Social Justice in Speculative Fiction

Филми, бре, филми... Джена Джеймсън, Трейси Лордс – we have them all!

Moderators: Roland, Morwen, Marfa, Roamer

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5802
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Demandred » Sun Sep 15, 2019 10:05 pm

Страхотен пост, Марто.
И като гледам който и да било американски сериал, дори тийн сериал или семейна драма, никога не виждам моя свят и моите хора, виждам нещо далечно, от другата страна на океана. А за фентъзи свят виждам нещо съвсем по-далчено. И никога не съм чувствал нуждата да проектирам себе си , да кажа "Ама защо няма дебели супергерои". Но хората все по-масово са праймвани да търсят себе си. Ако след всеки сериал те питат "Откри ли герой от твоята раса/сексуалност, имаше ли положителна репрезентация?", дори в началото да не те интересува, след пет години вече ще интернализираш този въпрос и ще си казваш "Ама моето малцинство имаше ли го в този измислен свят, и беше ли показано подробно и положително?". И така фокусът се измества. Спираш да се наслаждаваш на историята, спираш да се свързваш с героите. Само търсиш има ли някой, който има твоите демографски данни - твоят пол, раса, сексуалност, физически характеристики и т.н. И така емпатията умира :) И не можеш да надхвърлиш себе си и своето положение. И това е ужасно вредно. На децата им се четат приказки с животни, слушат за зайчето и таралежчето, гледат "Бамби" и "Цар Лъв" и се вълнуват от тези истории, дори те да не показват цветът на кожата или пола им. И могат да се насладят на всяка история - и за Мулан, и за Моана, и за Елза. Защо в последните години възрастни хора са агитирани да се откажат от това и да търсят себе си?
Много точно казано. Вместо да се насърчава този вид емпатия към различните чрез изкуството, в последните години се прави точно обратното (освен ако не си бял хетеро мъж, естествено). Примерно разни феминистки "експерти" съветват момичетата и жените да четат книги само от жени с героини жени, защото книгите от мъже са вредни и нищо не могат да им дадат. Аз винаги съм предпочитал да чета за герои, различни от мен, и точно това е едно от най-хубавите неща в изкуството - помага ни да разбираме по-добре тези, които са различни от нас.

Хубаво е да има повече герои от различни раси, LGBT и т.н., обаче настоящата мания във всеки сериал и филм да се набутват diversity на всяка цена е нелепа и не помага на никого. Нито ще се подобри живота на малцинствата където и да е, нито ще станат филмите и сериалите по-хубави. А постоянното търсене на под вола теле и на причини да се обяви всяка творба за сексистка, расистка и/или хомофобска също не помага на никого освен на професионалните активисти, които правят пари от това.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29167
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sun Sep 15, 2019 10:26 pm

Аз пак ще се върна към коментара си отпреди няколко дена, че на човека, свикнал на 80/20, всяко приближаване към 50/50 му се струва твърде екстремно. Не значи, че той прави нещо "грешно", просто значи, че е свикнал на "норма", която всъщност е чудовищно дисбалансирана.

И все пак, когато двама бели мъже, отраснали с фантастика и фентъзи, пълни с бели мъже, ми кажат, че не им пукало да се виждат представени в изкуството (или единият от тях да ми твърди, че нищо сходно не виждал между презокеанския бял мъж и себе си), не мога да не сложа щипка сол на тези мнения. В смисъл, ние живеем в комфорта на среда, където хора, минимум НА ВЪНШЕН ВИД като нас са абсолютно навсякъде, във всички сфери на изкуство, култура и т.н. Дори да си мислим, че точно-идеално-конкретно-100% като нас няма, пак има обща сфера на сходност, която ни съпътства във всяка крачка от съществуването ни. Трудно ми е да примам каточиста монета при това положение твърдението, че то не било толкова важно. Това все едно човек, който вижда всички цветове, да обяснява на далтонист, че не е кой знае каква загуба да не ги вижда, при положение, че никога не е живял без тях.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2412
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Dr. Horrible » Sun Sep 15, 2019 11:06 pm

Добре, бе, Рол. Ти ме познаваш. На какви герои се кефя най-много, забелязал ли си някакви тенденции? Веднъж ми каза тук, че ми пукало само за "поредното червенокосо кукле". Приличат ли на мен тези герои? Моя пол ли са, моето телосложение, моята сексуална ориентация, моята културна идентичност?

