ShadowDance

Еми радвам се, че дотолкова си се пренаситил от първо лице гледни точки, че да си се върнал към Magical Negro Teaches White Man Valuable Lessons наративите.

Я сподели кои филми от първо лице ти дойдоха в повече откъм черните истории?

И после другите хора се били връзвали на по едно изречение от "стена" от текст. Ок.

Чете между редовете, баце, а не дословно като да е някакъв чиклит. Кой ти говори за "черни" истории и "в повече" изобщо. Говоря за истории като цяло и ти обясних, защо точно в този филм, това че Шърли не е централен персонаж, чисто драматургично работи много по-добре и въздействащо от алтернативата.

Roland wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 7:50 pm

Matrim wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 7:45 pm

Недей да преувеличаваш, има средно поне две изречения на цитат.

Честно казано, докато продължаваш да се държиш във всички такива теми като мисионер, просвещаващ невежи туземци, няма как да стане каквато и да е сериозна дискусия. То не че оскарите заслужават такава дискусия.

Да, лесно е да игнорираш стена от текст защото някви пет реплики в нея са те засегнали лично...

И пак казвам - предложих дискусия от ДРУГИ хора, по-умни и по-информирани от мен. Като не те кефя аз, виж нея. Темата е важна, колкото и да ти е неприятен мисионерът.

Нищо не ме е засегнало лично, оскарите са ми толкова през центъра, че няма накъде повече. Не съм длъжен да давам пространни отговори на всеки твой параграф, то и ти не го правиш. Като не ти харесват аргументите ми, игнорирай ме, ще го преживея, но дай да не разиграваме пак театрото "Ама защо ми отговаряш цитат по цитат", все едно това е някакъв съвсем стряскащ похват, с който се сблъскваш за сефте, а не нещо съвсем нормално за общуването по форуми.

penzata wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 8:15 pm

И после другите хора се били връзвали на по едно изречение от "стена" от текст. Ок.

Чете между редовете, баце, а не дословно като да е някакъв чиклит. Кой ти говори за "черни" истории и "в повече" изобщо. Говоря за истории като цяло и ти обясних, защо точно в този филм, това че Шърли не е централен персонаж, чисто драматургично работи много по-добре и въздействащо от алтернативата.

Прочетох всичко. Въпросът ми е кога точно се нагледа на тоя тип истории от първо лице, че почнаха да работят по-добре от трето? Сори, това не е абстрактен спор за изкуството като такова. Това е спор за конкретно расизма в контекста на черните наративи. Колко такива истории наистина сме виждали с каквото и да е ниво на висок профил? Сериозно питам, ако имаш разни примери, сподели ги, щото аз искам да гледам повече такива филми, вместо историите на бели хора, които научават, че расизмът бил лошо нещо.

Roland wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 8:26 pm

Въпросът ми е кога точно се нагледа на тоя тип истории от първо лице, че почнаха да работят по-добре от трето?

Въпросът ти е крайно безумен - чак при пренасищането на истории от първо лице ли, тези от трето започват да работят по-добре! Дюд, честно. Чети малко какво пишеш.

И това не е спор за расизъм в исторически контекст на черни наративи или тем подобни. Това е дискусия за филми, просто при теб всичко е спор за онеправданост.

Изкуството винаги е било социална политика, това нито аз, нито американските “SJW-та” сме го решили внезапно. А еле па Оскарът за “най-добър филм” по време на администрацията на Racist-in-Chief, е толкова политически, че няма как да е по-политически.

Изкуството никога не е било само и единствено социална политика обаче, а ти го свеждаш точно до това.

Matrim wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 8:48 pm

Изкуството никога не е било само и единствено социална политика обаче, а ти го свеждаш точно до това.

Мммм, така ли правя? Или просто само около тези ми коментари изригват спорове и възмущение? Виж ми ревютата в списанието, виж ми постовете из форума. Sure, има доста социална политика, но ИЗОБЩО не свеждам изкуството само до това, защото не съм психопат. Аз съм професионален артист с почти 30 години изпълнителски опит и силни напъни в още една сфера на изкуството, повярвай ми, че имам НЯКАКВА идея, че не всичко е социална политика.

Но в момента не обсъждаме Pitch Perfect, а филм, на който целият му сюжет Е социална политика. Не можем ли минимум да се съгласим с презумпцията, че социалната политика е по-важна като фактор за такъв филм, отколкото за други филми?

Не съм казал, че го правиш винаги, но като иде реч за филмите които по шайхиривски не си гледал, но претендираш, че знаеш какви са им кусурите, правиш точно това. С доста от тези, които си гледал, тоже.

Не можем ли минимум да се съгласим с презумпцията, че социалната политика е по-важна като фактор за такъв филм, отколкото за други филми?

Която презумпция се различава лекинко от "ще го анализираме само и единствено от гледна точка на социалната политика"?

Matrim wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 9:01 pm

Не съм казал, че го правиш винаги, но като иде реч за филмите които по шайхиривски не си гледал, но претендираш, че знаеш какви са им кусурите, правиш точно това. С доста от тези, които си гледал, тоже.

Не можем ли минимум да се съгласим с презумпцията, че социалната политика е по-важна като фактор за такъв филм, отколкото за други филми?

Която презумпция се различава лекинко от "ще го анализираме само и единствено от гледна точка на социалната политика"?

Eh. Не виждам разлика в случая честно казано. Това не е тема за филма, а за награждаването му с Оскар за "най-добър филм". Мен този контекст ми е интересен, за артистичните достойнства няма да споря, именно щото не съм го гледал. Ако искаш да защитаваш операторската работа или актьорската игра, be my guest, там мнение нямам

Некво странно ми е, че отделяте толкова много време да отговаряте на мненията на човек, който не е гледал обсъждания филм и реално няма представа за кво става дума в него и кое, как и защо е представено, но са му казали отнякъде кво да мисли и той сега го мисли със страст.

