Social Justice in Speculative Fiction

Филми, бре, филми... Джена Джеймсън, Трейси Лордс – we have them all!

Moderators: Roland, Morwen, Marfa, Roamer

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29373
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sat Feb 01, 2020 5:13 pm

Доктора просто инстинктивно го обижда идеята на великия бял творец да се поставят ограничения от какъвто и да било характер. Затова пък винаги е готов с обяснение защо е Ок да се ограничава малцинственият глас и защо то всъщност не е ограничение, а просто стечение на обстоятелства.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2462
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Dr. Horrible » Sat Feb 01, 2020 5:17 pm

Точно така. Виждам, че психиката ми е разбрана в дълбочина. Добре, че се старах толкова да пиша, очевидно вече съм разбран.
Небо уронит
Ночь на ладони.
Нас не догонят,
Нас не догонят.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29373
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sat Feb 01, 2020 5:32 pm

Dr. Horrible wrote:
Sat Feb 01, 2020 5:17 pm
Точно така. Виждам, че психиката ми е разбрана в дълбочина. Добре, че се старах толкова да пиша, очевидно вече съм разбран.
Еми и аз с такова усещане останах, след като за осми път попита как можело някой да пише за марсианска чернокожа лесбийка от бъдещето, ако не е такава, та си в добра компания, споко.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4638
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Matrim » Sat Feb 01, 2020 6:10 pm

Аз казвам, чe: 1) e хубаво човек да е чел книгата, чиито минуси коментира гръмогласно
Да, още по-весело е, че на Goodreads има и хора, които са я чели, писали възторжено ревю и сега обаче дават пълен назад:
Edited to add: I read this book prior to learning about the #ownvoices reviews and controversy surrounding the story. I don’t feel qualified to do anything other than to listen to those who feel misrepresented by this book, so that’s what I’m going to do.

1/4/20: Triumphant, horrifying, stunning, heart-wrenching. While I recognize that as a white woman born and raised in that states, I cannot speak to the migrant or Mexican experience at all– but I am eager to find more stories of the migrant and immigrant experience to better educate myself. This will stay on my mind and heart for a long time. My gratitude to the publisher for a chance to read the ARC. (less)
И тия дисклеймъри - "аз съм различен от главния герой" са ми толкова досадни. Да сте чули някой да казва "Абе, аз не съм живял в САЩ, затова не мога да кажа дали [рандъм американски писател] става за нещо"? Или, "не съм японец, затова за японски филми мнения не мога да давам"? Достоверността на дадена творба и качествата й са две съвсем различни неща. Добре е да я има въпросната достоверност, особено в книги с претенции (нищо против нямам да плюят American Dirt хората, които са я чели и считат, че авторката има толкова понятие от Мексико, колкото аз от Папуа Нова Гвинея), но не е алфата и омегата на изкуството. И това го казвам аз, човек който често се оплаква от липса на логика и реализъм и Роланд все се дразни от това. :)
Съзнателност в много голяма степен и Сътрудничество в по-ограничена степен. И белите хора силно се различават по тези показатели - но не от черните, а ПОМЕЖДУ СИ. затова някои бели хора са успешни, други не.
Да, басирам се, че всеки от нас познава не един, а поне няколко бели, на които все някой е виновен за неуспехите им. Я държавата, я другия пол, я световната конспирация. Не знам защо решиха някои, че имаш предвид, че този феномен е монопол на малцинствата.
ко пуснеш на достатъчно рандомизирана извадка от 1000 мексикански жени четири-пет епизода от някоя нова мексиканска сапунка и ги питаш какво мислят за главната героиня Ана-Лаура, примерно, в групата 100% ще има жени, които ще кажат "Изглежда тъпа и наивна, защо се изненадва, че в града ѝ има престъпност и изнасилвания, тя не познава ли реалността, тея сериали са тъпи и безмозъчни", но ще имаш и жени, които ще кажат "Много мила и добра героиня, харесва ми, радва ме, вдъхновява ме, виждам се в нея." Не можем да кажем "Мексиканците са такива и такива", защото мексиканците не са правени по конвейер, а са огромна група хора с гигантски вътрегрупови различия.
А, не, щом някой мексиканец е писал ревю, това е представителна извадка на мнението на всички мексиканци ! Not racist at all. :P
Как Моана, е масов филм по същата логика след като е създаден от бели мъже и никой не изквича или го бойкотира?
Чак пък никой. Гугълни "moana cultural appropriation" и гледай сеир. :P
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12896
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Amelia » Sat Feb 01, 2020 7:55 pm

