Re: Social Justice in Speculative Fiction
Posted: Sun Feb 02, 2020 10:35 pm
Btw, аз взех, че прочетох 30-ина страници от тая книга на Амазон. Получих челен сблъсък с фрази като "Her tears were spasmodic" и "His wedding band was inert" само за да се нахендря няколко страници след това на абсолютно кухия сладникав платоничен романс, обсипан с ужасяващо тъпи диалози между главната и Големия Мутренски Бос, който впоследствие уби семейството ѝ. Двамата се виждаха в книжарницата на главната, където за да разберем колко умни и уникални са, пиеха кафенце и четяха книги на английски. Някак си тази умна жена не беше успяла да събере 2 и 2 за да разбере с кого си прави литературните тлаки. Сериозно, бях ѝ в главата на тая в най-ужасяващия ѝ миг и в едни от най-щастливите ѝ мигове и тя така и не успя да заприлича на нещо повече от картонено двуизмерно човече. Балистичния подход към испанските думи си е ебал майката - аз също бях объркана от онова за абуелата и най ми беше забавно колко пъти ни се написа футбол и балон де футбол щото явно това ѝ е направило впечатление на тая - че мексиканците наричат футбол не това, което американците наричат футбол. Но поне мога да разбера що Стивън Кинг харесва тая книга - насилието и шокът от него са описани по сходен начин с неговия и даже имахме сценка, в която някви мутри ритаха пред главната едно момченце, щото баща му не си платил данъка мутра. Та ритаха го, докато на детето му остана само да се гърчи предсмъртно и после му събуха гащите и му направиха нещо. Не стана ясно какво, но със сигурност беше намесен пенис в уравнението.
Насилието е изобилно и е от типа лошите са много лоши и всеки миг даже ще ритнат някое кученце. Толкова са лоши. Книгата мяза на калпав холивудски трилър, от онея дето гледаш и забравяш секунди след финалните надписи.
Литературка за 7 цифри, тва.
Стивън Кинг може би няма да е зле да почне да обръща внимание на дайвърситито, щото не виждам откъде би могъл изобщо да добие някъв критерий за това що е то качество (щото нали качеството било толкова важно), когато нещо се развива извън Мейн. А Опра е крайно време да спрат да я слушат хората, неква американска Гала там е.
Насилието е изобилно и е от типа лошите са много лоши и всеки миг даже ще ритнат някое кученце. Толкова са лоши. Книгата мяза на калпав холивудски трилър, от онея дето гледаш и забравяш секунди след финалните надписи.
Литературка за 7 цифри, тва.
Стивън Кинг може би няма да е зле да почне да обръща внимание на дайвърситито, щото не виждам откъде би могъл изобщо да добие някъв критерий за това що е то качество (щото нали качеството било толкова важно), когато нещо се развива извън Мейн. А Опра е крайно време да спрат да я слушат хората, неква американска Гала там е.