ShadowDance

Roland wrote: ↑

Fri May 04, 2018 10:27 pm

Хора, черните си имат едни приимущества, белите - други.

Да! Така мисля. И ти изобщо не ме познаваш. Харесвам черни жени. Може би защото съм бял. Де да знам, ама ти си преднамерен.

Пичове, запалете по един чадел като @трубадур и се кротнете. Много драматично приемате тоь филм....

Абе, чадели... Вчера поради ред причини ми се наложи да изпия повече обезболяващи, отколкото за предишните две години, та и някакви други неща ще ползвам. (Тотален офтопик, ама това да ти извадят уж излекуван зъб, защото при лечението нещо не е поставено както трябва и затова зъбът се е натрошил непоправимо, хич не е приятно. Да не говорим, че от местната упойка вчера половината ден физиономията ми беше несиметрична и това ме дразнеше до полуда.)

ТОЙ ХАРЕСВА ЧЕРНИ ЖЕНИ!

coldie wrote: ↑

Fri May 04, 2018 11:04 pm

Ми тъп съм, кликвам на отговор с цитат.

Ми не го прави. Научи се да ползваш едит бутона, не е трудно. Иначе ще третирам тия постоянни канонади от постове като спам и ще ги трия.

Litz wrote: ↑

Fri May 04, 2018 3:13 pm

Бе на мен един от най-добрите ми приятели е африканец от Камерун(който е едно към едно с Чадуик Бозман) и на него Пантерата му хареса доста. Да и той се дразнеше на мисплейснатите западноафрикански акценти с ротично р) и каза, че му е наивен, но му хареса. И на някви други мои познати африканци им е харесал. Са няма го хайпа на западняците, но не е хейт.

Ако на някой му се гледа автентично африканско сай фай/фентъзи са ше правят Who fears death?

И африканците, с които говорих (нигериец и етиопец) не го хейтеха, а казаха, че им е бил умерено забавен и са го гледали щото им е било интересно да видят чернокожи в марвелски блокбъстър. Имам и една ливанка, която е израсла в Гвинея - тя го е харесала. Квичеше от възторг по черните амазонки. Но и тримата не смятат тоя филм за второто пришествие в кино-индустрията и първото пришествие в расовата репрезентация и казаха че това си е стандартната западняшка БЯЛА фетишистка чекия, като опре до Африка, така че да не си въобразявам че тоя филм показва какви са хората и културата в Африка. Най-малкото щото такова събирателно като "културата на Африка" просто не съществува - там са гъзилиарди култури. Не съм виждала скоро никой от ганайците и кенийците да ги питам кво мислят, ама като ги видя, ще ги питам.

Но с всичките тея сме имали разговори през годините, от които си личи ква пропаст зее между африканците и диаспората им в Америка откъм социални проблеми и нужди.

Е естествено, че има огромна разлика.

Но също така все пак Уаканда се очаква да е качествено различна от останалата африканска култура. Не казвам, че някакъв дълбок рисърч и историческа екстраполация са правили, но все пак страната е официално НЕ репрезентация на Африка.

Ясно, че трябва да е футуристична картина на неколониализирана Африка, но въпреки това лъха на бели фетиши през цялото време при това до такава степен, че избива на така спорния culture appropriation срещу който бая чернокожи в Америка реват.

Просто е някво много иронично расата, която се оплаква от лоша репрезентация в киното да избичва подобна репрезентация на култури, от които има съвсем малко представа, като междувременно капитализира от успеха на филма, докато в истинската Африка хора мрат като мухи от глад и Ебола и нямат достъп до чиста вода и квото и да е образование. Това разхождане в африкански костюми пред камерата и жалките опити за африкански акценти са нещото, заради което Джони Деп издуха супата в Самотния Рейнджър. Отказвам да приема, че тук е окей само щото правещите го съвпадат по някъв рандъм фенотипен признак с истинските популации в Африка и се водят социално оресирани. Шизофренния Африка прайд дето се точеше в тоя филм дори не знам как да го коментирам. В семейство Сопрано имаше един доста як момент от сериала, в който нашите мърлячи от Ню Джързи се срещнаха с истинските представители на италианската мафия и тогава лъсна колко тотално в безтегловността са с фанатичната си гордост на италианци в Америка, въпреки че отдавна са спрели да имат квото и да е общо с истинските италианци. Та и афро-американците по тоя начин. Сравнени с истинските африканци, тея са по-близо до белите американци като битие, житейски проблеми и култура, така че да ги гледаме в псевдо-африкански сетинг как серат на африканската култура и междувременно да квичим от радост от великата репрезентация, просто няма никакъв смисъл. И е безкрайно лицемерно.

В това отношение Блейд е много по-истински и честен афро-американски супергерой. Люк Кейдж и той. Докато на Уаканда ѝ личи, че е второкласна зле обмислена блексплойтейшън чекия още от генезиса си в комиксите и за съжаление чернокожите сценарист и режисьор на Black Panther не са успели да я променят в нещо по-добро.