@Dr. Horrible Благодаря за обяснението за локуса и за линка. Ще го погледна по-късно. Ние сме говорили за тези феномени в педагогическите курсове, които съм карала, но там ги обяснявахме в термини на internal/external motivation, learned helplessness и fixed/growth mindset. Не мисля, обаче, че това е приложимо в конкретната ситуация с малцинствата, на които "им се полагат" неща. Тоя тип ефекти водят до хора, които пасивно понасят това, което им се случва и се задоволяват с по-малко отколкото могат. Малцинствата в момента показват ясно, че не са съгласни да се задоволят с по-малко и съвсем активно (с активизъм, протести, бойкоти, изявления в медии, блогове, Ютюб и т.н.) се борят за повече и вече са създали значителен зайтгайст. Дотолкова значителен, че онея у десно цапат шортите и правят сравнения с болшевишката революция (оттам малоумни термини като културен марксизъм, постмодернистки марскизъм). И ако невърендинг хленча в тоя форум за разни цветнокожи кастове и за Новия Световен Ред на Транссексуалните и стотиците часове с гневни анализи на поредният ужасен SJW удар по поп-културата са някаква индикация, то явно активизма на малцинствата вече има ясни последствия в реалния свят, включително от законова гледна точка. И това е измеряемо. Като произволен пример пускам това:
https://www.theverge.com/2018/10/26/180 ... esentation

Аз имам много постове в този форум, в които мрънкам срещу мрънкането на малцинствата и разправям как не се праи по тоя начин тая ралта, нищо няма да постигнат така, само изнервят т.нар. си алайс. Но в последните 2 години взе да ми става ясно, че промени се случват доста бързо. И то промени, които считах, че бяха нужни и съответно приветствам. Т.е., колкото и да е дразнещо мрънкането на малцинствата, очевидно си върши работата както трябва и от мен следва да спра да ритам срещу него. На персонално ниво не знам как се отразява, но предвид това как в държавите, в които е ОК да си гей и транс (или поне е по-ОК отколкото в други държави) и в които има активни гей и транс комюнитита, които да мрънкат и да ни дразнят, броят на хората, които излизат от клозет-а нараства. Т.е. по-скоро има емпауъринг елемент, а не това, което според теб би се случило заради външния локус на контрол.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 5409
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by tigermaster » Sat Feb 01, 2020 8:09 pm

Това, което ще напиша сега, вероятно ще е доста объркано, обаче може би ще е добре да го изсипя тук.

@Dr. Horrible По отношение на примера ти с историята за българин в Япония. Чисто хипотетично, не вярвам някой изобщо да има проблем с това японски автор да напише история за премеждията на българин, отишъл да живее и работи в Япония - стига това да е адекватно. Ако обаче японският автор каже, че героят му е от София, а той говори на изкилиферчен македонски диалект и носи руско име, примерно, ситуацията ще е различна. В някои от негативните ревюта за "American Dirt" се споменава, че авторката очевидно не познава основите на мексиканския испански и допуска други елементарни грешки, на които, предвид факта, че за книгата са й платени милиони, не би трябвало да има право. Като си говорим за японци - поне доколкото знам, японците като цяло се радват на "Шогун" на Джеймс Клавел. Само дето "Шогун" подхожда към ситуацията много грамотно и дори англичанинът Джон Блакторн, през чийто поглед се показва огромна част от историята, е реално съществуваща личност, макар и със сменено в книгата име. "American Dirt" е в друга плоскост. "Черната пантера" също е в друга плоскост и, честно казано, все още се дразня, че на елементарните до идиотщина грешки не беше обърнато повече внимание - тия вкараха хиндуистко божество насред египетската митология, да им се не знае, и това беше най-малкият проблем. (Като оклепаха нордическата митология, поне не я омешаха с древногръцката. А и Крис Хемсуърт е легитимно готин.)
В крайна сметка, въпросът е нещото да е грамотно - особено пък ако ще разглежда политически щекотлива тема като имигрирането на мексиканци в САЩ. Липсата на достоверност във филми като "Смело сърце" или "Гладиатор", които хората масово гледат и възприемат като героично фентъзи без никаква връзка с реалността, е много по-малък проблем от липсата на достоверност в произведение, което разглежда съвременни проблеми и претендира да дава глас на абсолютно реална маргинализирана група. Когато към последното добавим и факта, че на представителка на тази маргинализирана група се правят опити да й се отнеме гласът само защото не следва партийната линия, нещата отичат съвсем и, честно казано, при това положение не знам дали изобщо мога да вярвам на позитивните ревюта за тази книга.

