Page 5 of 15

Re: Черната пантера

Posted: Sat Feb 24, 2018 9:14 pm
by Roland
@Matrim не, не си :p

А Гамбия пак от белите е опустошена, и това СЪЩО е засегнато във филма.

Re: Черната пантера

Posted: Sat Feb 24, 2018 10:33 pm
by Martix
Guys, много се отнесохте с дискусията за ценностите на марвелски филм за бога. Всички сте прави, и точно защото сте прави почнахте да игнорирате позицията на другарчето. Айде малко по-сериозно. :<

В началото и аз доста хейтих наратива, че този филм бил много важен и ценен, и бил постигнал ненамсикво за репрезентирането на черните. Но поомекнах към идеята, че Роланд не е пълен с шит, най-вече след прочитането на един туийт, който точно нацелва с какво аджеба е ценен този филм, и с което Блейд и сие не са, а именно: "This is what white people get to feel like ALL THE TIME?!!!!"
Всичко друго казано за мета значението на филма обаче са глупости на търкалета. Нито е новаторски, нито ще го помним след 2-3 години. Всичко са мемета и социални влакчета, на които се хващате, не виждате ли че ви манипулират да си купите пуканки. :mrgreen:

А сега за самия филм. Повечето критики са верни, но това не прави ревюто на Ордо едно от най-слабите hate pieces, появявали се на страниците на списанието. Най-големия фейл на Кууглар е, че както и Ордо каза, Уаканда е толкова добре изградена, колкото случаен магически замък от приказка на Дисни. Държавата се чувства малка колкото една улица и 2 сгради, армията им се състои от 27 човека и 3 самолета. За world building са отишли не повече от 2 грама усилия, а вълшебния им метал има повече полезни свойства от пръчката на Хърмаяни Грейнджър. Да, някои от героите са напълно ненужни, неразвити, незабавни, или комбинация от тези свойства. Теch сестрата се престараваше адски много, и ми приличаше на poor man's Cosima от Orphan Black. Пичът от Get Out направи каквото там направи прекалено бързо и неубедително, Анди Съркъс преигра като първолак в сцената с ЦРУ, а края на сцената със спасяването беше още по-зле. Злодеят беше ок, но нищо особено и като мотивация, и като игра. Майката беше пълнеж, а самата Черна Пантера явно е нает само и единствено заради 2 свои актьорски качества - това, че долната му челюст излиза по-изключително як начин пред горната, и това, че много яко се подхилква, все едно знае тайна. Последната му битка с Килмонгър е едно от най-невдъхновените конфронтации от последните години, което само се elevate-ва от факта, че накрая филмът сам се похвали колко оригинален удар използва пантерата за да бие.

That said, във филмът всичко, което трябва да работи, работи. Музиката е най-добрата в марвелска лента досега. Играта е стабилна в 95% от времето, сценарият е смислен и лишен от логически дупки. Темпото е ок, stake-овете са ок. Екшънът е ок, гонките с коли са ок. Филмът като никой път е НАПЪЛНО САМОСТОЯТЕЛЕН и може да се гледа без да знаеш роднинските връзки на Хълк с Черната вдовица. Противно на очакванията след целия медиен фарс, Челната Пантера всъщност не е SJW пропаганда, целяха да отслаби устоите на света на белия човек. Историята опираше на моменти с действителността, но никъде не беше preachy, нито cringy - доста добре нацелен баланс, така че филмът да остане гледаем и за по-дясно настроени зрители, но все пак да не ги обвинят, че са направили бял филм с черни актьори. Филмът като никой път е лишен от досадния хумор тип Комиците по БТВ и се вземаше подобаващо на сериозно. Затова и този малък филм за наследяването на короната в малка страна ми въздейства повече от Емнайстото спасяване на Земята и Галактиката под звуците на рок, в което злодеят спира и изчаква шегата да се доразкаже и дори дава момента на публиката да се засмее.

Като цяло, един от по-добрите филми на Марвел, но е далеч от топ 5, дори да е по-добър "технически" от някои от тях, му липсва епичен момент, който да те разглоби от кеф. А такива моменти дори в DC се срещат по няколко на филм. С други думи, можеше и по-добре, но и сега е достатъчно добре.

7.5/10

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 12:18 am
by Dr. Horrible
Мисля, че конкретно този разговор ще спечели, ако се отдалечим от общите приказки и всеки от нас наблегне на това от какво има нужда като зрител.

