Според мен филмите на Марвел не са като сериал, а като... комикси на Марвел
В различните филми стават разни работи, които повлияват на елементи от сюжета на други филми. И ако човек е гледал цялото всичко
и помни всичко, то филмите могат да са огромна наслада. Но все пак повечето хора им се наслаждат дори без да са гледали/без да помнят всичко. Човек може съвсем спокойно да се израдва на Winter Soldier дори без да помни първият Капитан Америка - всъщност мои лични проучвания показват, че 90% от хората изобщо не си спомнят Бъки в първия филм. Братовчедка ми е гледала само двата Авенджърс филма и Ант мен, а когато ѝ пуснах Civil War ѝ хареса безумно много и през цялото време ѝ беше интересно и разбираше какво става. Друга моя приятелка гледа само първия Avengers и след огромни препоръки опита Winter Soldier и Civil War и ги спря и двата на 20-тата минута, щото ѝ били скучни. Тази седмица гледа Infinity War и умря от кеф колко е яко всичко там. Лично според мен най-ключовите филми са Avengers 1 и 2 + тези, които са режисирани от братята Русо (Winter Soldier, Civil War, Infinity War... и
Untitled Avengers Sequel ). Но много хора се радват на част от тях без да са видели всички.
В комиксите е същото. Това е една споделена вселена – доста често в някои истории се случва нещо, което влияе на други истории. Големите ивенти влияят на почти всички истории – например
Civil War и
Avengers vs. X-men имат огромни последици върху десетки заглавия. Някои по-малки ивенти имат по-ограничено влияние. Може в някой брой на Фантастичната четворка героите да намерят пъшкул, който да предадат на Авенджърс, пък после в брой на Авенджърс те да повикат за помощ професор Х, пък в следващия брой на Х-мен да се разбере, че в този пъшкул е Джин Грей. Това буквално се е случвало. Но това не значи, че всеки чете всичко. Напротив, огромната част от хората четат само няколко подрани поредици и просто приемат, че в друга част на света се е случило нещо, което е оказало влияние на тяхната история. Ако го прочетат, ще разберат по-добре общото положение, но все пак не е задължително. Още повече, че в комиксите авторите се сменят често и дори най-големите фенове на някой герой рядко са изчели всичко за него. Доста фенове на Деърдевил, примерно, са чели комиксите на Франк Милър от 80-те и после преминават директно на историите на Браян Майкъл Бендис от 2000 и някоя... А в историите Бендис участват герои като Typhoid Mary, които са въведини от други автори (в случая на Мери – Ан Ноусенти) и ако изчетеш нейните комикси ще имаш по-добро разбиране за Деърдевил, но не е чак нужно или задължително.
И с филмите е така. Можеш да почнеш директно от Winter Soldier и той ще ти даде представа кои са Капитана, Вдовицата и Бъки, и после да си продължиш само с другите филми на братята Русо. Можеш пък да почнеш от Гардиъните и да си гледаш само филмите с тях. Отвсякъде можеш да започнеш, просто приемаш, че е имало истории преди тази и се наслаждаваш на пътуването от спирката, на която си се качил.
Всъщност, като се замисля, така е с всички споделени вселени. Ако четеш книгите на Робин Хоб в реда, в който са излизали, ще изпиташ огромно удоволствие. Но ако четеш само тези за Придворния убиец, или пък само тези за Корабите, пак ще ги разбереш напълно. Някои читатели на Сандерсън казват, че усещането, че всичките му книги са в една вселена, им засилва кефа - аз обаче съм чел три Мъглороден, Елантрис и три Stormlight Archives и връзките са ми тоооооооолкова далечни и изсмукани не от текста, а от интервюта на Сандерсън, че за мен обединяването им не прибавя никаква стойност и спокойно може да бъде игнорирано. И всички тези неща са споделени вселени, не сериали. Ако почнеш седмия излязъл филм на Марвел - Iron man 3 – пак ще разбереш почти всичко, филмът си съдържа представяне на Тони и Пепър и може да се гледа. Ако почнеш от седмия сезон на Игра на тронове, няма да разбереш нищичко. Ако почнеш четвъртата книга на Робин Хоб - първите Кораби - ще си ок, ако почнеш Тъмната кула от четвъртата книга, ще ти е напълно объркано.
