Amelia wrote: ↑Sat Jun 30, 2018 3:51 am
Относно силните женски персонажи, като оставим личните впечатления, които са продукт на някакви тонове лични biases, си има съответните статистики за количествата жени в киното и типа роли, игран от тях. Така че най-добре да боравим със статистиките, за да избегнем въпросните лични biases. Оня ден гледахме Терминатор за пореден път и си говорихме за това какви епохални жени имахме в киното някога. Но и те се броят напръсти и са по-скоро изключения отколкото правило.
Принципно подкрепям използването на статиската за избягване на изкривяване на реалността, но понякога да дава черно бяла и неточна картина, така че всъщност реалния експириънс на хората може да е не по-малко важен.
Особено при положение, че нещо като "ролите на жените в киното" е МНОГО трудно за точно измерване, тъй като просто излизат ОГРОМНО количество филми, така че е практически невъзможно да бъдат измерени всички. Затова статистиците избират определен критерий, по който да изберат определена извадка от филмите, и проверяват статистиката само в нея. И е спорно доколко това дава реална представа.
Ето например, статистика от типа на
More Women Were Protagonists in 2016 Movies измерва най-печелившите 100 филма в САЩ от годината. И открива, че само в 29% от случаите жените са протагонисти. Но този критерий - най-печелившите 100 не е напълно обективен. Мъжете често са героите в екшън филмите, в които се хвърля много бюджет, и затова са по-печеливши. Възможно е доста от филмите за женска аудитория да за замислени и реалимирани като по-нисши, съответно не попадат при групата Джурасик Парк, Блек Пентър или Дедпул, които са хитове тази година. Кой да знае какво е съотношението в топ 300 филми? А и всъщност кой гледа 100-те на популярни бокс офис филма? Малко хора гледат по 100 филма на година, обикновено е по един на седица-две. Така че ако изгледаш 30 нови филма на година, и специално се интересуваш повече от женските персонажи, може спокойно да намериш 30 филма с жени протагонисти. Гледайки само холивудските пълнометражни филми, статиската е изкривена. Ако гледаш примерно латиноамериканските сапунки, които са много популярни в домовете на хората, не само в България, а в много страни по света, там 100% от протагонистите са жени
Така че ако си отраснал с майка или баба, или дори ако просто си обикновен човек, който си е пуснал телевизора, има голям шанс поне за няколко часа на ден да гледаш латиноамерикански или индийски сериали, в които протагонистите са напълно жени. Всичко опира до начина, по който ще решиш да направиш статистиката...
Да не говорим, че понякога голата статистика просто НЕ отразява адекватно художествено произведение. Да вземем например филма Batman Returns от 92-ра. Кой е протагонистът официално? Батман. Кои са героите, които имат speaking roles with more than two lines? Батман, Кетуомън, Пингвина, Алфред и Макс (злодеят). Така че една жена и четирима мъже. Това е статистиката. Същевременно обаче Кетуомън си е съвсем реално най-главната и най-атрактивната и историята ѝ е най-интересната във филма. И не става дума за моя личен bias - образът става иконичен точно с версията си от този филм, костюмът ѝ става иконичен и използван като реферънс в много други филми, популярно облекло за хелоуин и така нататък. Така че очевидно това 1 от 4 е имало по-силен ефект върху хората. Същото стана наскоро и с Отряд самоубийци - макар да беше единствения женски персонаж в самият Отряд (имаше още две георини, но не от тряда), Харли стана непропорционално по-популярна от съотборниците си и най-иконичиня герой. Така че статистиката за това кой персонаж е бил главен или колко са главните не съвпада с перцепцията на хората за това кой е главен и колко са главните. А ако идеята е репрезентация, за да се почувстват зрителите от репресираните групи по-добре, то тогава има значение как самите зрители възприемат нещата, а не каква е статистика. Дори ако в Wonder Woman броиш speaking roles with more than two lines, ще получиш пет жени - Уондър Уомън, кралица Хиполита, леля Робин Райт, Ета Кенди и доктор Пойзън, и шестима мъже - Стив Тревър, Арес, злия генерал, арабина от Lost, индианеца и оня с PTSD. Така че дори при филм, който очевидно е възприеман за иконичен и неповторим от sjw зрителите, статистиката всъщност не е в полза на женските персонажи.
Но статистиката може да се манипулира самоцерно, просто за да изглежда като по-добра статистика. И това е гадно, защото продуцентите го знаят и нарочно извъртят статистиката, за да угодят на зрителите, без действително да правят по-добри филми. Примерно старатара трилогия Спайдър-мен, направена преди sjw бума, имаше прекрасна Мери Джейн - това са може би единствените солови супергеройски филми, в които женският персонаж на приятелката е толкова важен, колкото този на главния мъжки герой. Сега в днешно време, след sjw бума, има Спайдър-мен в който Питър Паркър е единственото бяло момче в цялата гимназия, но пък всички други роли са просто камеота, включително Ем Джей и леля Мей. Така че статистиката може да бъде извъртяна и ако продуцентите искат да разкажа една история, ще си я разкажат, дори да набутат за поддържащи персонажи цветнокожи, които нямат личностни характеристики и смислена роля в сюжета.
И, говорейки за мъжете и жените, статистиката също трябва да отчете, че те определено не са 50% на 50% във всяка житейска ситуация. Съществуват редица ситуации, в които едните са просто повече, съответно за да се коментира дали филмите представят реалността адекватно, статистиката трябва да съобрази и това. Примерно в САЩ хората, умрели от светкавици, са на 80% мъже.
И за това има много фактори. Мъжете по-често от жените работят навън - по строежи или открити обекти, мъжете също така играят повече спортове навън от жените и са по-склонни да продължат да играят, дори при лошо време, и така нататък. Ако правиш определен тип сцени, трябва ли задължително да поглеждаш статистиката за всяко нещо, за да го отразиш по-адекватно? Доколко действието на филма може да ти позволи да сложиш повече мъже и почеве жени? Тези въпроси рядко се дискутират смислено и добронамерено, поне според мен.
Така че е мнооооооого трудно да се определи дали киното действително представя реалността - трябва да се гледа статистика за филмите, а тя понякога изкривява нещата и не отговаря на възприятието на хората, и също така трябва да се прави подробен анализ на сюжета и ситуациите на всеки филм... което е невъзможно. Аз може да имам "тонове лични biases", но съвсем искрено мога да кажа, че всяга година съм намирал МНОЖЕСТВО прекрасни нови женски персонажи в изкуството. И да се отрича това ми се струва нелепо, особено ако се прави в полза на мрънкането и в полза на развиването на манталитет на репресирана жертва. Всеки си решава кое е по-важно - дали да има 50 от 100 филма с жени протагонисти, или да има поне два-три филма на година с наистина феноменални жени протагонисти. Защото когато аз изгледам тези два филма, ще ги хваля и ще говоря за тях в продължение на години и ще ги представям навсякъде като отличен пример... А ако статистката е "добра", но тези филми не събуждат реакция у мен, то все тая. Просто взирането в статистиката е малко количество преди качеството, а това невинаги е най-удачния подход към някои неща.