Ambartanen wrote: ↑Mon Dec 16, 2019 11:41 am
Чета тая тема и се чудя дали съм гледал някакви различни филми. След всичките обвинения (що изобщо е обвинение това не мога да схвана, ама винаги е) във феминизъм, така и не разбрах какъв точно е проблема. Обикновено се говори как Рей била Мери Сю, ама никой не мрънка, че Люк се оказа най-добрия военен пилот в галактиката като за първи път напусна фермата си и след няколко дни тичане в гората научи достатъчно за Силата да се бие с Вейдър. Виждал съм досадно изпълнен "феминизъм" в медиите (примерно Supergirl), но това просто тотално липсва в тези филми. Да не говорим как теми за расизъм или сексуална ориентация дори не са загатнати, а добрите и лошите просто се карат кое авторитарно правителство да сложат на власт, така че въобще нищо "прогресивно" не виждам във франчайза.
Как да е, аз също нямам интерес да зачеквам тези до болка изтъркани дискусии, просто искам да вметна, че за мен TLJ е един от двата филма в тоя франчайз, които всъщност харесвам. Не просто не съм истински фен, ами активно намирам франчайза за досаден, поне във филмовата му инкарнация, но Нова Надежда и Последния Джедай бих ги гледал пак (не че всъщност съм, не ги харесвам чак толкова).
Люк, все пак, го показаха да се обучава да използва Силата, искаше да става професионален военен пилот и беше тренирал и за това, а и първият му двубой с Вейдър - за който Йода го предупреждаваше, че не е готов - приключи с доста мизерна загуба и отрязана ръка, да не говорим, че Люк започна да контролира умове със Силата едва в третия филм, след обучение от Оби-Уан и Йода.
Като контраст, в своя първи филм Рей, както в началото дори не вярваше в съществуването на Силата, без никакво обучение контролираше умове, пилотираше всичко, премете пода с Кайло Рен, въпреки че той пък беше достатъчно силен да спира с мисъл лазерни лъчи в полет и тъкмо я беше размазал със Силата в дърво, а тя не беше хващала светлинен меч преди това. (А това, че той беше ранен, нищо не значи - най-малкото, тя също беше ранена.) (И това, че в началото я показаха да размахва пръчка, също нищо не значи - мечът не е пръчка и дори техники, които се застъпват, се изпълняват съвсем различно.)
---
Като цяло, това, че една конкретна част от логиката на Лукас беше хвърлена през прозореца, когато Дисни поеха франчайза, ме дразни адски много, още повече, че конкретната част далеч не беше само в "Междузвездни войни", макар там да я показаха най-силно - това, че учението е по-важно от суровия талант и сила. Индиана Джоунс казваше на студентите си, че археологията започва в библиотеката. Цялото приключение в "Уилоу" започна в огромна степен защото главният герой искаше да учи за магьосник. На Анакин Скайуокър му отказаха да го направят майстор джедай, защото, макар да беше феноменално силен воин, имаше още много да учи - и това го тласна към тъмната страна, в крайна сметка. Люк беше предупреден, че има още да учи, преди да излезе в двубой срещу Дарт Вейдър, и резултатът се видя - "The Force is with you, young Skywalker, but you are not a Jedi yet!" - Вейдър си поигра с него, размаза го от бой и му отряза ръката. И Анакин като нападна на своя глава Дуку първия път, беше същото - Дуку просто го преби без усилие и трябваше Йода да го спасява.
В Епизод 7 (8 не съм го гледал още и не знам дали изобщо ще го гледам, честно казано) - няма, брат, необучено улично хлапе, евентуално с някакъв талант, изпочупва от бой ученик на най-силните в работата със Силата хора в цялата галактика, който пък сам по себе си е показан като двайсет пъти по-силен от Дарт Вейдър, доколкото може да спира лазерни лъчи във въздуха.
---
Да не говорим за зачертаването на всичките постижения на образите от старата трилогия. Щом може те да бъдат захвърлени с лека ръка, защо изобщо да ми пука за новите? Нали и тях може просто да ги задраскат в момента, когато това стане нужно?
А и каквото вика Лютичето за екшъна. Хайде, старите филми едно, че идват по време, когато боят с мечове в Холивуд принципно е на трагично ниво, и друго, че технологията при изработването на специалните ефекти със сигурност е наложила много ограничения при скоростта и флуидността на движенията, ама прикуълите, при все твърде многото пируети, успяха да покажат джедаите като майстори на бойните изкуства. Няма причина в новата трилогия точно в бойните сцени да се връщаме към осемдесетте.