Самата книга, както написах по-рано, така или иначе нямаше изобщо да ме привлече. Видях за нея разни описания като "trauma porn". Далеч не ме интересуват истории за страдащи хора, които много страдат и аз трябва да им съпреживявам и да им съчувствам за многото страдания, горките страдалци.


Що се отнася до локуса на контрол, ще споделя нещо за себе си. Както неведнъж съм споменавал, от известно време насам си вадя хляба като преводач, най-вече на филми, макар че съм превеждал и сценарии и книги. Случвало се е да ме питат как се е получило така, при положение, че нямам филологическо образование. Обикновено казвам истината. Започнах като фенсъбър, научих се да правя субтитри съвсем сам и дори на уроци по английски не съм ходил никога. Постепенно задобрях толкова много и станах толкова популярен, че започнах да получавам предложения за платени ангажименти. Всичко това е вярно. Вярно е обаче и че имах късмета да се запозная с някои ключови хора, без които името ми никога нямаше да се появи на кино- или телевизионен екран. Дали е добре тогава да казвам, че каквито успехи съм постигнал в тая област, ги дължа на себе си? Дали, все пак, не е добре да кажа, че съм получил възможности, до които друг с моите умения и познания в областта може и да не е имал достъп? Дали не е добре да се каже, че никой успял не е станал такъв сам? Дали не трябва да се обръща внимание на разни пречки пред успехите, примерно зловещият гейткийпинг при традиционното книгоиздаване, заради който на хората, на които "American Dirt" уж дава глас, гласът им невинаги се чува толкова лесно?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

User avatar
Litz
Forsaken
Posts: 2956
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Litz » Sat Feb 01, 2020 8:14 pm

Matrim wrote:
Sat Feb 01, 2020 6:10 pm
Как Моана, е масов филм по същата логика след като е създаден от бели мъже и никой не изквича или го бойкотира?
Чак пък никой. Гугълни "moana cultural appropriation" и гледай сеир. :P

При Моана голяма част от контровърсито дойде от Мауи костюма, който беше фейл. Но при Коко наистина нямаше никакви гръмки изказвания.

Продължавам да не разбирам къде някой някога е твърдял тук, че всички мексиканци/куиър хора/черни/жени и тн са хомогенна маса без никакви различия между тях. Напротив, да има различая между тях, но въпреки тези различия има някакъв shared experience, който не бива да бъде игнориран. Например, Sex Education доста добре адресира това, в момента, в който супер различни момичета по раса, религия, сексуалност, класа, интелигентност, осъзнаха, че всяка от тях е преживяла малко или много някаква доза sexual assault. В сериала, дори това беше ЕКСПЛИЦИТНО казано. Та примерно една жена може да има много по-общо с мъже като интереси, идентичност и характер, но повечето мъже наистина не знаят какво е това и не могат да го разберат. Имала съм разговор с жени на тая тема, жени с които нямаме нищо общо и всяка една от тях до една споделя как ако си сам в празен градски транспорт било то автобус, метро или тн и някакъв мъж седне до теб и ти се усмихне, изтръпваш от страх. Всяка сиз жена може да сподели нещо за менструацията си, която бтв е супер цензурирана тема, както видяхме в темата за светът е лудница, доста жени супер различни, споделиха мнението си относно тези преживявания. Които сори, но мъжете наистина не разбират. За тва примерно, В повечето от попкултурата писана от мъже, второто винаги включва жени, които изперкват и са напълно ненормални, а в тази от жени, това е нещо супер нормално и жените не полудяват.