Я малко по-сериозно!

Amelia wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 9:34 pm

Некво странно ми е, че отделяте толкова много време да отговаряте на мненията на човек, който не е гледал обсъждания филм и реално няма представа за кво става дума в него и кое, как и защо е представено, но са му казали отнякъде кво да мисли и той сега го мисли със страст.

Я малко по-сериозно!

Дава ти индикация колко ги е страх хората от злото на identity politics ^_^

Не ми изгледахте клипчето с Елиф Шафак

Ама нищо, вие губите!!! Аз днес го пуснах на студентите си в НАТФИЗ. Бъдещите режисьори, драматурзи, монтажисти и звукооператори вече знаят истината!

Roland wrote: ↑

Tue Feb 26, 2019 6:38 pm

Ок, не съм гледал филма, предложих ви супер интелигентна, не-екстремна, и КРАТКА дискусия между хора, които не само са го гледали, но които са професионални филмови критици, един от които е черна жена. И не са всичките от едната страна на спора. Не знам някой въобще видя ли го, но на мен ми е по-интересно какви са отговорите ви на ТОЗИ разговор, нежели атаките срещу това аз дали съм гледал Зелената книга, и дали ми било консистентно мнението (мнението ми НИКОГА не е консистентно, сефте го забелязахте това Но поне имам причини).

Аз се опитах да го гледам това, но честно казано след първите 6-7 минути общи приказки и различни вариации на "Това е филм by boomers for boomers", ме отегчи и го спрях. Дори да приемем, че това е вярно, това мен въобще не ме вълнува и нищо интересно не ми казва.

Историята на черния американец е в голямата си част пълна мистерия. И не само защото за тях тази история СПИРА три поколения назад с "майката на баба ми е била роб", но защото и оттогава насам техните истории няма кой да ги разкаже. И когато някой реши да го направи, те не си дават труда да се информират (един от писателите на Green Book изтърси, че не бил знаел, че Дон Шърли имал живо семейство, като писал филма...) и изкривяват събитията не с художествена, а с расова цел - за да се харесат на белия зрител. И докато на вас това не ви е проблем, понеже нито сте чернокожи американци, нито познавате много такива лично, то в Америка не само има милиони чернокожи американци, НО и твърде много хора, които не са такива, искат да научат повече за тяхната история.

Това е комерсиална цел, не расова. Все още белите в Америка са в пъти повече от афроамериканците, а Европа е далеч по-платежоспособен пазар за холивудски филми от Африка.

Освен това който иска да научи реалната история, чете non-fiction книги или в краен случай гледа документални филми, а не холивудски произведения. Не е работа на Холивид да учи хората на история. А и не е като да няма купища книги за расизма през 60-те години в САЩ.

И бтв "identity politics" ще умре от само себе си с бейби буумър поколението. Когато спрем да се възхищаваме на посредствени бълвочи, правени с ЕДНА публика наум, и те минат в миманса, и видим истинско разнообразие в изкуствата, никой няма да има нужда да се възмущава, че не е представен адекватно в истории, които фокусират върху него. Естествено екстремисти ще има винаги, и естествено разни хора ще се ровят из интернет да ги намират и да ги изтипосват, в стил "Джуси Смолет излъга, значи ВСИЧКИ жертви лъжат!" Но реалните консуматори на изкуство не са представени в интернет. Масовата публика не се изсипа да налива пари в Love, Simon заради "identity politics", а защото това беше история за малцинство, озахарена и разказана през розова призма, която представяше това малцинство по изключение не като многострадална жертва. Черната пантера и Жената чудо не направиха ВСИЧКИ милиони на света заради "identity politics", а защото бяха мега яки супергеройски филми, които за първи път поставиха РАЗЛИЧНИ герои на фокус, които представляваха едни огромни групи от обществото, които никога не бяха виждали толкова добре направени истории с толкова висок профил, посветени на тях.

Точно тези, които са най-големите привърженици на identity politics, са против истинското разнообразие в изкуствата, и заклеймяването на Green Book, защото не бил типа история, който те искат да гледат, е прекрасен пример за това. Истинското разнообразие е когато може да се правят творби за всички събития от всякаква гледна точка, независимо от расата, пола, сексуалната ориентация на viewpoint героя. Който не го кефи даден филм поради тези причини, просто не го гледа и най-важното не подема кампании за морално заклеймяване на създателите заради техния wrongthink. Постоянните кампании, целящи публично засрамване на създателите на "проблематични" произведения, намаляват разнообразието, а не го увеличават. Истинското разнообразие в изкуството не идва от това какъв цвят на кожата или сексуална ориентация има автора, а от това да има достатъчно количество от всякакъв вид филми. Ти не искаш да гледаш филми от бели създатели с бели главни герои на тема расизъм - чудесно, парите и времето са си твои, гледай каквото те кефи. Обаче доста хора искат да гледат такива неща и в това също няма нищо лошо или неморално. За да има разнообразие, трябва да се толерира чуждото мнение.

Ъм... ако имахме дори бегло еднакви стойности на “всички гледни точки”, бих бил абсолютно съгласен. Но в случая имаме 99.99% ЕДНА. Т.е. от абстрактни идеали отиваме на практическа реалност.

Същото беше спорът дали е редно хетеро актьори да играят куиър роли и как то играта е игра и при това положение [рандъм абсурдни “наклонена плоскост” въпроси]. Обаче когато един тип идентичност получава ВСИЧКОТО внимание, проблемът спира да е принципен и теоретичен.