Няма как да съм сигурен, защото не съм живял там, но от това, което чета по форуми и сайтове, излиза, че средният американски зрител има много по-голяма нужда да се идентифицира с героите, които гледа, отколкото средния български зрител.

Аз като дете никога не съм чувствал, че виждам себе си в американските супергерои. Харесваха ми историите, харесваха ми приключенията, харесваше ми как това са благородни и добри хора, но не съм се идентифицирал с тях. Винаги са ми се стрували твърде чужди, защото са носители на една култура, различна от моята. Говореха на друг език, живееха в огромни градове с високи небостъргачи, каквито нямаше в моя град, използваха странни имена, имаха техни си традиции за Хелоуин, пуйка за Деня на благодарността, Великденски заек, Коледни чорапчета и така нататък - все неща, които много силно ме караха да чувствам разликата си с тях. И не съм се чувствал един от тях, нито съм чувствал, че мога да бъда като тях - те си бяха различни. Но историите им бяха хубави и драматични и героични и много обичах да ги гледам, особено анимациите за Спайдър-мен.

Най-любимите ми герои, с които съм чувствал нужда да се уподобя, бяха роботите от Войната на зверовете - тази версия на Трансформърс, в която стават животни, не коли. Адски много я харесах и на дворчето зад блока с другите деца винаги си играехме на това - тези роботи нямаха раса или култура, изобщо не бяха хора, но ми беше много по-лесно да си представя, че съм един от тях. Спомням си колко много ги обичам и им се радвах. Като бях трети-четвърти клас и стоях едно лято на село, бях открил една много хубава фурничка за топъл хляб. Първия ден, когато я намерих, жената ми каза "Момченце, днес имаме много хляб и ще ти дам, но принципно сме със записване, така че ако искаш и за утре хляб, трябва да се запишеш." и аз веднага попитах "Истинското име ли трябва да си кажа?", тя отвърна "А, как ми кажеш, така че те запИшем." и аз се замислих за секунда и веднага изстрелях "Сребробот." И тя се засмя, но си ме записа така. И всеки ден като ходех ѝ казвах "Имам един хляб записан за Сребробот." и тя винаги отговаряше "Да, знам те аз, Сребробот, те тука съм те записАла!". Идеята е, че с този робот явно съм се идентифицирал хиляди пъти повече отколкото с който и да било от многото човешки герои, които харесвах.

Но като цяло никога не съм имал нужда да се идентифицирам с даден герой - просто съм искал той да е добре написан и историята да е качествен. И това важи за доста хора около мен. Масовият любим герой на всички читатели на Игра на тронове е Тирион, а едва ли голям процент от тези хора са джуджета или имат толкова остър физически недъг. Но Тирион е пълнокръвен персонаж, който освен това ръси остроумия и има coolness фактор, което е напълно достатъчно, за да му се кефи човек. Петте най-големи български фена на филма Уондър Уомън, които познавам, са една жена и четири хетеросексуални мъже, които най-искрено си се кефят на филма и всичко в него.

И нещо друго - героите, с които се идентифицирам, рядко са ми любимите. Винаги съм харесвал много повече женските персонажи, отколкото мъжките, без да се интифицирам с тях, поне на съзнателно ниво, и без да искам да бъда тях. Любимият ми образ в Хари Потър, примерно, винаги е била Хърмаяни, макар да съм се идентифицирал силно с Хагрид и донякъде Доби. Не знам защо - може би защото от дете често ме гледаха основно бабите и съответно в предучилищна възраст гледах огромно количество сапунени сериали, където винаги жената е главния герой. И някак свикнах с това... И много обичах "Доктор Куин Лечителката" даваха го като бях на шест и го гледах всяка вечер с голяма любов. И някак тези образи може би останали в мен. Но никога не съм си казвал "Обичам тази героиня, защото тя е като мен", просто са ми се стрували най-яките образи. И като излезе филмът "Електра" аз бях девети клас и го харесах безумно много, за мен беше просто абсолютния шедьовър. И вечерта след като се прибрах от киното си изтеглих от data.bg първите си комикси и те бяха точно за нея - Marvel Knights: Elektra. И от нея постепенно опознах марвел вселената, но за мен това си беше вселената на Електра :D