Така е и с мексиканците, и с черните, и с куиър хората и с всички. останали.


@tigermaster за мен некъв такъв ултра стереотипен бг персонаж е Виктор Крум, колкото и да харесвам Хари Потър, Крум винаги ме е дразнил, щото така и не разбрах защо:

1. Не е Крумов
2. За чий ще го дири българин у некав сибирски студ на майната си като Франция и Англия са много по-близо
3. Говори с неточен български акцент. НИКОЙ БЪЛГАРИН НИКОГА не е говорил на "ВЕР ЕНД ВЕН?", дори Стоичков, на когото уж е базиран
4. Крум нема абсолютно нищо общо с българин като манталитет.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29373
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sat Feb 01, 2020 9:03 pm

tigermaster wrote:
Sat Feb 01, 2020 8:09 pm
Липсата на достоверност във филми като "Смело сърце" или "Гладиатор", които хората масово гледат и възприемат като героично фентъзи без никаква връзка с реалността, е много по-малък проблем от липсата на достоверност в произведение, което разглежда съвременни проблеми и претендира да дава глас на абсолютно реална маргинализирана група. Когато към последното добавим и факта, че на представителка на тази маргинализирана група се правят опити да й се отнеме гласът само защото не следва партийната линия, нещата отичат съвсем и, честно казано, при това положение не знам дали изобщо мога да вярвам на позитивните ревюта за тази книга.
Супер точно изказване, както и останалата част от поста.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2462
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Dr. Horrible » Sun Feb 02, 2020 1:10 am

Лиц, благодаря ти за този пост. Ти сподели едно изживяване, което наистина те свързва с всички жени, с които си говорила и което е наистина споделено усещане. Аз няма как да го изживея, права си напълно - ако съм сам с мъж в празен автобус и мен може да ме е страх, че ще ме набие и ще ми вземе телефона и портофела, но това не е еквивалентно на усещането, за което говориш ти - то е много по-лично, много по-силно, много по-специфично. И за мен беше ценно да го чуя.
И при все този споделен опит трябва да признаем, че художествените произведения провокират различни неща. Ако във филм има сцена, показваща точно такава ситуация - сама жена в късен градски транспорт, сяда срещу нея един мъж и нещо я оглежда и се подсмихва - мислиш ли, че всички жени, с които си говорила по темата, ще я усетят еднакво? Едни могат да припознаят собственото си изживяване, наистина да емпатизират и да кажат "Да, точно това ми се е случвало, много реално беше предадено, радвам се, че го гледах." Други могат да кажат, че им е било прекалено тегаво, да съжаляват, че са се обременили с такъв филм. За трети може да е несериозно, да не показва наистина колко опасно е било положението. И така нататък. Хората виждат художествените произведения различно, дори когато имат сходен житейски опит.
На вас не ви ли се е случвало да обсъждате филм с някой човек от вашата демографска група - на вашите години, от вашата културна среда, дори от вашия приятелски кръг, и да имате чувството, че сте гледали два напълно различни филми? Защото на мен ми се е случвало много пъти. Хората усещат нещата различно. Дори хората със сподолено изживяване. Примерно комунистечския режим в България. За някои това е време на чудовищни репресии, държавен терор, празни магазини, недоимък, стъпкване на свободното слово и гавра с човешкото достойноство. За други това е най-хубавият период от живота им - стабилна държава, ниска престъпност, чудесни отношения с близките и съседите, работещо здравеопазване и образование, време на културен възход, в което се правят великолепни филми и се пишат страхотни книги. Няма как едните да са прави, а другите да грешат, защото всеки си усеща своя живот различно, дори в един и същи строй.