Аз и Дем ти говорим лично, споделяме ти своя опит с изкуството. Ти пак ни връщаш готови отговори - "Ама ако сме свикнали с 80 на 20, то 50 на 50 ни изглежда много.", "Ама вие сте бели мъже и четете фентъзи, не мога да ви повярвам." Има ли смисъл да си говорим, ако не ни вярваш, ако не се замисляш над думите ни? Щото да, бели мъже сме. Ако това е алфата и омегата на разговора, ако има готов отговор за позиция "мнение на бял мъж", то наистина дискусията е обречена.

Кажи - могат ли различи хора да са приятели? Държиш ли приятелите ти да са с твоя цвят на кожата и твоята полова и сексуална идентичност, на твоята възраст? Не е ли възможно едно бяло момченце на 10 да се сприятели със своята съседка - възрастна чернокожа жена на 65 и двамата да си намират удоволствие от тази дружба и да сядат следобедите в парка и да ядат сладолед? И да не мислят, че е странно, че са приятели? А човек не е ли възможно да се сприятели дори с куче и да се грижи за него и да го има за духовно близък приятел? И с героите е така. Нямам нужда да са като мен. И те много рядко са.

За пореден път ти пускам един линк - реч на Елиф Шафак. Мисля, че много ще те обогати, ще ти е ценна. Като не вярваш на двама бели мъже, чуй една мюсюлманка. Нека ти разкаже за различните места, на които е живяла, за различните културни гета, в които е попадала, и затова какво търси в литературата и изкуството. Освен това тя е успешна писателка и вярвам, че опитът ѝ може да ти даде една гледна точка, която не е идентична с гледните точки, които познаваш. 20 минути е, но е ценно. Аз и на студентите си в НАТФИЗ го пусках, все пак те ще правят изкуство, бяха много впечатлени и действително виждах как съзнанията им се отварят.

Нека не повтаряме готови фрази, нека не тръгваме с нагласа "Ти ми казваш за себе си едно, ама ХА, ти си живял с привилегии, знам аз, твоят случай е такъв и такъв всъщност". Виж наистина клипа, когато имаш възможност, и кажи какво мислиш.
Небо уронит
Ночь на ладони.
Нас не догонят,
Нас не догонят.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12740
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Amelia » Sun Sep 15, 2019 11:19 pm

Ок, пичове, ако не ви трябва да се гледате по талавизора и може да се кефите на всякакви персонажи, не би трябвало цветнокожите кастинг решения да са ви къвто и да е проблем. :ninja:
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5802
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Demandred » Sun Sep 15, 2019 11:33 pm

Roland wrote:
Sun Sep 15, 2019 10:26 pm
И все пак, когато двама бели мъже, отраснали с фантастика и фентъзи, пълни с бели мъже, ми кажат, че не им пукало да се виждат представени в изкуството (или единият от тях да ми твърди, че нищо сходно не виждал между презокеанския бял мъж и себе си), не мога да не сложа щипка сол на тези мнения. В смисъл, ние живеем в комфорта на среда, където хора, минимум НА ВЪНШЕН ВИД като нас са абсолютно навсякъде, във всички сфери на изкуство, култура и т.н. Дори да си мислим, че точно-идеално-конкретно-100% като нас няма, пак има обща сфера на сходност, която ни съпътства във всяка крачка от съществуването ни. Трудно ми е да примам каточиста монета при това положение твърдението, че то не било толкова важно. Това все едно човек, който вижда всички цветове, да обяснява на далтонист, че не е кой знае каква загуба да не ги вижда, при положение, че никога не е живял без тях.
Прекалено много внимание обръщащ на цвета на кожата. Животът в България и в САЩ е много различен, затова не виждам нищо странно в това аз или Марто да не се чувстваме особено "репрезентирани" от герои американци, създадени от сценаристи американци, ако ще да са със същия цвят на кожата и пол като нас. Това важи в още по-голяма степен, когато героите са в някакъв фентъзи свят, коренно различен от нашия.