Баси, а така ми се гледаше нещо яко за Африка, правено с тоя мащаб и кинти....

Amelia wrote: ↑

Sun May 06, 2018 6:31 am

В семейство Сопрано имаше един доста як момент от сериала, в който нашите мърлячи от Ню Джързи се срещнаха с истинските представители на италианската мафия и тогава лъсна колко тотално в безтегловността са с фанатичната си гордост на италианци в Америка, въпреки че отдавна са спрели да имат квото и да е общо с истинските италианци. Та и афро-американците по тоя начин. Сравнени с истинските африканци, тея са по-близо до белите американци като битие, житейски проблеми и култура, така че да ги гледаме в псевдо-африкански сетинг как серат на африканската култура и междувременно да квичим от радост от великата репрезентация, просто няма никакъв смисъл. И е безкрайно лицемерно.

С тая разлика, че афро-американците не се "гордеят" с произхода си, защото никой от тях няма такъв. Предците им са били внесени в Америка, не са имигрирали. Никой от тях не знае от къде е дошъл и кои са предците му. Та сравнението е малко не на място.

За останалото не ми се спори, аз от тотално различен ъгъл ги гледам тия филми спрямо теб.

Вчера го гледах и ми хареса . Точно така съм си представял как си развивам държавата докато играя Civ . Крайно време беше да направят филм с африканци - полъх свеж въздух .
И най-накрая имахме филм с жени които не само нямаше нужда никой да ги спасява ами те свършиха работата, особено жената воин беше Убер добра като персонаж.
А относно главния - супер добронамерен са го направили, предпочита да решава нещата първо с блага дума и осъзнава отговорностите си . В сравнение с другите супергерои е направо за нобелова награда. Пък и има релна власт извън личната си супергеройност - всички други са някакви единаци .

RRSunknown wrote: ↑

Sun May 06, 2018 9:59 am

Вчера го гледах и ми хареса . Точно така съм си представял как си развивам държавата докато играя Civ . Крайно време беше да направят филм с африканци - полъх свеж въздух .
И най-накрая имахме филм с жени които не само нямаше нужда никой да ги спасява ами те свършиха работата, особено жената воин беше Убер добра като персонаж.
А относно главния - супер добронамерен са го направили, предпочита да решава нещата първо с блага дума и осъзнава отговорностите си . В сравнение с другите супергерои е направо за нобелова награда. Пък и има релна власт извън личната си супергеройност - всички други са някакви единаци .

Точно така го почувствах и аз.

Разбирам (но "не разбирам"; въй и парадокса ) всички крайни мнения относно този филм, но и двата типа ги смятам за ненужни.

Когато гледах филмето, ми докара адски приятни емоции. Друго не ми е важно.

Уаканда наистина не е репрезентация на Африка, защото е измислена несъществуваща страна. Тя си е фентъзи свят с невероятни технологии и бронирани носорози, за каква реална Африка изобщо говорим? Просто чернокожите хора в Америка се кефят, защото чернокожите супергерои в екранните изкуства не са чак толкова много, при все Блейд и Люк Кейдж, и им е готино, че има чернокож супергерой, който не е сайдкик или уличен дрипльо, а си има собствено кралство и баси яките технологии и е мега готин и всички искат да са като него. Но, естествено, това си е твърде масов филм, за да се търси в него репрезентация на някоя конкретна малка група. Филмът е направен така, че и белите хора да излязат от него с кеф. И всякакви там американски десни лигльовци като Бен Шапиро, който беснее срещу Фроузън, също казват, че Блек Пентър е готин и радващ, без да е второто пришествие.

Честно казано напоследък "репрезентация" ми стана най-противната дума, защото се превърна в някакво истерично математизиране на изкуството, всичко стана на някакви квоти и прочее статистики. А изкуството не е математика, нито е статистика. И този подход просто не работи. И ме дразнят както хората, които крещят "Срамота е в Star Wars да има толкова много жени, съсипаха ни поредицата, къде останаха белите мъже, заличават ни, ужас!!! ", така и тези, които крещят "Star Wars стана чудесен просто защото има много силни жени, лилавокосата Лора Дърн е невиждан феномен в изкуството!".
Просто това издребняване и това повърхностно гледане на нещата ме отвращава. А хем съм човек, който често пита полу-шеговито "А в този филм има ли силни женски персонажи?" и който специално каза на Сандърсън, че е започнал да го чете с Мистборн, а си е купил Мистборн само защото на корицата е имало женска екшън героиня (той кимна и отвърна "Oh, that's fair.") Просто има разлика в това да проявиш първоначално любопитство поради такава причина – защото има жени, защото има чернокожи – и това финалната ти оценка да се базира единствено на такава повърхностна статистика. Wonder woman беше най-болезненият ми удар, защото го чаках толкова много и специално в седмицата преди филма си препрочетох толкова много неща с нея и имах толкова страст за този филм, а то се оказа нещо съвсем обикновено, с някои приятнички моменти и много чаровна кукличка в главната роля. И после ми ставаше тъжно как този филм беше обявен за връх в супергеройското кино и еталон за качествено написан женски персонаж. Ми... не.