Тайгърмастър правилно отблезвя, че има разлика в това една книга да предава неточно исторически събития и в това да предава неточно животът на маргинализирано малцинство, живеещо днес. Защото наистина в едното има активна вреда за хората тук и сега. Но погледнете поста на Мат и кажете честно - каква е вредата на тази книга? Каква е опасността от тази книга? Мат е постнал ревю от читател, който се е трогнал от книгата, казал си е "Тези хора наистина страдат, трябва да разбера повече за тях." Това за мен е добра промяна, води нещата в добра посока. Да, латино ревюиращата е права да каже за себе си "Героите в тази книга не се държат като мексиканци, защото се шокират от престъпността и реалността в Мексико, държат се като американски туристи в Мексико." Но ако това е вредата - че героите говорят и мислят по-скоро като американци и звучи неавтентично, поамериканчено всичко, а това е ползата - че американските читатели наистина почват да се замислят за трудностите на мексиканците и проявяват желание да научат повече, то според мен ползата е по-голяма. И въпросите, които повдига Мат, са валидни - нужен ли е наистина този вечен дисклеймър "Аз не съм от тази култура, та затова не знам автентична ли е книгата", който не правим за американски произведения. Да, поамериканчването на цялата световна култура е реален проблем, да, американците понякога пишат за други епохи, общества и култури все едно пишат за съвременни американци. И това влияе и на другите култури толкова силно, че съвременните български сериали изглеждат като евтини копия на американските сериали, вместо да отразяват нашата специфичност. И това е глобален проблем. Но как хейтът по тази книга, без да сме я прочели, базиран на едно ревю, ще помогне за този проблем, как кенсълването ще доведе до по-добра ситуация, как като Салма Хайек си свали от инстаграм снимката с книгата, турнето се отмени, а положителните ревюта добавят дисклеймър, КАК нещата ще станат по-добри заради това? Просто не виждам градивното в случая.
Небо уронит
Ночь на ладони.
Нас не догонят,
Нас не догонят.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29373
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sun Feb 02, 2020 2:04 am

Тоест понеже (потенциално) не е нанесла конкретна вреда, е ок, че ТАЗИ книга е била толкова популяризирана и авторката е получила такъв огромен хонорар, докато книги, писани от хора, които реално са ги живели тези събития или най-малкото са много по-близо до тях, не са получили зелена светлина? Ти смяташ, че компромисното представяне на една група е ок, при все, че друго нямаше да е компромисно, стига да не вреди никому? Или се опитваш да кажеш, че - противно на твоите собствени схващания - масовият читател е толкова чужд на истинските хора, за които се отнася тази история, че ако я чете от тях, няма да им е съпричастен? Т.е. че тази авторка пак е "white savior"?

Наистина се опитвам да разбера логиката.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12896
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Amelia » Sun Feb 02, 2020 6:03 am

Книгата е нанесла вреда по различни начини:
1. Отнела е мястото на някой по-добър роман на някой по-добър писател от латино етноса. Така или иначе се оказа, че разни сцени и идеи са взаимствани от други латино романи - не знам закво дават 7-цифрена сума за книжка с рихаши на тея романи от неква бела лелка, вместо да пуснат нещо по-добро и автентично. С това се продължава и супер гнусната практика качествени малцинствени автори да бъдат замитани под килима и вместо това да се прави баси рекламната патаклама около посредствените произведения на разни бели автори. Защо латино авторите са ядосани, е обяснено тук:
https://www.theguardian.com/commentisfr ... ters-angry
2. Пълна е с тъпи клишета за Мексико (torture porn, викат запознатите) и мексиканците и пресъздава грешно културата им, с което създава грешни впечатления. Което е лошо ако идеята е тази книга да има образователна цел за битието и проблемите на нелегалните имигранти.
3. Продължава с white savior изпълненията, инфантилизира мексиканците и за пореден път представя САЩ като някакъв велик там beacon of hope, за да може разни други тетки като тая да четат тая книжка и да се чувстват велики. "I wish someone slightly browner than me would write it"... "I wanted to give this faceless brown mass a face". Ох на кака, добре че е тя да се сети!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Путка майна, коя си ти, ма? Someone slightly browner than you have already given the faceless brown mass a face! Numerous times. Oттам си крала за твоя боклук. Kindly fuck off! Като ѝ четох изявленията на тая, през цялото време си мислех за фразата: "Lord, give me the confidence of a mediocre white man". В случая става дума за mediocre white woman, ма то все тая. Посредствеността не трябва да се награждава и афишира - вреди на всичките ни изкуства това.
4. Самата книга е написана зле от литературна гледна точка, ако посочените примери тук са някакъв индикатор:
https://www.nytimes.com/2020/01/17/book ... mmins.html