От години чета и гледам основно неща с герои, повечето от които не са бели хетеро мъже, и въобще не чувствам някаква загуба от това.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29167
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Roland » Sun Sep 15, 2019 11:53 pm

Demandred wrote:
Sun Sep 15, 2019 11:33 pm
От години чета и гледам основно неща с герои, повечето от които не са бели хетеро мъже, и въобще не чувствам някаква загуба от това.
О, абсолютно ти вярвам, а и на Марто, честно казано. Не мисля, че отчаяно копнеете САМО по бели мъже-персонажи и лъжете тук, за да не паднете по гръб. Но все пак тука всички сме хора в напреднала възраст. Какво сме гледали и чели докато сме израствали? С какво ни е заливала културата около нас ден след ден, година след година? Това създава определено усещане за споделена среда, комфорт, на базата на който после човек може да търси нещо различно, ако иска, но винаги със знанието - пък дори и напълно неосъзнато - че винаги има ОГРОМНО богатство от преживявания, с които директно може да се обвърже, ако поиска.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Litz
Forsaken
Posts: 2893
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Litz » Mon Sep 16, 2019 12:00 am

Абе колкото и да не му се иска на някого, поп културата има огромно влияние за възприятията не само на самите малцинства, ама и за тва как тия малцинства биват възприемани от мнозинството. Смисъл тва да си мислим, че черните са еди кви си, щото като нямаш личен досег с тия хора и единствено тва ти се показва, ще заформиш такова мнение. Тва че някой иска да види латино или чернокож-в малко по-разчупена роля не значи, че този човек отрича, че чернокожи ганг мембъри няма, а че не е само тва реалността.

Ся, има адски много проучвания как поп културата влияе на възприятията на хората, и да го отричаме тва като фактор не ми се струва окей.

Голяма част от хората, които познавам в България се формирахме с Glee, Skins и тва да гледахме Нийл Патрик Харис и му се кефихме. Колкото-и хората да живеят с мисълта, че Кърт е еднопластов гей, но тва бидейки self insert персонаж на Раян Мърфи си беше доста-многопластов, а историята с баща му беше едно от най-брилянтното неща в сериала. За сметка на тва Сантана, Юник и Бийст бяха дъното като истории. Но тва не се дължи на факта, че Раян Мърфи е бял мъж, а че той както и много бели мъже, имат гнусния навик да не рисърчват тва за което ще пишат, а да си пишат наизуст. Skins ,и до ден днешен е прекрасно нещо и там и Макси, и Наоми и Емили бяха представени чудесно. И не карикатурно и хората, които го-виждат тва ще имат други възприятия. И се радвам, че голяма част израснаха с тия неща.

Прочее никой не иска само позитивни персонажи от малцинствата. Един персонаж може да е негативен, но добре написан и изиграна: Андрю Кунанан във Версаче е такъв случай. И гей актьор (макар мега дълбоко в Нарния) играе гей.

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2412
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Dr. Horrible » Mon Sep 16, 2019 12:10 am

Amelia wrote:
Sun Sep 15, 2019 11:19 pm
Ок, пичове, ако не ви трябва да се гледате по талавизора и може да се кефите на всякакви персонажи, не би трябвало цветнокожите кастинг решения да са ви къвто и да е проблем. :ninja:
Ами не е точно така. Дем в другата тема си каза, че не са му проблем цветнокожите актьори в Колелото, така че ще отговоря само то свое име, макар въпросът да е в множествено число.

Дразни ме не цветът на кожата на актьорите, а политизирането, както написах няколко пъти, както и Жоро каза. Излизането от историята и превръщането ѝ в нещо друго.
And when I say, "just a story," I'm not trying to belittle my work. I want to love and celebrate fiction for what it is, not as a means to an end. Writers are entitled to their political opinions, and there are good political novels out there, but the language of fiction is not the language of daily politics. Chekhov said, "The solution to a problem and the correct way of posing the question are two completely separate things. And only the latter is an artist's responsibility." Identity politics divides us. Fiction connects. One is interested in sweeping generalizations. The other, in nuances. One draws boundaries. The other recognizes no frontiers. Identity politics is made of solid bricks. Fiction is flowing water.
Нищо не ми пречи да гледам сериал с чернокожи вещици или азиатски крале. Пречи ми, когато чувствам, че това се прави с някаква политическа цел, че историята се използва като средство за политика. Разбирам защо хората имат желание да видят групата си и расата си в по-положителна светлина, това е естествено. Но не харесвам абсолютизирането на idenity politics и не ми е неприятно, че всичко се обръща на idenity politics. Не ме кефи, когато история, която обичам, се използва по този начин. Толкова.