Иииии, да, естествено, че колкото повече от общата картина познава човек, толкова по-хубаво би могъл да оцени красотата на отделните парчета. Ако помниш в детайли всичко преди Infinity War, то той ще ти хареса повече. Но според мен ефекта не се изчерва само с филмите. Ако си чел комиксите, ако познаваш добре героите, ако си гледал различните им интерпретации, добавената стойност на тези неща за Infinity War ще е
главозамайваща. Във всички филми има множество скрити препратки към комиксите, чието разбиране води до огромен кеф. Най-малкото - камеотата на Стан Лий. Можеш да си изгледаш всичките филми, и ако никой не ти каже "Това е Стан Лий, авторът на комиксите!", никога няма да го забележиш. Но ако някой дори веднъж ти го посочи, нататък вече ще го забелязваш и ще си открил и това парченце от филмовото богатство. Ако си чел комиксите, ако си участвал активно във фендъма, ще откриеш много, много такива неща.
Примерът, който ми се върти в главата, е eдна мъничка сцена от Infinity War. Когато злодейката на Танос – Проксима Миднайт, напада Уонда, казва репликата „You will die alone.”, тогава се появява Блек Уидоу ѝ казва „She’s not alone.” Това може да е пълно съвпадение, но фактът, че точно Наташа се появи в този момент, ми стопли душата, защото ми напомни за един много известен фенски дебат по темата Black Widow Dying Alone. Там се сравняваха два цитата от два различни комикса за героинята. В единият, на Ричард Морган, тя лежи вързана, пред сигурна смърт, и в последния момент при нея идват хора. Тя си казва, че ей сега ще умре. Това, което си мисли, е „
And all the time you knew that sooner or later it would come to this. No one plays forever and there’s only one way they let you cash out. But you always thought you’d die alone.” В другия комикс – на Марджъри Лиу, Наташа разговаря с един злодей, когото току що е победила, и му казва „
Shut up, Imus. You’ll die one day. So will I. But unlike you… I’ll show some spine. And I won’t be alone.” Усещате ли разликата? В супергеройските комикси често има противоречия, но рядко са толкова директни, колкото тук. Двамата автори пишат уж един и същи персонаж – но Морган я пише като самотен вълк, който отхвърля приятелствата и близките си отношение с хората, а Лиу я пише като емпатично създание, което пази в сърцето си скъп спомен за всеки, когото някога е обичала, и което знае, че в най-трудният момент хората, на които е помогнала, ще бъдат до нея. Този въпрос – дали Черната вдовица ще умре сама – е популярен и обсъждан. И хората се радваха, когато в Daredevil: The end, история от алтернативно бъдеще, където Деърдевил умира и негов приятел посещава всичките му близки, се разбра, че Наташа е умряла преди години, но в последния си миг не е била сама, а на мисия с Отмъстителите. И изобщо – въпросът за самотната смърт е важен за Наташа и за нейните фенове. И за мен лично беше БЕЗМЕРНО удоволствие да видя как филмовата версия се изказва по този въпрос, и то без да говори за собствената си смърт, а като отрича самотността на своя съотборница, при това точно на Уонда. Наташа не каза “She won’t die.”, а “She’s not alone.” Тази мъничка реплика чества свързаността на Блек Уидоу с приятелите ѝ, а не самотата и изолацията ѝ. И във филм, в който имаше тоооолкова мъничко Блек Уидоу, се зарадвах, че ми дадоха тази реплика и с нея ми дадоха храна за размисъл и добавиха още едно редче към дебата за Блек Уидоу и самотната смърт. Блек Уидоу знае, че няма да умре сама. И знае, че и приятелите ѝ няма да умрат сами. Защото не са сами, тя е с тях и те са с нея. Може да е било случайно, признавам, но все пак стойността на репликата за мен е много висока.
Отплеснах се. Но, идеята ми беше – да, всяка допълнителна история, която си чел/гледал с този герой, ти носи допълнителна дълбочина и ти дава повече емоции и храна за размисъл. Но можеш да се насладиш на филма и като на самостоятелно произведение, дори когато не познаваш в детайли предишните филми/истории.