Уф, пак не се разбираме (сефте), и пак се слагат под общ знаменател некви тотално различни неща.
Когато говорех за Кралицата на Шотландия, това беше разговор чисто за художествена тематика. И аз като Алексис се кефих бясно на Фаворитката и не ми пречеше изобщо, че е тотална измишльотина. Защо? Защото това и тогава, и до днес, е доминиращата култура на цивилизацията, към която и ние принадлежим (така де, освен хората от острова, които не са англичани, но това мисля на всички в този форум ни е еднакво чужд проблем). Тези истории са били разказвани достоверно милион пъти, от всички противоположни гледни точки, ако не в големи холивудски филми, то на много други места, документално или в драматизирана версия. ЗНАЕМ ги. Можем да се наслаждаваме на пълни измислици, базирани върху тях, и тези измислици не са единственият ни източник на познание върху дадена епоха, събития, или индивид.
Историята на черния американец е в голямата си част пълна мистерия. И не само защото за тях тази история СПИРА три поколения назад с "майката на баба ми е била роб", но защото и оттогава насам техните истории няма кой да ги разкаже. И когато някой реши да го направи, те не си дават труда да се информират (един от писателите на Green Book изтърси, че не бил знаел, че Дон Шърли имал живо семейство, като писал филма...) и изкривяват събитията не с художествена, а с расова цел - за да се харесат на белия зрител. И докато на вас това не ви е проблем, понеже нито сте чернокожи американци, нито познавате много такива лично, то в Америка не само има милиони чернокожи американци, НО и твърде много хора, които не са такива, искат да научат повече за тяхната история.
И това налага - за мен и явно за достатъчно други, иначе нямаше да водим разговор - необходимостта тези произведения да бъдат разказани по начин, който служи на тези истории, ДОРИ да ги драматизират и да измислят някакви части от тях, а НЕ да служат на това белите хора да се чувстват комфортно и да пречупват всичко през собствените си преживявания. Не знам колко човек трябва да не му пука за чудовищна световна несправедливост като робството и последиците от него до ден днешен, за да слага някакъв derogatory етикет на всичко като "identity politics", което тотално обезчовечава контекста на целия спор. Просто не знам защо в 2019 г. трябва да обяснявам защо филм, наречен "зелена книга" (знаете ли какво е това? Аз научих покрай филма), трябва да фокусира върху черния си герой, вместо белия.
Ок, не съм гледал филма, предложих ви супер интелигентна, не-екстремна, и КРАТКА дискусия между хора, които не само са го гледали, но които са професионални филмови критици, един от които е черна жена. И не са всичките от едната страна на спора. Не знам някой въобще видя ли го, но на мен ми е по-интересно какви са отговорите ви на ТОЗИ разговор, нежели атаките срещу това аз дали съм гледал Зелената книга, и дали ми било консистентно мнението (мнението ми НИКОГА не е консистентно, сефте го забелязахте това
Но поне имам причини).
И бтв "identity politics" ще умре от само себе си с бейби буумър поколението. Когато спрем да се възхищаваме на посредствени бълвочи, правени с ЕДНА публика наум, и те минат в миманса, и видим истинско разнообразие в изкуствата, никой няма да има нужда да се възмущава, че не е представен адекватно в истории, които фокусират върху него. Естествено екстремисти ще има винаги, и естествено разни хора ще се ровят из интернет да ги намират и да ги изтипосват, в стил "Джуси Смолет излъга, значи ВСИЧКИ жертви лъжат!" Но реалните консуматори на изкуство не са представени в интернет. Масовата публика не се изсипа да налива пари в Love, Simon заради "identity politics", а защото това беше история за малцинство, озахарена и разказана през розова призма, която представяше това малцинство по изключение не като многострадална жертва. Черната пантера и Жената чудо не направиха ВСИЧКИ милиони на света заради "identity politics", а защото бяха мега яки супергеройски филми, които за първи път поставиха РАЗЛИЧНИ герои на фокус, които представляваха едни огромни групи от обществото, които никога не бяха виждали толкова добре направени истории с толкова висок профил, посветени на тях.
Не знам, за мен е по-лесно да се кефя на тия произведения с групите, за които са правени, вместо да се гневя на разни дребни "неправди" с групата, която цял живот цялото кино за нея е било правено, и сега три филма на кръст като не са, е някаква бясна драма. Стигнали сме до момента да ги водим тия разговори, айде да не ги водим от позицията на "уф тия психопати развалят изкуството с identity politics"...