Броят на недоволните писатели от книгата нараства. Сред тези писатели има много латино-такива. Да сложим нещата в перспектива:
https://lithub.com/dear-oprah-winfrey-8 ... ican-dirt/
Това ако пожелаем да си говорим за брой лица за и против като мярка за качествата на книгата. От друга страна, на Стивън Кинг му е харесала, а за него вече разбрахме, че той пича гледа КАЧЕСТВОТО, а не ДАЙВЪРСИТИТО, така че със сигурност ги разбира тея ралти.

Между другото във всичките линкове, които пуснах критиците си казват черно на бяло:
So, yes, Latinx writers are angry.

And it’s not that we think only Latinx writers should write Latinx-themed books. No, this is not about censorship. A talented writer who does the hard work can create convincing, powerful works of literature about other cultures. That’s called art. American Dirt is not art.
I’m of the persuasion that fiction necessarily, even rather beautifully, requires imagining an “other” of some kind. As the novelist Hari Kunzru has argued, imagining ourselves into other lives and other subjectives is an act of ethical urgency. The caveat is to do this work of representation responsibly, and well. The journalist Katherine Boo, who wrote about a Mumbai slum in her National Book Award-winning “Behind the Beautiful Forevers,” and has reported on poverty and disability, often speaks of the “earned fact” — the research necessary before making a claim. “Getting it right matters way more than whether you can make people care,” she has said.
Cummins’s book is, yes, a work of fiction. Many of us are also fiction writers, and we believe in the right to write outside of our own experiences: writing fiction is essentially impossible to do without imagining people who are not ourselves. However, when writing about experiences that are not our own, especially when writing about the experiences of marginalized people, still more especially when these lived experiences are heavily politicized, oppressed, threatened, and disbelieved—when this is the case, the writer’s duty to imagine well, responsibly, and with complexity becomes even more critical.
Така че, ¡Cálmate chicos y chicas! Наглите малцинства не са тръгнали на кръстоносен поход срещу немалцинствените автори. Само срещу по-лайняните от тях. Което в моята книжка е не само позволено, ами и приветствано.

Тук се зададе въпросът "С какво помага писъкът срещу тази книга?". Помага с това, че следващият път когато някое бяло чиляче от издателска къща реши да издава роман на мексиканска тематика и да прави промоционални купони за него, ще има едно наум и може да се замисли преди да напляка интериорен дизайн с, например, малки клетчици с малки кафяви куклички в тях, за да отдаде почит към "безличните кафяви маси". И знае ли човек? Мое па да вземат да публикуват някой мексиканец, както Холивуд взе да пуска повече гейове по ТВто.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5860
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Demandred » Sun Feb 02, 2020 1:04 pm