Иначе аз като дете четях приказки за Снежанка и Пепеляшка, после минах на Астрид Линдгрен. Гледах сериалите, които гледаха мама и баба - латиноамериканските сапунки. Много ги обичах! Там главната героиня винаги беше жена, а мъжките персонажи бяха eye candy за хубост, като награда на главната героиня за добротата ѝ. Много мразех, като ходих на село и там нямаше Нова телевизия, защото пропусках епизоди от "Есмералда" и "Вдовицата с бяло" и после звънях вкъщи да ми ги разказват по телефона, а баба ми се караше, че ѝ навъртам сметка за глупости. Единственият американски сериал, който помня от детството, е Доктор Куин Лечителката. Уважавах я, защото беше много добра, грижеше се за чернокожите и проститутките. Спомням си как в един епизод спря изгарянето на книги. Трябва пак да я изгледам :lol: Иначе любимият ми мъжки герой като дете беше... ъм... Котаракът в чизми. Щото беше много умен и хитър и печелеше с ума си, не с груба сила. И като дете не четях много-много, само задължителната литература. Ама в пети клас почнах Хари Потър от Джоан Роулинг и това ми стана първата голяма мания. Първата от много. :lol:
Небо уронит
Ночь на ладони.
Нас не догонят,
Нас не догонят.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12740
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Amelia » Mon Sep 16, 2019 12:20 am

Основното усещане за "политизиране" според мен идва от скандалите, дето вървят ръка за ръка с всеки един такъв кастинг. Т.е., ние си го правим сами политизирането, доколкото дори мрънкането срещу тея кастинги също е базирано на политика, която е в конфликт с друга политика.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Litz
Forsaken
Posts: 2893
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Litz » Mon Sep 16, 2019 12:30 am

В голямата си част обаче изкуството си е било политическо. Ulysses на Джеймс Джойс примерно може да е супер революционна от литературна гледна точка и намсико, то тва е и предвид времето си АДСКИ политическо произведение и да отричаме, че е такова би било цинично.

Тва с промените на разни стари истории и преплитане с някакви по-модерни за времето си проблеми го има отдавна. Ся що някой не седне да се разправя с Робърт Хенрисон и Чосър, че ни пробутват християнска пропаганда с познати любими истории за Троянската война и Орфей?

Тва не е някъв похват дето са го почнали злите sjw, а е открай време .така.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 5341
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by tigermaster » Mon Sep 16, 2019 1:13 am

Роланд, ще дам отново себе си за пример. В гимназията се вманиачих сериозно по източноазиатските екшъни с бойни изкуства - до степен в рамките на няколко седмици да изгледам буквално всичко с български субтитри, налично по тогавашните сървъри. Когато се започна с манията ми, още не знаех какво е торент, а големи български тракери нямаше :) После минах на непреведени филми. Научих се да правя субтитри, за да разбирам по-добре какво гледам, и постепенно задобрях достатъчно, за да мога да си вадя хляба с това. Така научих английския, между другото - часовете в училище са ми дали само някаква основа. Все още съжалявам, че първоначалният план на Джордж Лукас да вземе Тоширо Мифуне за ролята на Оби-Уан Кеноби не се е осъществил. (Може би ако тая роля я играеше човек, който знае как се държи меч, дуелът с Дарт Вейдър нямаше да е такава смехория...) Единственият екшън герой, на когото съзнателно съм искал да приличам откъм характер като тийнейджър, освен Индиана Джоунс, беше именно Тоширо Мифуне като Телохранителя. В годините, които до голяма степен са ме оформили като личност, гледах повече източни, отколкото западни филми. (Основната причина беше, всъщност, че Джет Ли, Дони Йен, Джеки Чан, Тоширо Мифуне и така нататък ми предлагаха сцени с близък бой със скорост, техника и сила, каквато по онова време в западното кино почти не се виждаше, обаче това е тема на съвсем отделен разговор.) Децата и тийнейджърите от западните филми и сериали, които би трябвало да са ми близки - нърдчетата, които си имат проблеми с джоковете в училище, ми бяха толкова далечни, всъщност, че няма на къде повече. Едно, че заради привидните прилики в характера между мен и, примерно, Питър Паркър разликите в начина на живот между моята българска реалност и американската изпъкваха още повече, друго, че дори на девет години, по времето, когато "Спайдър-Мен" се появи по родните телевизии за пръв път, бях достатъчно умен, за да знам, че няма да ме ухапе радиоактивен паяк, което правеше пропастта между мен и Питър Паркър още по-дълбока, трето, че в тия образи като цяло виждах жертви, с които не исках да се асоциирам. Исках спокойната самоувереност на Телохранителя. И все още я искам, а не знам дали някога ще я постигна - а почти го стигнах на възраст вече :)