И се радвах, че Марвел толкова много пъти успяха да избегнат това. Макар героите им да са бели руси мъже, някак публиката им отказваше да политизира това, всички си гледаха с удоволствие тези герои. И хората гледаха с удоволствие и Джесика Джоунс и Агент Картър (и двете имаха страхотни женски персонажи и изследваха въпросите за мястото на жената и за огранечияна, налагани на жените, но избягаха да крещят самоцелно и кухо "girl power" по начина, по който го правеха Wonder Woman и Супергърл). Втори сезон на Джесика Джоунс е режисиран изцяло от жени, при това доста по-кадърни от мързеливата Пати Дженкинс, но този факт се споменава само между другото, не като основно рекламно предимство и определено не като единствена причина сезонът да заслужава добри оценки. И много се надявах и Блек Пентър да се превърне в обединяващ, а не разединяващ филм, който всички да гледат с удоволствие, както приятелите на Litz и Amelia от Африка, така и Roland и неговитеприятели в САЩ, а също и penzata и RRSunknown. Има нещо прекрасно в това точно такъв филм да обединява, и белите деца да се маскират като Блек Пентър и всякакви хора заедно да ходят и да се кефят на това добро забавление, а не коментират процентната репрезентация и политика. И мисля, че маркетинг кампанията на Блек Пентър беше ориентирана в тази посока - да представи филмът като голямото събитие на годината, което трябва всеки да види, а не само като филм за чернокожите жители на САЩ. И хора от всякакви народности и култури го гледаха и го харесаха и му донесоха огромен успех. И все пак се загнезди някак тезата, че първото и основно, да не кажа единствено, достойноство на филма е расовата му репрезентация. И диалогът в тази посока изместни всички други възможни диалози за този филм и това беше гадничко.

А е и тъпо от гледна точка на филмът, където точно злодеят говореше, че хората от една раса са еднакви, и точно той искаше революции и смърт, докато героят искаше прошка, мир, изграждане на мостове и взаимна любов.

Бе малко е ужасно да се радваме на репрезентация, която всъщност не е репрезентация на Африка, щото нали истинската Африка съкс.

Да не говорим, че нещо като репрезентация на Африка няма и звучи безумно и неоколониално. Ма тва може би е антропологът в мен.

Пък и ся акцентите, прическите, дрехите, аксесоарите и тн са вдъхновени от Зулу, некав Александър Макуин баце, Туркана, имаме викториански елементи, еле па етиопския лип плейт на пича със зеленото, дето е ЖЕНСКИ АКСЕСОАР и е некав миш маш. Добавяме и западните акценти, на страна разположена в източна Африка и просто филмът при все че е много сладък и важен, е доста неоколониален.

Това, което аз не разбрах, е защо трябваше да внасяме цялата история с планинското племе, дето нито харесва останалите, нито те го харесват и доволно са го заебали (от не знам си колко години кралете не са ходили да го посещават), без това и последиците от това да са разгледани като проблем. Внесе малко драма (и смешката за вегетарианците), ама нямаше никаква дълбочина там, никакъв опит на това племе да му се обърне внимание и да се подобрят отношенията с тях. Единствено се сетиха за тях, като им потрябваха в края на филма (а можеше просто да потърсят някое друго рандъм племе ). И тогава пак малко през просото го удариха, достатъчно беше кралицата майка да дойде да му се поклони и главният там целият в усмивки "абе не бе, аз съм верен поданик и всичко е наред". Трябваше ни някакви причина да се бие принцът при коронацията, ок, ама половинчата работа пак. Като няма да я развиват, според мен по-добре тази линия да я нямаше изобщо

Amelia wrote: ↑

Thu May 03, 2018 6:08 am

самотната нАучна работничка, дето измисля сичката технология на Уаканда.

Имаше поне още 3-ма да работят в лаборатоията в началото, та не е сама и може би не ги измисля\разработва само тя нещата. Ама като главен герой на нея й се пада да ни ги показва. Друг е въпросът, че после тия хора тотално ги хвана липсата..

Планинското племе прирутваше , точно те най-ми харесаха трябва повече да им обърнат внимание в следващ филм.

Другото което ми хареса беше, че показаха африканци които никога не са били превземани и колонизирани а "лошия" разсъждаваше като потомък на роби. А Уаканда бяха показани като миролюбива нация която само се защитава с висша технология (тип Цивилизацията където това се случва всяка игра) -затова нямат стандартна армия като другите държави и битките са ритуални и традиционни. Идеята им беше е да победиш в рамките на традицията и другия да се предаде (както и стана) не да се унищожават.