Махна се ембаргото за ревюта на
Dark Phoenix. Повечето са брутални, рейтинга в RT е 21%, но аз съм си хаааааааайп, щото моята вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити!
Най-вероятно обаче няма да мога да отида петъка, щото цял ден имам тонове ангажименти и накрая просто ще съм скапан. Обаче в събота съм напълно свободен и освен това тогава ставам 30, така че това ще ми е подаръка от вселената! Замислих се, че бях на 15, когато изгледах Х-мен и Х2, тогава започнах да чета комикси... И тези герои станаха толкова голяма част от живота ми за последните 15 години, особено Джийн, моят най-най-любим Х-мен, и толкова много любов и фенство ѝ отдадох. Спомням си как бях десети клас, когато излезе X-men: Last Stand, където Джийн не само умря, ами умря по гаден начин. Много ми беше кофти тогава, направо имах депресивни тийн епизоди точно заради това... И си препрочитах X-men: Phoеnix Endsong, където Джийн пак умира, ама умира по
хубав начин! Няма да забравя вечерта, в която гледах Days of Future Past - в такава дива еуфория бях накрая, че Джийн и Циклопа са живи. Бях на късна прожекция в центъра и си ходих един час пеша до нас и се радвах ли, радвах. И когато на другата сутрин се събудих, първата ми мисъл, щом отворих очи, беше "Джийн и Скот са живи! Живи!"
И е вярно, че за последните няколко години манията ми точно по тези герои поутихна... Но преди няколко месеца прочетох X-men: Red, който си е точно за Джийн, и това беше най-прекрасния комикс, който съм чел от години, просто изпитвах неистова радост на всяка страница. Въобще, където е текло, пак ще тече. Или, казано по-фениксово - не се гаси туй, що не гасне!
Но пък Макензи Дейвис е бижу и, само заради нея, ще си струва гледането.