Именно защото съм израснал по този начин, винаги ми става странно, когато ми се каже, че човек иска да вижда хора, които приличат на него, на екрана. На мен, дори като дете и тийнейджър, ми беше по-важно какво ми показват, а не какъв е на цвят актьорът. С това на ума - както казах в темата за сериала по Пратчет, нямам никакъв проблем с промяната на расата на някой образ (или някаква друга промяна), стига въпросната да не пречи по някакъв начин. Чернокожата Сибил Ваймс е ОК. Чернокож Ваймс щеше да е ОК, ако бяха взели такъв. Чернокож Керът нямаше да е ОК, доколкото промяната на расата му щеше да счупи целия произход на образа - който се казва Морков заради червената коса. По същия начин бих имал проблем и с висок и красив Ноби, дебел Ветинари или грозна Ангуа. Далтонисткият кастинг в "Добри поличби" е съвсем идеален - пасва на идеите на сериала, пък и образите са готини. Изцяло японският кастинг на игралния "Seirei No Moribito" донейде пречи, доколкото някои от образите във втория и третия сезон очевидно са мислени като европейци или чернокожи, с имена като Раул или с афро прически :) (Иначе сериалът е готин, ако човек си пада по японски игрални сериали.) Няколко примерчета просто да дам, пък се надявам да стане ясно кое как възприемам.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12740
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Amelia » Mon Sep 16, 2019 1:38 am

Начи, тук се повдига една друга тема, която е интересен парадокс при дискусиите на репрезентациите в киното. Става дума за т.нар. color-blind privilege, която в общи линии може да се представи като това, че белите хора, за разлика от не-белите, имат лукса да са color-blind (т.е. да спрат да взимат предвид расата на другарчето и отношението им към него да се определя само от това как се държи другарчето), тъй като са поставени във властова роля и тоя тип меритократично мислене е в тяхна полза.

Сложно е, щото тоя тип привилегии обикновено се ползват от социално прогресивни хора, които съвсем наистина искат расова толерантност и равенство, но тоя тип логика може да се окаже вреден за малцинствата в ситуация, в която все още има силни систематични институционални опресори и личните взаимодействия не са достатъчни да ги контрират. Т.е., това, което @tigermaster описва ("не е важно какъв цвят е актьорът") е добър принцип, по който да си живееш живота, но в същото време не трябва да забравяме, че колкото и да ни е все едно на нас лично какъв цвят е актьорът, в обществата ни има цял куп несъвършенства, заради които тоя цвят все още е важен за малцинствата от този цвят. Което води до, за съжаление, необходим в момента двоен стандарт. Който двоен стандарт, ако се прекали с него и не ограничен с ясно дефинирани граници (а за това обективни критерии няма) е вреден по всякакви други начини. Което пък ме връща обратно към "сложно е" и добре, че в случая си говорим просто за някви филми и сериали, нали, че на човек му се приисква да се гръмне, заради тоя порочен кръговрат, в който се въртим.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
aiva
E'lir
Posts: 154
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by aiva » Mon Sep 16, 2019 2:23 pm

Dr. Horrible wrote:
Sun Sep 15, 2019 11:06 pm
За пореден път ти пускам един линк - реч на Елиф Шафак.
Това беше доста интересно, и въпреки, че не е фокусът на сегашния разговор, частта за езика беше мн хубава (на мен лично чуждите езици са ми присърце :heart: ).
When you're a latecomer to a language, what happens is you live there with a continuous and perpetual frustration. As latecomers, we always want to say more, you know, crack better jokes, say better things, but we end up saying less because there's a gap between the mind and the tongue. And that gap is very intimidating. But if we manage not to be frightened by it, it's also stimulating.
В контекста на разговора обаче:
When identity politics tries to put labels on us, it is our freedom of imagination that is in danger
Нещо подобно се получава, когато почне да се спори кой персонаж от книга от каква раса бил, особено когато говорим за фентъзи или измислен свят. Ако не греша, някъде бях чела, че Робин Хоб отказва да отговори на въпроси какъв е Фиц, бял или черен, понеже той изглежда така, както читателят иска да го види (описанието от книгата е тъмни очи, тъмна къдрава коса, очевидно по-тъмен от белите планинци). Това какъв ще е той има значение само за читателя, но не и за историята или за персонажа, понеже това не е нашият свят, няма същата история и съответно няма същата динамика межуд разноцветните хора. Което е много хубаво, но работи само, докато не решим да правим филм по книгите. Тогава вече някой трябва да реши не само как той ще си представя Фиц, но и как съответно ще го представи на публиката. И защо. Освен ако не е изрично споменато някъде и няма някакво влияние на историята, расата на който и да е фентъзи герой от един фентъзи свят няма никакво значение и създателят на екранизацията трябва да може да е свободен да използва въображението си както си поиска. И тук опираме до момента, в който този freedom of imagination е ограничен от политическото движение в момента. Създателите на сериала по колелото са си представили черна Нинив или го правят само и единствено защото така диктуват политиките в момента и защото така ще разбудят повече хора да говорят за продукта им? Първото е супер, второто също е ок, ако не ми е прекалено навряно в лицето.

Един по-бутафорен пример беше ситуацията с the witcher, където хората от кастинга бяха обявили, че няма да търсят бяла актриса да играе русата и зеленоока Цири, а BAME актриса.. и избраха руса и зеленоока полякиня (която също е и бяла, някак си). Е, как да не се ядосаш на това показно "ние сме супер прогресивни". :roll:

User avatar
Dr. Horrible
Archmage
Posts: 2412
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by Dr. Horrible » Mon Sep 16, 2019 3:52 pm

Малко е встрани от темата, но понеже заговорихме за Робин Хоб... Аз лично не мисля, че всяка фентъзи сага трябва да бъде филмирана. Киното е визуална медия, а литературата работи с други изразни средства и преходът в някои случаи е изключително труден и се губи много. Да, може също да се спечели много, но наистина предпочитам тази творческа енергия да се вложи в оригинална история, написана специално за конкретната медия, с която ще бъде разказана.

Специално при Робин Хоб една екранизация може само да развали нещата, според мен. Това е толкова лична и духовна поредица, всичките описания на умението и осезанието, на свързването със съзнанието на корабите, са толкова чувствени и духовни, че няма как да бъдат визуализирани достойно. Да, в поредицата си има епични сцени, зрелищни боеве, битки с дракони, морски сражения и т.н., всичко това би могло да изглежда великолепно на голям екран, но това не е фокусът на романите, няма нужда да се превръща тази история в зрелище. И, честно казано, изобщо нямам желание да виждам ничия режисьорска или актьорска интерпретация на Шута. Шутът е мой. И на всеки друг читател, който го обича.

Наскоро четох една трилогия на Марк Лорънс, сега чета друга и си мисля колко е хубаво, че тази история е точно книга, а не филм или сериал. И като чета комиксите Сага, Fables или Y the Last Man си мисля колко са подходящи тези истории точно за комикси и колко биха изгубили, ако бяха филми. И като цяло в момента не се сещам дори за едно нещо, което да искам да филмират, било то книга, разказ или комикс. Има обявени екранизации, които ще гледам с интерес, като "Тъмните му материи" или "Уондавижън", но не е като да съм се надявал да бъдат филмирани и да съм следял постоянно какво се случва и как върви. Невинаги е било така - преди време много исках да видя на голям екран това или онова, много се борех и участвах във фен-кампании да се направи такъв или онакъв филм... Но след като Марвел обявиха "Black Widow" вече чувствам войната спечелена. Успях. Сега само трябва да се облегна и да си гледам с кеф.

И сигурно и това е някакъв вид привилегия, щото аз съм имал шанса да видя екранни версии на всичките си любими книжни и комиксови персонажи, докато разни окаяни хора от средните щати не са видели техните герои в мола и затова изказването ми само показва какъв късметлия съм. И тук бих се съгласил, наистина се чувствам късметлия и го оценявам :)
Небо уронит
Ночь на ладони.
Нас не догонят,
Нас не догонят.

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 8635
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Social Justice in Speculative Fiction

Post by The Dragon » Mon Sep 16, 2019 6:00 pm

aiva wrote:
Mon Sep 16, 2019 2:23 pm

Един по-бутафорен пример беше ситуацията с the witcher, където хората от кастинга бяха обявили, че няма да търсят бяла актриса да играе русата и зеленоока Цири, а BAME актриса.. и избраха руса и зеленоока полякиня (която също е и бяла, някак си). Е, как да не се ядосаш на това показно "ние сме супер прогресивни". :roll:
В случая четейки един трезвомислен анализ когато се случваше и всички бяха аутрейджнати - в случая беше малък quirk на факта, че поляците в UK са ethnic minority ...
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 6 guests