Matrim wrote: ↑Fri Jan 31, 2020 5:08 pm
Разбира се, няма лошо да се вслушват авторите в мненията на съответната група, представители на която има в произведенията им. Работата е там, че
обикновено мненията са разнопосочни и авторите (съответно читателите/зрителите) могат спокойно да си кажат - "Ето, хората казаха, че са добре представени" или "Ето, хората казаха, че тоя автор нищо не разбира и е сексист/расист/ксенофоб". Още по-весело става като дискусията се води главно от хора, които не са чели/гледали съответната творба ама някой си бил казал някъде си, че била/не била проблематична и стой, та гледай.
Именно. Няколко пъти съм го казвал в тази тема - подобни деления на групи по расов, полов и етнически признак имат тенденцията да
подценяват вътрегруповите различия и надценяват междугруповите. Не можем да кажем "Хомосексуалните/жените/мексиканците са такива и такива, изживяват света така и така", защото хомосексуалните/жените/латиносите не са единна хомогенна група, а са най-разнообразни хора с различни личностни характеристики, които изживяват света по различен начин. За редица романи от бели жени много читателки в България, Германия и Канада ще кажат "Ооо, много романтична история, разчувства ме, чудесна е!", а Лиц и Амелия ще кажат "Пълен боклук, карикатура тотална." Има чернокожи/жени/куиър хора, които са гласували и дори агитирали за Тръмп, има и бели хетеро мъже, подкрепяли активно Хилари. Просто това стереотипизиране е ужасяващо.
А в много случаи мрънкащите в туитър не само не са чели книгата, не само не принадлежат към въпросното маргинализирано общество, а дори не познават никой от това общество, който я е чел, съответно съвсем си карат наизуст. Често бели хетеро тийнейджъри обясняват разпалено какво би наранило цветнокожите или трансексуалните, макар те самите да нямат проблем с него и да не са говорили лично с нито един човек от въпросната общност, който се е почувствал наранен. Така се губи всякаква автантичност - човек не защитава собственото си усещане от книгата (понеже я не я чел, я и да я чел, не може да види проблемите в нея), не защитава усещането на свой познат, който действително я е чел и му е било гадно, а защитава позицията на тълпата в туитър, щото това е тренда.
И като говорим за контекст - ми естествено, че книга, която се продава на американския пазар, ще е по-успешна, ако е писана от американка и предава нещата през гледна точка, близка до американките. Ако аз отида в Япония и напиша история на живота на едно българско момче, отишло в Япония, сигурно ще е доста автентична книга, но едва ли ще стигне до японците, едва ли ще могат да ме разберат истински - може да съм им екзотичен, но няма да ходят да ме купуват на тълпи. А ако японец напише история за трудностите на българин, идващ в Япония, ще успее да я разкаже така, че да е по-близък до японците и ще им е по-интересна на тях и ще се продава повече на техния пазар. Да, тъпо е, но е разбираемо, като помислим за контекста. Не случайно исторически филми за едни и същи крале и кралици се правят през десет години - щото хората трудно гледат/четат далечни от тях неща. И има запазени текстове от времето на кралица Елизабет I, има и класически романи, които разказват за тези епохи, но хората най-масово четат Филипа Грегъри, щото тя говори по начин, по който съвременния американец може да си представи тези епохи. Да, не е автентично и достоверно, но е логично да е по-популярно и по-продавано. Ето, примерно, Black Panther - филм
уж за Африка, който нито е правил рисърч на хората в Африка, нито се опитва да представи гледната точка на Африка, нито нищо. Но е правен от съвременен чернокож американец и постави в центъра на филма проблемите на чернокожите американци. И стана хит в Америка. Нормално е нещо такова да стане по-масово от реални филми за африканската култура.
И това "Опра не ги рекламира, как не я срам" е тъпо. Стига с този външен локус на контрол - все някой е виновен, че не е дал пари на опресираните хора, за да станат и те известни и богати и да получават седемцифрени суми. Опра не е длъжна да помага на никого, не е длъжна да дава шансове на никого - всеки се бори сам със зъби и нокти да постигне нещо, да се докаже. На някои хора им е много по-трудно поради различни причини, включително расата и сексуалността. Но това не значи, че друг му дължи подпомагане. Опра или сама е решила да рекламира тази книга, или са ѝ платили и тя е решила да приеме - все тая, решението е взето от нея. И тя не дължи нищо на никого. Тая нагласа "полага ми се" е много спъваща и доказано неефективна, защото кара хората да чувстват, че друг е отговорен за техния успех или неуспех и това в последствие ги кара да полагат по-малко усилия (така и така не зависи от мен, системата е лоша, що да опитвам?) и това още повече намалява шансовете им за успех.
Лиц каза нещо много хубаво по-рано - хайде да говорим повече за добрите примери, да обсъждаме кои книги дават успешна репрезентация, показват нещата качествено и не дразнят тоя или оня. Рол, ти през изминалата година прочете наистина завидно количество книги, евала, само мога да ти се възхищавам за това. Попадна ли на латино автори, които те впечатлиха? Можеш ли да споделиш според теб лично кой вече издаван латино автор заслужава Опра да го рекламира и да получи седемцифрена сума?
Roland wrote: ↑Fri Jan 31, 2020 8:13 pm
Щото 1) Виктор Юго може да не е бил беден, но е бил част от хомогенната култура, предизвикала/давеща се във въпросната бедност, и 2) МНОГО "велики класики" СА брутално надценени. Клетниците включително. Но това е друга тема.
Чел ли си "Клетниците" и кога? На база какво я определяш като "брутално надценена"?
Впрочем не точно Юго, но редица други класици - бели мъже - в доста изкуства не са получили признание/пари приживе и са умрели в самота и бедност. И на тях никой нищо не им е дал, и те са се борели отчаяно с живота и системата. И чак по-късно са признати, обикнати, възхваляни. А още по-късно - обявени за брутално надценени.