Сега, когато вече съм на почти 30, мога на едно по-съзнателно и зряло ниво да съчувствам на тези персонажи и да се идентифицирам с тях и да виждам кое в тях ме привлича. Сега вече има определени моменти от персонажите или живота им, с които няма как да не се свържа. Когато Черната вдовица каже в Winter Soldier: "Truth is a matter of circumstances. It's not all things to all people all the time, and neither am I." няма как да не се идентифицирам с това, просто този процес на строго разделяне на същността на личността спрямо социалните роли, които ѝ се дават, ми е много познат... Нали ви казах, че от трети клас се записвам с фалшиво име? :P Когато Капитана казва в Civil War: "I've been on my own since I was 18. I never really fit in anywhere, even in the army. My faith's in people, I guess. Individuals. And I'm happy to say that, for the most part, they haven't let me down." също няма как да не се идентифицирам с това, защото наистина не се е случвало да се почувствам на мястото си в дадена група от хора, не съм принадлежал истински в която и да е общност. Но във всички групи съм срещал множество страхотни отделни хора, които, в повечето случаи, не са ме разочаровали. Така че, да - на тея години и на тоя акъл вече мога да се идентифицирам с тези герои или поне с дадени елементи от тях.

Но пак не е като това да ми е нужно. Най-любимите ми книги в момента са тези на Робин Хоб за Фиц и Шута - не се идентифицирам с нито един от двамата персонажи, но това не ми пречи да ги смятам за страхотни и стойностни, дори най-стойностните! :D Просто оценявам, когато авторите използват добре даден герой. Това го има при комиксовите герои - няма слаби персонажи, има слаби писатели. И винаги съм вярвал, че един добър автор може да ме накара да ми пука дори за най-безинтересния ми герой, а един слаб автор може да ми убие ентусиазма дори за най-любимите герои. От няколко месеца чета много активно комикси за Фантастичната четворка - герои, които никога не са ми били интересни. И сега издирих най-добрите неща с тях и виждам по колко гениален начин са ги използвали дадени автори. И тези комикси ми изглеждат божествено добри, макар да не се идентифицирам ни най-малко с който и да било от четиримата, просто харектерите им и психологията им са изградени отлично при някои писатели.

Пак казвам - това са строго лични наблюдения на мен и на някаква маааалка част от българската популация. В САЩ има съвсееем различни социални течения и енергии, там може би хората от расовите малцинства изживяват света по коренно различен начин. Най-малкото, че там расизмът е точно на расова основа и точно до нюанс на кожата, докато в Европа винаги е бил по-скоро на база националност, отколкото конкретен нюанс.

Пък вие ще кажете дали имате нужда да се идентифицирате, с кого се идентифицирате и колко това повлиява на кефа ви от дадено произведение.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 1:24 am
by Demandred
Аз лично нямам никаква нужда се идентифицирам с героите на база това колко приличат на мен като пол, националност, цвят на кожата, и дори характер. Даже съм забелязал, че колкото по-различни са от мен в това отношение, толкова по-вероятно е да са ми интересни.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 1:26 am
by Amelia
Аз досега не съм се идентифицирала с абсолютно нито един персонаж от филм/аниме/книга и прочее. Считам се за достатъчно комплексен човек, който не може да бъде описан адекватно с една единствена черта от външния си вид и поведението си и следователно просто няма литературен шаблон, който да ми пасне. Оцелявам някак и не ползвам изкуството, за да търся начини да си повдигна самочувствието с това, че някой си е написал сходен с мен персонаж и е показал, че и хора като мен съществуват и заслужават уважение. Щото то ако чакам на това, като дебела жена, която има някви човешки интереси отвъд теглото и външния си вид, ще има да си почакам. До оня ден повечето свят сякаш оцеляваше някак и той като мен, след което се появиха социалните мрежи и изведнъж на всички ни стана ужасно тежко от това, че Холивуд нещо не ни репрезентира както трябва. Ненам, може моят непукизъм да е резултат от това, че Холивуд не ме репрезентираше и докато растях в собственото си източно-европейско общество, където пак си гледахме само холивудски филми. При всички положения, в много произведения и от Холивуд, и от анимето, съм си намерила разни идеали и модели на поведение, които ме кефят и които искам да емулирам, въпреки че не са практикувани от дебели жени с чепат характер и болестна любов към точните науки. Сиреч, не съм останала хептен на сухо, нищо че хич ме няма в изкуството.