Интересна статия относно прословутата American Dirt - https://slate.com/culture/2020/01/ameri ... hange.html
But the most common take on the American Dirt fiasco is that it resulted from Flatiron’s hubristic failure in what the industry refers to as “positioning”—that is, communicating the genre a house considers a new book to fit into. “From what I’ve heard,” said one senior editor, “it’s a really quick, pacey, dramatic read, and there’s a whole coterie of people who will say that to their friends, and word of mouth will move across the country like wildfire.” In other words, the novel is a work of commercial fiction, much like Where the Crawdads Sing and other titles that sell in large numbers while generally flying under the radar of cultural critics and political commentators. Where Cummins’ publisher went wrong, in this formulation, was to present American Dirt as if it was also, in the senior editor’s words, “a contribution to a vital understanding of this issue,” with the implied claim of representing the issue accurately rather than using it as a backdrop for an entertaining suspense story. “It’s a commercial book that was mispositioned as literary,” another senior publishing executive observed. Flatiron’s publisher, Bob Miller, essentially acknowledged this in a statement released Wednesday, noting, “We should never have claimed that it was a novel that defined the migrant experience.” This set American Dirt up for a degree of scrutiny to which most popular bestsellers are not subjected, at least not right out of the gate. “You can’t be Twitter woke and Walmart ambitious,” the assistant editor quipped.

...
No one I spoke to expected the controversy over American Dirt to harm the novel’s commercial prospects. “The consumers don’t care. They. Don’t. Care,” said one editor with exasperation. “If it does register, they’ll just write it off as PC.” While one source said he was sure the incident is “humiliating” to Cummins, her publisher, and other people associated with the book, “you can wipe your tears away with money.” A petition posted to the site LitHub and signed by more than 130 writers asking that Oprah Winfrey “reconsider” selecting American Dirt for her book club might have an effect if Winfrey complies, but the editorial director insists that even this could end up helping the title. “The challenge in publishing books is making sure people have heard of them,” another editor explained. “What people will know is that this is a book other people are talking about.”
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4638
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Matrim » Sun Feb 02, 2020 4:07 pm

Тук се зададе въпросът "С какво помага писъкът срещу тази книга?". Помага с това, че следващият път когато някое бяло чиляче от издателска къща реши да издава роман на мексиканска тематика и да прави промоционални купони за него, ще има едно наум и може да се замисли преди да напляка интериорен дизайн с, например, малки клетчици с малки кафяви куклички в тях, за да отдаде почит към "безличните кафяви маси". И знае ли човек? Мое па да вземат да публикуват някой мексиканец, както Холивуд взе да пуска повече гейове по ТВто.
Това обаче ще се случи само ако книгата не се продаде добре, а засега май не е такъв случаят. Ако направи добри пари, другият път може и още повече шум в туитър да създадат с провокации.

Що се отнася взаимстваните сцени, все пак успях да открия нещо по-конкретно по въпроса, макар и в твърде съмнителния източник HuffPost

И наистина почвам да се чудя това издателство с какъв акъл са дали толкова пари за тая книга без поне да проверят дали аджеба испанският език, използван от героите е точен, при положение, че авторката не говори испански. От друга страна, ако наистина са имали намерение да продават книгата като трилър, а не "novel that defined the migrant experience" може да са си казали, че няма какво да се главоболят, хората и Дан Браун четат масово все пак.
“Everyone saw this coming,” the editorial director told me, “but some people thought that the book’s politics were liberal enough that no one would attack it.
Май наистина са много тъпи парчета в това издателство.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8707
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by The Dragon » Sun Feb 02, 2020 5:13 pm

Нека видим sales преди да казваме колко са тъпи. Като цяло да ядосаш новите SJW пуритани е точно толкова печелившо колкото и старите. Не случайно мечтата на всеки издател от преди век е да е бил баннат в бостън ...
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29373
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sun Feb 02, 2020 8:31 pm

Междувременно, ето още едно явление, този път за предстояща книга, пак - @Amelia - предварително нахвалена от Стивън Кинг:

https://gay.medium.com/adventures-in-pu ... 6f089c372e
In March 2020, a book will come out with the praise of Stephen King. The book will garner praise from other big names, and articles about the book have already pointed out its seven figure advance. The publishing industry has been hard at work since last year to make sure you know about this book.
To those familiar with the controversy around American Dirt, this may sound familiar. A white woman has written a book that fictionalizes a story many people have survived and the book is receiving tremendous backing and promotion. The book this time, though, is titled My Dark Vanessa. The book I wrote, Excavation, is a memoir with eerie story similarities, and was published by a small press in 2014.
Иде реч вече за почти директно плагиатство в тоя случай.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests