици на приятелите ми, защо трябва да стоим и да гледаме надписите), ходих сам на премиерата на Матрицата във възможно най-ранния час за Luxe зала, който бе 4 следобед. Не беше същото, но отново се говореше постоянно, шумеше се и (карма, батко) редът пред мен бе отново с тийнейджъри , като точно този пред мен си цъкаше постоянно в телефона и аз почти през цялото време бях с вдигнат крак, за да може подметката ми да го скрива.
Когато ходих на следващия ден отново, положението не бе толкова трагично (само светеха екрани на телефони), но не бе поведение за кино.


п.п. в зала България, преди няколко месеца, на класически концерт поведението на част от публиката (и на едната хостеса) бе крайно неприемливо, така че какво да очаквам от киносалон.

[Claymore]

Аз нямам мн такива преживявания ама на тежката мръсна чернобяла драма за момче циганче/еврейче Втората световна и различните издевателства които търпи, която беше Боядисаната птица на СФФ по-миналата есен, определено не ми трябваха некви тетки на реда зад мен да си шушукат и коментират и подхихикват. Три пъти се наложи да се обърна и да ги помоля да намалят, и това в Г8 в малките салони. Ако беше по-голям салон, спокойно бих се преместил на някой друг ред. Пак на същия СФФ некви баби си приказваха зад мен на Проблемът да бъдеш роден, но поне беше само в началото и края. И на Бенедета също имаше като ходих ноември. Та не е и до възраст или аудитория, уви. Дефакто много от тия хора са като баща ми, който вкъщи обича да пита "А ся кво стана!" "И как ще се измъкнат?" "А защо го прави това?" все едно не гледаме всички същия филм за пръв път. Само дето баща ми поне не се вре по кината да досажда на други хора.

Иначе пък аз като се замисля, на марвъл или DC филм като съм бил, не съм имал такива случки или ексцесивен шум. Гледах новия Спайдър-мен на 26ти в Арената в Плевен, супер тихо и нормално беше. Че даже и на едната от двете недублирани прожекции на Into the Spider-verse като отидох 2018, не помня някакви изблици. Иди разбери.

[penzata]

Хората преди ходеха на кино, защото им се ходеше (говоря за молските кина; за другите е ясно); сега ходят, защото им бяха забранили да го правят и като им отпуснаха малко кранчето и юруш. Буквално нулева заинтересованост, съдейки по това, че непрестанно се щрака по телефоните.

Не е до възраст и аудитория, всичко е сведено до "аз сам си знам" и си правя каквото искам.

[tigermaster]

"Невидимия":
https://www.imdb.com/title/tt0024184/
Научнофантастичен хорър от 1933 година. Култовизъм! Сериозно, като за нещо правено преди почти деветдесет години, разполага с убийствени ефекти - особено няколкото сцени, в които главният герой си сваля превръзките от главата и дрехите са се получили много яко. Сценарият бива доста, всъщност, и съвсем краткото времетраене на филма е оползотворено чудесно.
Искам да видя съвременен филм с такава актьорска игра.

[tigermaster]