Нееднократно съм го казвала - на мен основният ми проблем е с обедняването на изкуството, когато всички филми и главни герои изглеждат и се държат по един и същи начин, така че се радвам на всякакви отклонения от стандартното клише, ако не за друго, щото поне ми показват нещо различно. Но ако са ти потрябвали филми "за теб", за да можеш да си изградиш някакво самочувствие и да заживееш пълноценен живот на тая планета, имам лоши новини. Няма да ти е лесно. Ама хич. Щото животът е борба и ако липсата ти в киното нещо те смущава, ненам как изобщо ще преживееш реалните проблеми на битието си, дето не са лесни за решаване дори за тея, дето ги гледаме в Холивудските филми.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 9:47 am
by Moridin
Репрезентацията е важна за едно общество, но далеч не е най-важното нещо за изкуството. Аз събскрайбвам към идеята да оставим афроамериканските общности сами да решават колко Пантерата им е повишила усещането за репрезентация и за щастие като цяло. Но същевременно не виждам лошо да се запазва healthy skepticism към валидността на тази перцепция на фона на обективната история на изкуството. Живеем в свят, в който е неприятно лесно да се самоубедиш в каквото и да е, особено ако ехо-стаята ти го пусне в себе си. Тоя туийт от Мартикс например е смехотворен. Of course white people never feel like that. Е, освен в 300 де :D

Дали Пантерата дава нещо качествено различно от Блейд и дали репрезентацията в Холивуд е х% или у%, както и колко % точно трябва да бъде, е спорно от гледна точка на арт-критика. Но в крайна сметка, ако общността се чувства по-представена и филмът прави добри пари, което би стимулирало Холивуд да репрезентира повече, лошо няма. Това е по-валиден метод от Орфей-негъра, който създава само месо за зъбите на алтрайтаджиите.

Марто, това за Сребробот е велико! :)
А бийстуорс рулираха!

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 10:33 am
by Xellos
Освен да ви поздравя с Тайп О за яката тема :).
https://www.youtube.com/watch?v=LXIWRan3XGY

Малко информация, която ми беше интересна, за шукаритетните дрешки и аксесоари във филма :)
https://9gag.com/gag/a7MrOQ2

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 12:15 pm
by AlDim
Black Panther е филм някои особено добри качества: прекрасна, цветна визия (с изключение на екшъна, който е слаб), страхотни костюми, Анди Съркис, добри изпълнения от повечето актьори (нищо, че самите персонажи са възможно най-плоски) и прилична централна идея. Като цяло е достатъчно забавен.

Обаче цялостното изпълнение е доста посредствено. Идеята за филма не е лоша, но многократно се стига до изключително елементарни (да не кажа малоумни) решения, за да се движи сюжета напред. Темпото е ту прекалено бързо, ту прекалено бавно. Самите персонажи са едноизмерни от начало до край и не търпят каквото и да е реално развитие. На повечето актьори болезнено им личи, че са британци и американци, които нескопосано се опитват да минат за африканци. Всичко, свързано с Марин Фрийман е абсолютен провал. Той е нещо като Token от South Park, ама в обратната посока. Хуморът (доколкото го има) е на много ниско ниво (с изключение на едно-две попадения на Анди Съркис). Уаканда е красива и внушителна отдалече, но елементарна отблизо. Няма абсолютно никаква логика в развитието на технологията (и според филма всичко важно е изобретено от двадесет и нещо годишната сестричка на главния герой...) Екшънът е тотален крах поради две причини: 1. смехотворно CG и 2. пълната липса на риск за Черната Пантера, чийто костюм е 100% неуязвим и всемогъщ. Финалните сблъсъци са невероятно зле и разрушават филма на финалната права. От момента, в който се появиха бронираните носорози до края на филма просто на 100% изключих.

Или с други думи: филмът не беше връх на киното, но не беше и слаб.

Ще оставя на Immortan Joe да му даде оценка:
mediocre1.jpg
mediocre1.jpg (43.18 KiB) Viewed 4090 times

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 4:24 pm
by RRSunknown
Въпрос на страничен наблюдате - Анди Съркис и Мартин Фрийман лошите ли са ? Защото рабрах, че всички са черни и няма бели в този филм. Ако е така ще отида да го гледам защото ще ми е много забавно да гледам филм в който белите са лошите а черните са добрите или белия е само сайдкик .

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 4:27 pm
by трубадур
Само единият е лош и от двамата няма много смисъл реално и са само колкото да има някаква връзка с вселената на марвел.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 5:49 pm
by Roland
AlDim wrote:
Sun Feb 25, 2018 12:15 pm
Black Panther е филм някои особено добри качества: прекрасна, цветна визия (с изключение на екшъна, който е слаб), страхотни костюми, Анди Съркис, добри изпълнения от повечето актьори (нищо, че самите персонажи са възможно най-плоски) и прилична централна идея. Като цяло е достатъчно забавен.

Обаче цялостното изпълнение е доста посредствено. Идеята за филма не е лоша, но многократно се стига до изключително елементарни (да не кажа малоумни) решения, за да се движи сюжета напред. Темпото е ту прекалено бързо, ту прекалено бавно. Самите персонажи са едноизмерни от начало до край и не търпят каквото и да е реално развитие. На повечето актьори болезнено им личи, че са британци и американци, които нескопосано се опитват да минат за африканци. Всичко, свързано с Марин Фрийман е абсолютен провал. Той е нещо като Token от South Park, ама в обратната посока. Хуморът (доколкото го има) е на много ниско ниво (с изключение на едно-две попадения на Анди Съркис). Уаканда е красива и внушителна отдалече, но елементарна отблизо. Няма абсолютно никаква логика в развитието на технологията (и според филма всичко важно е изобретено от двадесет и нещо годишната сестричка на главния герой...) Екшънът е тотален крах поради две причини: 1. смехотворно CG и 2. пълната липса на риск за Черната Пантера, чийто костюм е 100% неуязвим и всемогъщ. Финалните сблъсъци са невероятно зле и разрушават филма на финалната права. От момента, в който се появиха бронираните носорози до края на филма просто на 100% изключих.

Или с други думи: филмът не беше връх на киното, но не беше и слаб.

Ще оставя на Immortan Joe да му даде оценка:

mediocre1.jpg
Само две корекции:

1. Техническите постижения не са всичките на Шури, примерно антиграв машините, холограмите и т.н. определено са от преди да е родена.

2. Идеята на Уаканда е, че никога не е била колонизирана. Помня едно интервю с Боузмън, в което обясняваше, че са търсели специфичен африкански акцент, който да не звучи като да идва от колонизаторите.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 5:51 pm
by Roland
RRSunknown wrote:
Sun Feb 25, 2018 4:24 pm
Въпрос на страничен наблюдате - Анди Съркис и Мартин Фрийман лошите ли са ? Защото рабрах, че всички са черни и няма бели в този филм. Ако е така ще отида да го гледам защото ще ми е много забавно да гледам филм в който белите са лошите а черните са добрите или белия е само сайдкик .
Мня, баш лошият е Майкъл Б Джордан. Алт-десните щяха да горят кина иначе. А и героите на Фриймън и Съркис са от предишни Марвел филми, не са нови.

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 6:01 pm
by Roland
Това го пускам не за да споря с някого, а защото искрено ме радва :)
Ryan Coogler’s universally acclaimed superhero flick has already exceeded its most charitable box office expectations by a long shot. There’s simply no precedent for a standalone film within the Marvel Cinematic Universe performing this way. Behind The Avengers‘ final domestic gross ($623m) and Age of Ultron ($459m), the highest-grossing entry in the MCU is Iron Man 3 ($409m), which Black Panther should surpass by Monday, or Tuesday at the absolute latest.
https://www.forbes.com/sites/bryanrolli ... sic-world/

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 6:13 pm
by Matrim
Помня едно интервю с Боузмън, в което обясняваше, че са търсели специфичен африкански акцент, който да не звучи като да идва от колонизаторите.
Какви акценти, какви пет лева, нали се предполага да си говорят на местния език, а ние чуваме английски защото така е по-лесно за зрителите? Да не говорим, че не е като цяла Африка да е била колонизирана от Великобритания и местните да си говорят ингилизки от тогава насам... :)

Re: Черната пантера

Posted: Sun Feb 25, 2018 6:36 pm
by Roland
Е не. Те прескачаха от своя език на английски, Тва не беше suspension of disbelief English.