"Don't Look Up":
https://www.imdb.com/title/tt11286314/
Честно казано, надявах се и очаквах да ми хареса повече. "Големият залог" на същия режисьор, все пак, ми е бая любим филм. "Не поглеждайте нагоре" се опитва да бъде същото - комедиен поглед върху трагедия, предизвикана от човешката алчност - само дето не му се получава, защото от един момент нататък е прекалено абсурден, а моментите, на които мога да се посмея, са твърде малко. Има достатъчно добри попадения, за да не съжалявам, че съм го гледал, обаче трябваше да е по-добре. Все пак - Мерил Стрийп е абсолютно желязна в ролята на това, което щеше да е Хилъри Клинтън, ако беше станала президент на Щатите. (Стрийп принципно не я харесвам изобщо, но е идеална за такова създание.) Леонардо Дикаприо се раздава в ролята си, обаче, ако трябва да съм честен, не съм сигурен защо буквално цял свят във филма припадаше по външния вид на образа му. Дикаприо беше красив - някога, в много минало време. Сега в този филм изглежда като по-висок Джак Блек. (А Блек е по-готин, принципно.) Дженифър Лорънс си е типична Дженифър Лорънс и не дразни много, обаче като постоянно дели екрана я с Дикаприо, я с Тимъти Шаламе... Ами, губи се, колкото и да се напъва да бъде хиперекспресивна. Джона Хил е досаден. Ариана Гранде имам чувството, че играе себе си - и всъщност нейното включване е сред плюсовете на филма. Шаламе е пич - просто неговият образ и като писане, и като изиграване е много точен. Марк Райлънс почти успява да изиграе нещо интересно, но по сценарий е просто събирателен образ на негативните качества на известните технологични милиардери - роботизиран като Цукърбърг, религиозен водач/отрепка като Стив Джобс, с мания да променя света като Бил Гейтс, алчен като абсолютно всичките... Вината не е на актьора, просто сценария го няма.
Другите звезди горе-долу радват, без обаче да правят кой па знае какво впечатление.
Сюжетът е горе-долу първото, което на човек му идва на акъла, като му кажат да си представи какво щеше да е "Армагедон" на Майкъл Бей, ако шефовете на Земята бяха решили, че могат да експлоатират идващия астероид. Има един филм със Стив Карел и Кийра Найтли - "Seeking a Friend for the End of the World" - разглежда подобна тема, но с много по-малко претенции и с по-нисък бюджет. По-хубав е.

[Dr. Horrible]

Аз си изгледах Хари Потър спешъла. Хареса ми, но не прекалено много Беше приятно да видя актьорите, да ги чуя отново как разговарят. Но аз съм може би твърде голям фен. Аз помня всеки момент от филмите, всеки детайл, помня как седях по компютърни клубове в Перник и рефрешвах новинарските фен-страници за новина кой актьор е кастнат и за какво, как изтеглях абсолютно всяка промоционална снимка - имаше толкова много! Имах ДВД-тата и блу-реите - дори си купих двд плеър само за да имам Хари Потър на двд И съответно знам доста от историите, които разказаха. А сцените и моментите, за които говореха, не са ми някакви далечни и носталгични, а са тук, в главата ми, по-реални от много други неща от живота.
Чудех се дали отсъствието на Роулинг няма да зее като грамадна дупка. Оказа се, че не. По две причини - от една страна филмът умишлено е построен около отсъствието й. Това е един вид ребрандинг - филмът така лекичко иска да прокара нагласата, Хари Потър не са книгите на Роулинг, Хари Потър са филмите, с тези режисьори, и тези актьори, и тези спомени от снимачната площадка. И го прави лекичко, успешно е, не се усеща липса. И втората причина е, че толкова много хора липсваха - Маги Смит изобщо не беше там, Ема Томпсън дори не беше спомената нито веднъж и тн, че цялото нещо си изглеждаше малко незавършено и набързо сглобено. Тъжно е, че заради ковид мерките никога не се събираха повече от трима човека в една стая - и този реюниън беше поредица от мини реюниъни на групички, ноооо какво да се прави. Като цяло беше приятен!

Докато го гледах си представях как след 10-15 години правят Avengers спешъл за Дисни + и говорят актьорите... Крис Евънс и Скарлет са поостарели и казват колко са се обичали и подкрепяли и гледаме забавни сцени. И Джос Уидън не е включен, освен с кратки архивни кадри

[трубадур]

Зобам тия дни The Green Knight, който е мега между другото и определено филм на годината материал, ама домочадието му умре коня и ще си го приключвам самостоятелно явно, па и да не правим нова тема - кои са ви филмовете за 2021-ра? Аз скипвах с мощ и пак се оказа, че избозих сума неща... и за повечето съжалявам, ама следващото са филмите, които ми харесаха:

5.Spider-Man: No Way Home, доста се чудех между него и Шанг чи, ама второто просто се наака на финала като стой та гледай, докато спиндерменът беше железо. Плюс и най-сладурското кино преживяване от години, където публиката беше супер активна, но по приятен начин и личеше колко се кефят на ставащото. Дигитализацията е грозна на изрод, но далеч не е толкова боляща за окото като шанг чи, тъй че нямаше как да не избера паяка за по-доброто марвелско нещо, но цели 2 филма реално от филмовия еквивалент на макдоналдс да ми харесат толкова много означава, че или са вдигнали нивото или диетата ми е под всякаква критика.

4. Benedetta - пол верховен ползва французи, за да направи италиански исторически филм. Прави грешката да вземе бахти му и красавиците, за да може да си направи филма привлекателен, но тук говорим за впечатляващо темпо. Като някой чуе монахини лесбийки, сигурно вече вижда целия филм, но ще се изненада. Една секунда няма пропиляна или където да не се случва нещо. Донякъде и показва в какви времена живеем, но реално екшън играчка на дева мария да се ползва за дилдо и джизъс в пауър метъл вариант със се меча и отсечените глави би повдигнало някоя друга вежда преди, но явно и църквата се научи да не продава филми, като скача като петел на жежки говна. Стабилен каст, добре заснето, без да бяга до използването на тъпи филтри, че да показва колко е дърто. Освен това е ситуирано в годините и мястото, където да ползват дългоносите маски за чумата.

3, 2, 1 - тия след време и първоначални впечатления се оказаха взаимно заменяеми. The Last Duel, Pig, Zack Snyder's Justice League. И само един от тях да се беше пръкнал пак щеше да е добре, а то цели три, а реално като се погледне годината изглежда слаба и сякаш нищо не се случи. Основно щото нищо корейски не се промотира наоколо, а имам поне 3-4 супер чакани неща от там, новото на пол томас андерсън кой знае дали въобще ще получи някакво кино разпространение. Чувам добри неща за The French Dispatch, но то ми е в графата "мога и без него" като Nightmare Alley, най-вече щото жалки лайна подкрепящи роман полански може да се хвърлят от некой мост.

[Claymore]

То уви ако човек почне да филтрира по подкрепили Роман Полански ще остане без бая режисьори и актьори... ум не ми побира как разни хора с (човек предполага) добра преценка се набутаха там.

Прочие, на мен The Last Duel доста ми хареса. Виках си че е излишно мрачен, съдейки по разни кадри из нета, но в самия филм не беше еднозначно гримдарк палитрата. Рашомон подхода не беше крайно развит с някакви огромни разлики във версиите, но все пак имаше различен диалог или интонация и произнасяне на репликите, особено между Комър и Драйвър, то не че филма не натърти силно кое според него е истината. Някъде някой го беше описал като "bare minimum #MeToo drama" ама не съм съгласен, просто щото не това фокуса на Ридли, просто си прави пълнокръвна костюмна драма с изпипани сценография и исторически детайли, и другото идва след това. Някой може да каже, че това омаловажава изнасилването като мотив, но не мисля че е така, просто филма се опитва да комбинира двете. То ако не е Ридли, кой ще направи такава продукция с такъв бюджет? Никой. Letter to the King, The King и разни подобни нетфликс-core филмчета от последните години не се доближават изобщо. Дуела на края си беше подобаващо мръсен и гаден, в Уикипедия после четох и се оказва че Шарл VI даже е отложил дуела с месец като са се разкаляли пътищата ноември, за да е сигурен че ще може да присъства, гледал на дуела като гвоздея на серия от пиршества които вдига след като сина му умира скоро след раждане няколко месеца преди това. Поради което и има толкова сеирджии от простолюдието и във филма около пригодената арена. Бе кат цяло, доволен съм, първоначално не мислех изобщо да го гледам щото ако съм честен, целия каст встрани всякакви актьорски умения ми е в малка (Драйвър и Комър) или силна (Деймън и Афлек) степен антипатичен като физиономия, а пък то даже сработи още по-добре за мен именно щото сички мъже и като фейс и като характер във филма са ми гадни. Деймън беше хайлайта, ебахти грозотията с тоя mullet, ако го бяха и посъстарили да мяза на 50 и нещо годишен от периода щеше да е топ

За Бенедета съм съгласен, доста забавна простотия беше, но мен лично "новостта" на декорите и дрехите малко ми лъхаше на eurotrash, ма то пък може да е търсен ефект.